Р Е Ш Е Н И Е № 141 София, 06.06.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ГАЛИНА ЗАХАРОВА ГАЛИНА ТОНЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 346 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. А. В. срещу решение № 281 от 15.02.2017 г. по внохд № 272/16 г. на Великотърновския апелативен съд с оплаквания по трите касационни основания. Отправя се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно- за оправдаване на подсъдимия или намаляване на наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци М. М. и М. М. също намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение, установи следното: Великотърновският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 44/ 16.06.2016 г. по нохд № 18/16 г. на Великотърновския окръжен съд, с която подсъдимият В. е признат за виновен в това, че на 28.08.2013 г. в качеството си на собственик и управител на [фирма], поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност причинил смъртта на Х. М. М. и на основание чл. 123 ал.1 пр.2 и чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода. На осн. чл. 66 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от пет години. Със същата присъда е признат за виновен по чл. 123 ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 63 ал.1 от НК и подсъдимият Г. И.. Двамата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на М. М. и М. М. обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 130 хиляди лева. По оплакването за допуснати процесуални нарушения. В жалбата се сочи, че присъдата и потвърждаващото я решение са необосновани, защото определени факти, касаещи отговорността на подсъдимия, не се подкрепят от събраните доказателства. Твърди се, че не е установено подсъдимият да е възложил работата по извършване на сеч в местността, нито лично да е предоставил моторни триони на работниците, нито лично да ги е наемал, да е уреждал транспорта им до сечището, а като е приел за установени тези факти съдът е направил недопустими предположения. Акцентира се върху тезата, че вина за инцидента има св. Х. И., който бил „реалния” ръководител във фирмата. Върховният касационен съд многократно е посочвал в решенията си, че фактическата необоснованост на атакувания съдебен акт не е самостоятелно касационно основание. ВКС няма правомощия да контролира вътрешното убеждение на решаващия съд относно приетите факти, а следи единствено дали това убеждение е формирано при спазване на изискванията за обективно, всестранно и пълно изследване на събраните доказателства. При извършената в тази насока проверка на въззивното решение, настоящият касационен състав не установи да са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Великотърновският апелативен съд е изпълнил задълженията си на инстанция по фактите и е подложил на внимателна и пълна проверка събраните по делото доказателства. Анализирал е показанията на всички свидетели и ги е съпоставил както помежду им, така и с обясненията на двамата подсъдими. Фактическите му изводи не са изградени на база на превратна интерпретация на доказателствата, нито противоречат на принципите на формалната логика. При спазване на изискванията по чл. 13 и чл.14 от НПК съдът е установил по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият В. е ръководил фирмата си дистанционно, в повечето случаи по телефона, използвайки свидетелите Б. и И.. Не е назначил управител, наемал е работници- секачи и резачи с моторни триони без договори, включително непълнолетни, някои от тях без правоспособност за такава дейност. От данните, съдържащи се в показанията на свидетелите съдът е установил, че подсъдимият В. е подписал Договор № 26/ 21.03.2013 г. с държавното горско стопанство в [населено място] , който има за предмет възлагане на услугите сеч, извозване, сортиране и рампиране до временен склад на маркирана дървесина и приложения като неразделна част към него „Технологичен план”. Именно в този технологичен план е отразено, че добивът на дървесина от отдел 37, подотдел „Б” на ДГС Б. се осъществява чрез 100 % санитарна сеч, която се извършва с моторен трион, поради което касаторът осигурил такива на работниците. Разпитаните по делото свидетели А., П. и К. категорично сочат, че те тримата, пострадалият М. и подс. И. са били изпратени по указания на подсъдимия да извършват сечта в посочената местност, че никой не ги е инструктирал, че не са имали ръководител на обекта и сами си разпределили работата, както и че са ползвали моторни триони- два, предоставени от фирмата и един, собственост на подс. И.. Изяснени са действията на подсъдимия И. при рязане на дърветата и причините за настъпване на инцидента, които са пряк резултат от допуснатите от него нарушения на изискванията за безопасна сеч, регламентирани в Правилника за здравословни и безопасни условия на труд в горите. Съдът не е пренебрегнал данните, съдържащи се в показанията на същите свидетели, че понякога и свидетелят Х. И. им е съобщавал кога и къде следва да работят, но въз основа на анализа на всички гласни и писмени доказателствени източници е направил фактическия извод, че И. само инцидентно е помагал на подс. В. и е изпълнявал неговите нареждания. Затова възраженията на касатора, че съдът е установил фактите, отнасящи се до действията му по ръководството и управлението на фирмата при липсва на доказателствена обезпеченост, единствено на база предположения са голосновни и лишени от фактическо основание. Липсват основания за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. По оплакването за допуснато нарушение на закона. Касаторът развива съображения, че вменените от прокурора и възприети от съда нарушения на нормите, регламентиращи безопасни условия на труд не са в пряка причинна връзка с настъпилия резултат и не могат да обосноват наказателна отговорност на В.. Оплакването е неоснователно. Великотърновският апелативен съд законосъобразно е квалифицирал извършеното от подсъдимия В. деяние като престъпление по чл. 123 ал.1 пр.2 от НК, като е изложил подробни съображения по правото. Правилно е заключението, че престъплението е осъществено поради „немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност” като форма на изпълнителното деянието, а не поради „незнание”, както отново сочи защитата в касационната жалба. Изложените от съда доводи /л.16 от мотивите/, с които е отхвърлено това възражение се споделят и от настоящия касационен състав. Следва да бъде споделено обаче възражението, че не всички нарушения на нормите от специалното законодателство, запълващи бланкета на чл. 123 ал.1 от НК, са в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. Някои от тях действително формулират общия принцип за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд на работниците, без да регламентират конкретни изисквания към работодателите. Такива са нормите на чл. 4 ал.1, чл. 14 ал.1 и ал.2 , чл. 16 ал.1 т.1 от ЗЗБУТ, чл. 7 ал.1 и чл. 9 ал.1 от ПЗБУТ. Останалите инкриминирани нарушения са в причинна връзка с настъпилия инцидент, довел до смъртта на пострадалия М., поради което е налице обективна съставомерност на деянието по чл. 123 ал.1 от НК. Касаторът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 16 ал.1 т.2а от ЗЗБУТ и е възложил на пострадалия и на другия подсъдим да извършат сеч на дървета с използване на моторни триони, а това е правно регламентирана дейност /съгл. Наредба № 12 от 22.04.2009 г./, изискваща правоспособност, каквато те не са притежавали. Допуснал е нарушение и на 16 ал.1 т.7 от ЗЗБУТ и чл.15 т.3 от ПЗБУТ, изискващи провеждане на инструктаж на работниците по безопасност на труда, какъвто не е направен преди започване на работния ден. Като управител на фирмата не е осигурил ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето на работниците си /задължение по чл. 16 ал.1 т.6 от ЗЗБУТ и чл. 12 т.1 от ПЗБУТ/, не е определил ръководител на обекта и ръководител на работната група, които да отговарят за спазването на изискванията по чл. 134 ал.3 и 4 от ПЗБУТ. Искането за оправдаване на подсъдимия В. поради обективна несъставомерност на деянието не може да бъде удовлетворено. По оплакването за явна несправедливост на наказанието. Върховният касационен съд счита, че оплакването е неоснователно. При определяне на размера на наказанието решаващите съдилища са отчели смекчаващите отговорността на В. обстоятелства- чистото му съдебно минало и данните за личността му. Не може да не се вземат предвид и фактите, относими към организацията на работа във фирмата и грубите нарушения на законодателството по безопасни и здравословни условия на труд, допуснати от подсъдимия. Въззивният съд правилно е преценил, че наложеното наказание по размер и начин на изтърпяване съответства на обществената опасност на деянието и на личността на дееца. Касационният състав не счита, че е налице явно несъответствие на наказанието с обстоятелствата по чл. 348 ал.5 от НПК, поради което не се налага то да бъде намалявано допълнително. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 281/ 15.02.2017 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по внохд № 272/2016 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: