Р Е Ш Е Н И Е № 82 гр. София, 12.05.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на втори април две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Албена Рибарска изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 5122/2014 година. Производството е по чл. 290 ГПК. Й. М. И. е подал касационна жалба срещу решение № 813 от 30.05.2014 г. по гр. дело № 481/2014 г. на Варненски окръжен съд. Ответницата Е. Я. Б. не е взела становище. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 6096 от 28.12.2013 г. по гр. дело № 17875/2012 г. на Варненски районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от Й. М. И. иск против Е. Я. Б. за установяване на вземането му по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 7654/08.10.2012 г., издадена по ч. гр. дело № 14169/12 на В., VІІІ състав за заплащане на сумата 10000 лв., представляваща задължение по договор за заем от 30.07.2008 г. с падеж на 28.09.2012 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 04.10.2012 г. до окончателното изплащане на сумата на основание чл. 422 ГПК. Окръжният съд е приел, че ищецът е превел от сметката си в [фирма] – клон В. по сметка на ответницата в същата банка на 30.07. 2008 г. сумата 10000 лв., като в платежния документ като основание за превода е записано „захранване на сметка”. Изложени са мотиви за това, че въззивникът не е установил главно и пълно с допустимите доказателствени средства наличието на облигационна връзка между него и въззиваемата с твърдяните параметри - договор за заем от 30.07.2008 г. за сумата 10000 лв. с падеж на 28.09.2012 г. С оглед на тези съображения окръжният съд е приел, че ищецът не е доказал, че между него и ответницата е налице договор за заем, съответно не е установил съществените елементи на договора. По тези съображения съдебният състав е направил и крайния си извод за отхвърляне на иска. С определение № 1305 от 15.12.2014 г. на ВКС, настоящият състав е допуснал касационно обжалване на цитираното въззивно решение по въпроса за приложението на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК при доказване на договор за заем, над определената в закона стойност. Въззивният съд по този въпрос е приел, че свидетелските показания така, както са поискани – за установяване на обстоятелствата, при които е бил сключен договорът за заем, както и останалите елементи на този договор извън факта на предаване на сумата, волята на страните относно причината за сключване на договора за заем, уговорките относно начина и срока на връщане на сумата, правата и задълженията на страните и други елементи на заемното правоотношение са недопустими предвид стойността на договора – по – висока от 5000 лв., на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставеният въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр. дело № 167/2011 г. на ВКС, ІV г. о., в което е прието, че в производството по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД в случай, че предаването на паричната сума е установено - налице е писмен документ за предаване на сумата, но липсват данни, на какво основание е направено това, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания. Това разрешение, утвърдено в практиката по чл. 290 ГПК се споделя и от настоящия състав на ВКС, който с оглед на изложеното тълкуване на закона приема следните съображения по същество на касационната жалба: Въззивното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неоснователността на иска е мотивирана от окръжния съд с недоказване от въззивника наличието на облигационна връзка между него и въззиваемата предвид поддържаните в исковата молба твърдения за сключен с ответницата договор за заем на 30.07.2008 г., за сумата 10000 лв., със срок за връщане, настъпил след писмена покана – 28.09.2012 г. Изложени са съображения, че безспорният факт на предаването на паричната сума – прехвърлянето й от една сметка в друга, не е достатъчен, за да се приеме, че предаването е въз основа на договор за заем. Същевременно са изложени съображения, че искането на жалбоподателя за допускане на свидетелски показания относно установяване на елементите на договора за заем - уговорките относно правата и задълженията на страните, начина и срока на връщане на сумата и други елементи на заемното правоотношение са недопустими предвид стойността на договора, по – висока от 5000 лв. С оглед приетото по- горе правно разрешение относно точния смисъл на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК процедирането на въззивния съд е проведено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – незаконосъобразно отхвърляне искането на жалбоподателя за допускане на свидетели за доказване на твърденията му по посочените по - горе обстоятелства. Същественото нарушение на съдопроизводствените правила обуславя отмяна на решението и връщане на делото на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с оглед извършването на нови съдопроизводствени действия, съобразно изложените по - горе съображения. При този изход на делото на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, съдът на който е изпратено делото следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС. Искането на процесуалния представител на касатора следва да се разгледа по реда на чл. 294, ал. 2 ГПК при повторното разглеждане на делото. По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 813 от 30.05.2014 г. по гр. дело № 481/2014 г. на Варненски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: