РЕШЕНИЕ № 38 София, 02. март 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на осми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 60030 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 2270/19.11.2015 на Софийския апелативен съд по търг. д. № 1890/2015, с което е отменено решение № 52/13.01.2015 на Софийския градски съд по търг. д. № 5165/2012, като е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди по чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 54 З., вр. с чл. 11 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), както и в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на първия ответник [фирма]. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправните въпроси за начина на съединяване на исковете, когато това зависи от естеството на материалноправните отношения между страните и когато това зависи от волята на ищеца и последиците от съединяване на исковете за процесуалното качество на страните и правото им на жалба срещу постановеното решение и по материалноправните въпроси за характера на отношенията между товародателя, спедитора и превозвача при международен автомобилен превоз на стоки и техните отношения с митническите власти, когато товарът и превозното средство са конфискувани поради нарушаване на митническия режим. По процесуалноправния въпрос Върховният касационен съд намира, че страните в процеса придобиват това процесуално качество, което следва от естеството на материалните правоотношения, предмет на делото. Като предявява иска, ищецът очертава предмета на делото в основанието (правопроизводящите факти) и петитума (съдържанието на спорното право) на исковата молба. Той придобива качеството ищец с постъпването на исковата молба в съда, а ответник по делото става не посоченото в исковата молба лице, а лицето, чиято правна сфера се засяга от спорното материално право. Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Ако при проверката за това бъде констатирано, че исковете са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, като при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено (т. 1 ТР № 1 от 30.03.2012 г. на ВКС по т.д. № 1/2010). Когато са предявени субективно съединени искове процесуалното качество на страните също е такова, каквото следва от естеството на материалните правоотношения, предмет на делото, а не зависи от начина, по който съдът ги е конституирал. Така например ако по исковете за обезщетение за повреди по товара, предявени от товрополучателя срещу превозвача и товародателя съдът е конституирал товрополучателя като ищец, а превозвача и товародателя – като ответници, в действителност ответник става само превозвача, а товародателя – трето лице помагач на ищеца и ответник по предявения срещу него обратен иск. Дори в исковата молба да се заявява, че исковете се предявяват кумулативно или алтернативно (начинът на съединяването на исковете зависи от волята на ищеца, само когато съотношението между исковете не се определя от естеството на материалните правоотношения, предмет на делото), съдът е длъжен да ги разгледа при условията на евентуалност, като се произнесе по обратния иск срещу товародателя, само ако е отхвърлил главния иск срещу превозвача. Поради естеството на съединяването на исковете, който и от двата да бъде уважен, жалбата срещу решението от един от ответниците препятства влизането му в сила по отношение на другия, независимо от това дали ищецът е подал жалба, или не. Ако съдът е уважил главния иск и погрешно се е произнесъл по евентуалния, като го е отхвърлил. Жалбата на ответника препятства влизането в сила на недопустимото решение по евентуалния иск и без ищецът да го е обжалвал (за него е безразлично, кой от двата иска ще бъде уважен, но не може да иска уважаването и на двата). Ако горестоящият съд уважи жалбата и отхвърли главния иск, той ще разгледа евентуалния, тъй като по него няма постановено решение, а дори да е постановено – то подлежи на служебно обезсилване. Ако съдът е уважил евентуалния иск, без да се е произнесъл или като неправилно е отхвърлил главния иск, жалбата на ответника препятства влизането в сила на решението в прекратителната част или съответно – в отхвърлителната част по главния иск и без ищецът да го е обжалвал (и в този случай за него е безразлично, кой от двата иска ще бъде уважен, но не може да иска уважаването и на двата). Ако горестоящият съд уважи жалбата, той ще разгледа главния иск, тъй като жалбата срещу уважаването на евентуалния е насочена и срещу отхвърлянето на главния и ползва ищеца, и без той да е подал жалба и дори (недобросъвестно) да се противопоставя на жалбата срещу евентуалния иск, тъй като жалбата от третото лице помагач ползва главната страна. По материалноправния въпрос Върховният касационен съд намира, че Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) урежда отношенията между изпращача, превозвача и товарополучателеля във връзка с международния автомобилен превоз на товари, отговорността на превозвача за вреди при загубване, повреждане или закъснение при доставянето на товара, както и отговорността на изпращача за вреди от непълното, неправилното или неточното посочване на товара и неговото естество, от липсата, непълнотата или неточността на придружаващите го митнически документи и от недостатък на опаковката. Спедиционният договор урежда отношенията между доверителя (товародател) и спедитора във връзка със сключването и изпълнението на договор за превоз на товар от името на спедитора и за сметка на товародателя. Когато договорът за превоз е сключен от спедитор, страни по него са спедиторът (който действа от свое име) и превозвача независимо от това, кой е посочен в товарителницата като изпращач. С. може да прехвърли своите вземания по договора за превоз на доверителя и доверителят може да изпълни задълженията на спедитора (или да се задължи наред с него), но без съгласието на превозвача доверителят не може да замести спедитора в неговите задължения по договора за превоз. Както скрито представляваният доверител няма свои вземания от превозвача и никакви задължения към него, така и превозвачът няма никакви задължения към скрито представлявания доверител нито свои вземания от него. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 12.07.2011 г. ищецът е сключил с първия ответник договор за превоз на тютюн от България до Франция при условията на CMR, като превозът се осъществява въз основа на сключен между ищеца и втория ответник спедиционен договор. На 17.07.2011 г. товарният автомобил (влекач с ремарке), с който се изпълнявал превозът, навлязъл на територията на Република Румъния, при което бил спрян за проверка от румънските митнически власти, като в хода на проверката се установило, че товарът представлява акцизна стока, поради което при липсата на документи за платен акциз автомобилът и товарът били конфискувани. Ищецът е претендирал, че му е причинена вреда в размер на стойността на конфискувания му автомобил или 153.769 лева при условията на солидарност, а евентуално (при липса на солидарност) – срещу всеки ответник поотделно в посочената от ищеца поредност. Първоинстанционният съд е приел, че с подаването на заявката от 12.07.2011 г. между ищеца и първият ответник е бил сключен договор за международен автомобилен превоз на товар, подчинен на разпоредбите на CMR, като при сключването на договора първият ответник е действал като спедитор за сметка на втория ответник, но доколкото е сключил превозния договор от свое име, това не го освобождава от задълженията му превозното правоотношение, независимо че не е посочен като изпращач в самата товарителница. Приел е също така, че не е налице виновно поведение на първият ответник, тъй като точното посочване на вида на товара в товарителницата и снабдяването с необходимите документи във връзка с акциза са били задължение на втория ответник [фирма], а задължението на [фирма] като спедитор се ограничава до организирането на транспорта, като същият е бил в обективна невъзможност да снабди ищеца с необходимите документи, доколкото такива не са му били предоставени от другия ответник. Поради това съдът е отхвърлил като неоснователен насочения срещу първия ответник иск и е уважил изцяло иска спрямо втория ответник, който в качеството си на изпращач отговаря към превозвача за вредите, настъпили в резултат на неправилно попълване на товарителницата и на липса на необходими за преминаването през митнически и др. проверки документи – чл. 6 и чл. 11 CMR. Въззивният съд е приел, че пред първоинстанционния съд предмет на разглеждане са били искове за заплащане на парични суми, насочени срещу двамата ответници – при условията на солидарност, а евентуално (при липса на солидарност) – срещу всеки ответник поотделно в посочената от ищеца поредност, като исковете са основани на неизпълнение на задължения на ответниците по посочените от ищеца договор за превоз и договор за спедиция. Въведените основания на исковете и начинът на съединяването им обосновават извода, че между ответниците е налице обикновено, а не необходимо другарство и при наличието на обикновено другарство произнасянето на съда по иска, предявен от или срещу един от другарите, е независимо (извън общите факти) от произнасянето по исковете на останалите другари (съответно независими са и обжалванията на решението в съответните части по отношение на исковете, предявени от или срещу съответния жалбоподател. При неподаване на жалба от страна на обикновен другар срещу решението в засягащата го част, този другар разполага с възможността за присъединяване към жалбата на обжалвалия другар (чл. 265, ал. 1 ГПК), като в случай на неприсъединяване решението по иска, предявен от или срещу необжалвалия влиза в сила. В разглеждания случай първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен иска срещу първия ответник [фирма]. Срещу тази част на решението жалба не е подадена от ищеца, като ответникът не се е присъединил към въззивната жалба в срока по чл. 265, ал. 1 ГПК, изразявайки становище за нейната неоснователност, а отделно присъединяване би било и недопустимо поради липсата на интерес за този ответник. С оглед изложеното, съдът е приел, че участието на първия ответник във въззивното производство се явява недопустимо, респ. по отношение на него същото следва да бъде прекратено. По съществото на спора, въззивният съд е приел за установено, че между двамата ответници е сключен договор с правната характеристика на спедиционен, а страни в превозното правоотношение са първият ответник и ищеца. Приел е, че съгласно чл. 349, ал. 1, вр. чл. 361, ал. 2 ТЗ правата и задълженията по сключения с превозвач договор за превоз възникват за спедитора и в случая това е бил ответникът [фирма], който поради това се явява спрямо ищеца изпращач по смисъла на чл. 6 и чл. 11 CMR. Не обуславя различен извод обстоятелството, че изпращач по товарителницата е бил другият ответник, доколкото договорът за превоз в конкретния случай е бил сключен с подаването на заявката от 12.07.2011 г. и приемането й от страна на ищеца. В тази връзка въззивният съд е приел, че именно първият ответник е имал задълженията по чл. 6 и чл. 11 CMR да осигури правилното попълване на товарителницата и необходимите според вида на товара документи, съответно носи отговорност за вредите, претърпени от ищеца в резултат на неизпълнението на тези документи. Невъзможността на спедитора да изпълни тези задължения, дължаща се на поведението на доверителя по спедиционния договор, не представлява обективна невъзможност за изпълнение и не освобождава спедитора от отговорност към превозвача за изпълнението на тези задължения, а може да бъде от значение единствено за евентуални регресни претенции на спедитора към доверителя на основание спедиционния договор. Предвид изложеното, съдът е приел, че вторият ответник [фирма] не отговаря спрямо ищеца на основание договора за превоз, тъй като не е страна по превозното правоотношение. Такава отговорност не се обуславя и от спедиционния договор, тъй като по него не е страна ищецът. Доколкото тези два договора във връзката помежду им са въведени като основание на предявения иск, същият се явява неоснователен. Правилно въззивният съд е приел, че договорът за превоз е сключен и обвързва ищеца и ответника по главния иск (спедитора), като е без значение обстоятелството, че в товарителницата като изпращач е посочено третото лице помагач и ответник по обратния иск (скрито представлявания доверител по спедиционния договор). Също правилно съдът е приел, че превозното средство е отнето от митническите власти на Румъния поради непълното и неточно посочване на товара, както и поради липсата на митническите документи, необходими според установеното естество на товара – тютюн (акцизна стока), а не тютюневи отпадъци. Също правилно съдът е приел, че именно ответникът по главния иск е имал задълженията да осигури правилното попълване на товарителницата и представи необходимите според вида на товара документи, съответно носи отговорност за вредите, претърпени от ищеца в резултат на неизпълнението на тези задължения, а отношенията между изпращача-спедитор и неговия доверител са извън предмета на делото. Неправилно обаче съдът е приел, че първоинстанционното решение, с което е отхвърлен главният и уважен евентуалният иск е влязло в сила в частта по главния иск поради необжалването му от ищеца. Ответникът по евентуалния иск в действителност е трето лице помагач на ищеца по главния иск и ответник по обратния иск. Неговата жалба срещу решението ползва ищеца (подпомаганата страна) и той няма нужда да се присъединява към нея. Нужда от присъединяване има когато някой от съищците-другари или съответниците-другари не е подал жалба срещу решението, докато ищецът и ответникът по евентуалния иск са насрещни страни и не могат да се присъединяват един друг към жалбите си. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено изцяло, а предявените искове – разгледани от касационната инстанция. Предявените искове са за осъждане на ответника по главния иск (изпращача) да плати сумата 153.769,00 лева обезщетение за вредите от конфискацията на превозното средство поради непълното и неточно посочване на товара, както и поради липсата на митническите документи, необходими според установеното естество на превозвания товар – тютюн (акцизна стока), а не тютюневи отпадъци. При условията на евентуалност (в исковата молба е поискано алтернативно осъждане, при което съдът е бил длъжен да определи, кои от исковете е главен и кой – евентуален, тъй като това следва от правното естество на материалните правоотношения, предмет на делото) исковата сума се претендира от третото лице помагач и ответник по обратния иск (скрито представлявания доверител по спедиционния договор). Исковете за солидарно осъждане на изпращача и товародателя са отхвърлени от първоинстанционния съд и в тази част решението е влязло в сила. При този предмет на делото евентуалният иск може да бъде разгледан само ако главният е неоснователен и именно в това се състоят оплакванията срещу първоинстанционното решение, което не е влязло в сила поради обжалването му от подпомагащата ищеца страна и ответник по обратни я иск. По делото е установено, че договорът за превоз е сключен и обвързва ищеца и ответника по главния иск (спедитора), като е без значение обстоятелството, че в товарителницата като изпращач е посочено третото лице помагач и ответник по обратния иск (скрито представлявания доверител по спедиционния договор). При извършването на превоза превозното средство е отнето от митническите власти на Румъния поради непълното и неточно посочване на товара, както и поради липсата на митническите документи, необходими според установеното естество на товара – тютюн (акцизна стока), а не тютюневи отпадъци. Ищецът не е допринесъл за настъпването на вредата, тъй като е положил дължимата грижа за доброто водене на делото, като своевременно е уведомил изпращача и е представил пред съда по конфискацията всички документи, които ответникът по главния иск и третото лице помагач и ответник по обратния иск са му предоставили. Видно от изложеното ответникът по главния иск (изпращачът) е имал задълженията да осигури правилното попълване на товарителницата и представи необходимите според вида на товара документи, съответно носи отговорност за вредите, претърпени от ищеца в резултат на неизпълнението на тези задължения, а отношенията между изпращача-спедитор и неговия доверител са извън предмета на делото. Предявеният иск след да бъде уважен изцяло за сумата 153.769,00 лева със законната лихва от предявяването на иска 16.07.2012 г. При този изход на делото съдът не следва да се произнася по евентуално съединения иск срещу ответника [фирма], а ответникът [фирма] следва да бъде осъден да заплати на ищеца [фирма] сумата 19.756,14 лева разноски за всички инстанции. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 2270/19.11.2015 на Софийския апелативен съд по търг. д. № 1890/2015. ОСЪЖДА [фирма], С. да заплати на [фирма], С. сумата 19.756,14 лева на основание чл. 11 CMR със законната лихва от 16.07.2012 г. на основание чл. 86 ЗЗД, както и сумата 19.756,14 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.