Ключови фрази
Спор за материално право на собственост върху земеделски земи * установяване право на собственост към минал момент * земеделски земи * възстановяване правото на собственост * доказателствена тежест * конкуренция на права

Р Е Ш Е Н И Е

№ 190

София 30.07.2010г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети април, две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при секретаря Тодорка Кьосева

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 581/2009г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. З. И., гр. К., срещу въззивно решение от 07.11.2008г. по гр.дело № 500/2008г. на Софийския окръжен съд.

С определение № 782 от 12.08.2009г. на основание чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по отношение на въпросите, свързани с предметния обхват на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, наличието на условията и предпоставките за успешното му провеждане с оглед конкретните факти и обстоятелства по делото.

В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281,ал.1,т.3 ГПК.

Ответниците по касация Д. Д. К., В. В. Т., А. И. Т.Е. А. В., Б. С. Ч., А. Х. Ч., Е. Х. Ч., Е. С. Т., Й. К. Ч. и Р. К. Л. не изразяват становище по касационната жалба.

ВКС, състав ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното:

С обжалваното решение на Софийския окръжен съд е оставено в сила решение № 13 от 27.03.3008г. по гр.д. № 473/2007г. по описа на И. нския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от С. З. И. срещу Д. Д. К., В. В. Т., А. И. Т., С. И. Т., Е. А. В., Б. С. Ч., А. Х. Ч., Е. Х. Ч., Е. С. Т., Й. К. Ч. и Р. К. Л. искове за признаване за установена, че към момента на включване в ТКЗС ищецът е бил собственик на нива от 5,5 дка, находяща се в землището на гр. К., м. «Манджушки гьол». Въззивният съд е установил от фактическа страна, че ищецът е син на З. И. , починал през 1975г. Една част от ответниците – Д. Д. К., В. В. Т., А. И. Т. и С. И. Т., са наследници на Д. Т. , а останалата част са наследници на Х. Ч. С решение от 01.06.1994., поправено с решение от 1997г. по гр.д. №288/1994г. на И. районен съд в производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е отменено решение № 216/1994г. на ПК- К. , с което е отказано правото на възстановяване на С. И. собствеността върху нива от 5,5 дка в землището на гр. К., м.”М” при граници Х. Ч. , улица, шосе и „В”. С последващо решение на ПК от 1996г., издадено въз основа на съдебното решение, е възстановена собствеността на заявителя върху нивата, като е признато правото на възстановяване на собствеността върху същата. С решение на ПК от 1998г. в полза на наследниците на З. И. , какъвто е и ищецът, е възстановено правото на собственост върху земи в м.”М”-ливада от 2,410 дка, представляваща имот № 9* и върху ливада от 1,505 дка, представляваща № 913009.

С решение от 1997г. на ПК е възстановено правото на собственост в стари реални граници в полза на наследниците на Х. Ч. върху ливада от 2,4 дка в м.”М”, представляващ имот № 9* решение от 1998г. на ПК е възстановено на наследниците на Д. Т. правото на собственост върху ливада от 5,114 дка в м.”М”, имот № 9* по картата на землището. Въззивният съд е приел, че договорът от 1948г., на който се позовава ищецът, не е сключен в изискуемата по чл.219 ЗЗД /1892г./ форма и не е прехвърлил права на собственост. По него купувач е бащата на ищеца, а от гласните доказателства не се е установило ищецът да е придобил процесния имот по давност към момента на внасянето му в ТКЗС. Освен това е приел, че съгласно техническата експертиза липсва идентичност между описания в договора за продажба от 1948г. имот с имота, възстановен с № 9* в полза на наследниците на Хр. Ч. Съгласно заключението, процесният имот 910315 попада върху три имота, първите два от които- 913008 и 913009, са възстановени на наследниците на З. И. , измежду които е и ищецът.

С оглед рамките на производството по чл.290,ал.2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантите за изхода на спора правни въпроси, настоящият състав приема, че когато спорът по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ касае заявено от страните по него право на възстановяване на едни и същи земи пред ОСЗ приложение намират указанията, дадени с ТР №1/1997г., ОСГК. Съдебното решение по този спор ще е основание за постановяване на решение по чл.14,ал.7 ЗСПЗЗ.

По основателността на касационната жалба. Неоснователно е оплакването за прилагане разпоредбата на чл.220,ал.1 ГПК, тъй като в разглеждания случай става въпрос за решение по административно дело, което е задължително за страните по него, но не разрешава със СПН гражданскоправен спор, какъвто е този по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. Предмет на установителния иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, което следва да бъде доказано, съгласно правилата за разпределяне доказателствената тежест в процеса. Решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ по административното дело не установява права на собственост към този минал момент, противопоставими на ответника.

Въззивното решение е правилно като краен резултат. Ищецът, чиято е доказателствената тежест не е установил, че е бил собственик на процесния имот към момента на образуване на ТКЗС. Част от претендирания имот е възстановен с решение на ПК на наследниците на З. И. , какъвто е и ищецът. Тази част /имоти 913008 и 913009/ не съвпадат обаче с възстановените земи на ответниците и касаят конкуренция на права между ищеца и общия наследодател към момента на внасяне на земите в ТКЗС, което е ирелевантно. По отношение на спорния между страните по делото имот, изводите на въззивния съд, че ищецът не е доказал да е бил техен собственик към релевантния момент, са обосновани и законосъобразни. Не са допуснати визираните съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Направен е анализ на всички относими доказателства по реда на чл.188 ГПК /отм./, в т.ч. техническата експертиза и показанията на визираните в касационната жалба свидетели. Обжалваното решение като правилно и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 07.11.2008г. по гр.дело № 500/2008г. на Софийския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: