Р Е Ш Е Н И Е № 367 гр.София, 25 септември 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар Илияна Петкова и с участието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1181/2013 ГОДИНА Касационното производство е образувано по жалби от подсъдимия Т. К. К. и от служебния му защитник срещу решение № 44 от 1.ІІІ.2013 год. по внохд № 29/2013 год. на Пловдивския апелативен съд. С позоваване на касационното основание по чл. 348,ал.1,т.1 НПК,защитникът оспорва доказателствения анализ на предходните съдебни инстанции и счита,че липсват доказателства,К. да е извършил престъплението,за което е осъден.Оспорва се и справедливостта на наложеното наказание лишаване от свобода с искане то да бъде намалено до предвидения в специалната материалноправна норма минимум като алатернатива на отмяната на обжалваното решение и оправдаване на К.. Подсъдимият К. също иска оправдаване,тъй като нито е упълномощавал някого да извършва,нито сам е извършвал „фиктивни” сделки,за да отговаря за вмененото му данъчно престъпление. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбите. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на въззивното решение и предлага оставянето му в сила. ВКС установи: С присъда № 364 от 20.ХІІ.2012 год. по нохд № 409/2012 год. на Старозагорския окръжен съд,Т. К. К. е признат за виновен в това,че за времето от 5.V.2008 год. до 7.VІІ.с.г. и от 7.VІІ.2008 год. до 13.VІІІ.с.г.,през които периоди е бил съответно управител и представляващ,и собственик и представляващ [фирма] със седалище в Стара Загора,е посочил в подадени 4 справки-декларации по ЗДДС 46 неосъществени покупки на облагаеми по този закон стоки,приспадайки неследващ му се данъчен кредит от 1 699 380.38 лв.,представляващи особено големи размери,за което и на основание чл. 255,ал.3 във вр. с ал.1,т.6 и 7 НК е осъден на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода,което наказание е определено като общо и за съвкупността от това престъпление и престъплението,санкционирано с присъдата по нохд № 10464/2008 год. на Софийския районен съд,и е постановено да се изтърпи при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип. За същото престъпление /по чл. 255,ал.3 във вр. с ал.1,т.6 и 7 НК/,извършено от Т. Н. А. в качеството му на представляващ горепосоченото дружество за времето от 14.ІІ.2008 год. до 10.ІV.с.г.,с предмет приспадане на неследващ се данъчен кредит в размер на 39 270.26 лв.,посочен в подадени 3 справки-декларации по ЗДДС с изброени в тях 9 неосъществени покупки на облагаеми по този закон стоки,този подсъдим е наказан с 6 месеца лишаване от свобода,изтърпяването на които е отложено с изпитателен срок от 3 години. С обжалваното решение горната присъда е потвърдена. Въззивното решение следва да се остави в сила,тъй като не е налице нито едно от основанията по чл. 348,ал.1 НПК,предпоставящи неговото изменение или отмяна. Неоснователно подалият жалбата защитник оспорва доказателствения анализ на въззивния съд във връзка с безспорно установеното упълномощаване от подсъдимия К. първо на подсъдимия А.,след това на свидетелката Ир.Д. и накрая на брата на Д.,свидетеля Р.Д.,да извършват включително „търговска дейност от името на дружеството...свързана с осъществяването на сделки”.Съдържанието на тези пълномощни, приложени в досъдебното разследване съответно на л. 199 от т.ХV,л.174 от т.Х и на л.221 от т.ХV, е коментирано от първоинстанционния съд /на л. 341,абз. първи,на л.346,абз. последен и на същия лист,гърба,до абз. втори/, но не изолирано, както това се прави с жалбата, а ведно с другия безспорно установен факт,че дружествата [фирма] и [фирма] не са имали каквито и да било взаимоотношения,свързани с доставка на облагаеми по ЗДДС стоки или услуги на [фирма] ,със следващите от този анализ правилни фактически и логически изводи. Неясно защо защитникът на Т.К. се позовава,при това,в интерес на подсъдимия,на липсата на описаните в инкриминираните справки-декларации фактури както в счетоводството на [фирма],водено от Ир.Д.,така и в счетоводството на дружествата „А. Д” и „Ж.”,когато именно липсата,включително /освен показанията на собствениците и управляващи двете дружества съответно Д. Г.Ц. и Г. Цв.Ж./, на тези първични счетоводни документи и в двете страни сочи липсата и на осъществена между тях сделка.А да се твърди,че някой,неизвестно кой,е изготвил тези фактури без знанието и съгласието на подсъдимия К.,с „целта за получаване на един неистински резултат...,даващо възможност за неправомерно претендиране на данъчен кредит” не от друг,а от К.,е най-малкото несериозно. Обстоятелството,че не подсъдимият К.,а свидетелката Ир.Д. е попълвала процесните декларации по ЗДДС-независимо дали с или без съответното упълномощаване за това-не може да ползва защитната позиция на този подсъдим.Д. би могла да знае или да не знае,че съставя документи с невярно съдържание.От значение:са несъмненото знание на подсъдимия,че не е сключвал описаните в тях сделки и друг не би могъл да ги сключи при липсата на изрично за това упълномощаване;установеният посредством показанията на свидетелката факт,че К. й и предоставял фактурите,които е описвала и прилагала към декларациите;установеният посредством показанията на Ир.Д.,на подсъдимия Т.А. и на свидетелите Д.Ц. и Г.Ж. факт,че не е имало отношения с посочените като съконтрахенти дружества,свързани с покупко-продажбата на облагаеми по ЗДДС стоки и услуги. Твърдението за незаконосъобразност на въззивното решение е също неоснователно.То и не е развито като касационно основание по смисъла на чл. 348,ал.2 НПК-неправилно прилагане на закона,респ. неприлагане на закона,който е следвало да се приложи съобразно приетите за установени факти. Не е основателно и възражението от защитника срещу справедливостта на наложеното на Т.К. наказание лишаване от свобода.Като смекчаващи обстоятелства защитникът е посочил изминалите близо 5 години от извършването на престъплението до неговото санкциониране,както и „семейното положение” на К. като „баща на три деца”.От изброените,отношение към положението на подсъдимия нямат нито семейното му положение-отдавна разведен-нито наличието на потомство-трите деца на К. са пълнолетни.Действително времетраенето на наказателното производство е обстоятелство,което следва да се съобрази,но съпоставката му с отегчаващите отговорността на този подсъдим обстоятелства не води до извод,различен от направения от двете съдебни инстанции;първоинстанционният съд е бил дори твърде снизходителен,определяйки на К. наказание под средното, въпреки подчертаното присъствие на негативни характеристики с високата обществена опасност както на деянието,така и на неговия автор. Жалбата от подсъдимия е също неоснователна.Първата й част е посветена на предишните осъждания на К. и неговото виждане,че всички те са неправилни,а втората,макар и посветена на обсъжданото осъждане,не съдържа доводи,относими към някое от основанията за касационна проверка. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС P E Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 44 от 1.ІІІ.2013 год. по внохд № 29/2013 год. на Пловдивския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/