Р Е Ш Е Н И Е № 240 гр. София, 04 юни 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети май, през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 634/ 2014 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ц. Т., подадена чрез неговия служебен адвокат, срещу решение № 4 от 27.01.2014г. на Софийски апелативен съд /АС/, постановено по внохд №1136/2013г., с което е потвърдена първоинстанционната присъда от 30.09.2013г. на Окръжен съд /ОС/ - В., по нохд №166/2013г. В жалбата се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон. В подкрепа на визираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК се излагат фрагментарни съображения за недоказаност на авторството на инкриминираното престъпление, изводите за което са формирани при пренебрегване на дадените от Ц. Т. обяснения пред решаващия съд и след отказ да бъде допуснат разпит на пострадалата Т. Д.. Предлагат се и лишени от конкретика доводи за прекомерна завишеност на определената на подсъдимото лице наказателна санкция лишаване от свобода, и на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, по приетия за разглеждане в наказателния процес граждански иск на Т. Д.. При условията на алтернативност се предявяват искане за отмяна на атакувания акт и оправдаване на Ц. Т. по повдигнатото му обвинение или за ревизия в санкционната му и гражданско-осъдителна част, чрез намаляване на наказанието и на размера на неимуществената обезвреда. Депозирана е и касационна жалба от повереника на частния обвинител и граждански ищец Т. Д., съдържаща аргументи за явна несправедливост на индивидуализираната по чл.58, б.”а”, вр.чл.55 от НК наказателна отговорност, предпоставящи упражняване на правомощията по чл.354, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.4 от НПК, чрез връщане на делото на въззивната инстанция за увеличаване на наложената на подсъдимото лице санкция. В съдебно заседание на 29.05.2014г., Ц. Т. и неговият защитник поддържат касационната си жалба пред настоящия състав. Частният обвинител и граждански ищец Т. Д., редовно уведомена, не участва в касационната процедура, като нейните права и законни интереси се охраняват от особен представител, който моли за правоприлагане на чл.354, ал.1, т.4, вр. ал.3, т.1 от НПК. Прокурор от Върховната касационна прокуратура пледира за уважаване на претенциите на частния обвинител и граждански ищец по предвидения в процесуалния кодекс ред, чрез отмяна на въззивното решение и връщане на наказателното дело за ново разглеждане на АС-София. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционния контрол по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №35 от 30.09.2013г., обявена по нохд №166/2013г., Врачански ОС е признал Ц. Ц. Т. за виновен в това, че на 07.08.2012 година, в землището на [населено място], направил опит умишлено да умъртви Т. М. Д., като престъпното деяние е останало недовършено по независещи от извършителя причини и е осъществено при опасен рецидив, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.12, вр.чл.115, чл.18, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК и чл.58, б.”а”, вр.чл.55, ал.1, т.1 от същия закон, ангажирал наказателната му отговорност, с произтичащите от това санкционни последици – ДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието в затвор. С визирания съдебен акт подсъдимото лице е осъдено да заплати и сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева в полза на Т. М. Д. за претърпените от нея болки и страдания, пряка и непосредствена последица от престъпното посегателство, като гражданскоправният иск е отхвърлен до пълния му предявен размер от 50 000 /петдесет хиляди/ лева. По жалба на Ц. Т. е инициирано съдебно производство по внохд №1136/2013г., финализирало с решение №4 от 27.01.2014г. на Софийски АС, с което е присъдата на първостепенния съд е потвърдена. Касационната жалба на подсъдимото лице е НЕОСНОВАТЕЛНА. При реализираната от настоящия съдебен състав инстанционна проверка не се констатира дерогиране на предписанията на процесуалните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК при изграждане на вътрешното убеждение за относимите към авторството на престъплението обстоятелства. Доказателствата, инкорпорирани по делото чрез дадените в хода на досъдебното разследване и прочетени по реда на чл.279, ал.2, вр.ал.1, т.3 от НПК обяснения на Ц. Т. от 09.08.2012г. и 11.01.2013г.; чрез свидетелските показания на Й. Й., М. Л., Б. Ж., И. В., Е. М., Р. И., С. С., В. Г., П. П., М. М., И. Й., Г. П. и В. Г.; чрез приложения писмен материал /протоколи за оглед на местопроизшествието (л.5 от д.п.), протокол за следствен експеримент ведно с фотоалбум (л.76 - л.80 от д.п.), медицинска документация от МБАЛ „Христо Ботев” за Т. Д. (л.37 - л.46 от д.п.)/; и чрез допуснатите и изслушани експертни заключения, обезпечават с изискуемата се степен на интензитет основния факт в наказателния процес - инкриминираното престъпно деяние и неговия извършител. В обсега на доказателствената съвкупност, правилно е ценен депозираният в съдебната фаза на наказателното производство разказ на подсъдимото лице, на който назначеният служебен адвокат поставя акцент. Визираният доказателствен източник е интерпретиран с проявен професионализъм и юридически усет от въззивната инстанция, при стриктно съблюдаване на амбивалентния му характер /средство за доказване и способ за защита/ и след обстоен анализ, съпроводен с прецизно предлагане на аргументи за неговата процесуална стойност и доказателствена сила, обвързани с особеностите на обективираното в словесния изказ мисловно съдържание и с липсата на корелация с останалата доказателствена маса. Твърденията на Ц. Т. пред Врачански ОС, сочещи на издадено разпореждане от работещи в управлението на [населено място] полицаи за убийство на Т. Д. и на последващо изпълнение на поръчката от множество непознати лица, осъществено чрез душене, бесене и хвърляне на жертвата в кладенеца, находящ се в [населено място], са крайно алогични, тангиращи с житейски абсурд, и изтъкани от вътрешни, взаимно изключващи се противоречия досежно броя на съпричастните към неправомерното посегателство, на което подсъдимият бил само свидетел-очевидец. Те не съответстват на заявеното от Ц. Т. в хода на досъдебното разследване в качеството му на обвиняем, очертаващо с впечетляваща достоверност и нужната последователност неговите отношения с интимната му приятелка Т. Д., с която се запознал през лятото на 2012г. в [населено място], вземането на решение за умъртвяването й /провокирано от ревност и демострирана от нея агресия/, и неправомерните действия, изразили се във връзване ръцете на пострадалата, нанасяне на побой и пускане в процесния кладенец с „краката надолу”, подробно описани и коректно пресъздадени по време, място и начин на извършване. Истинността на обясненията на подсъдимия пред първостепенния съд се дискредитира и от отсъствието на кореспондираща връзка със съдържимите се в показанията на Й. Й., М. Л., Г. П., В. Г., Е. М., Б. Ж. и И. В. косвени и производни доказателства, установяващи предхождащите и следващи инкриминираното престъпление събития /пристигането на Ц. Т. в [населено място] заедно с Т. Д., периода на ангажиране на подсъдимия от Й. Й. със селскостопанска работа, опитите на пострадалата за дребни кражби от магазина в центъра на населеното място и поведението на извършителя на неправомерното посегателство - проведените разговори с Л. и Г. за падналото в кладенеца момиче, бягството и укриването на лицето, споделените пред полицейските служители при задържането му признания за случилото се. Волеизявленията на подсъдимия Т., дадени при съдебното следствие не намират опора и в компетентните мнения на изготвилото съдебно-медицинските експертизи вещо лице д-р Р. А., по отношение на медикобиологичините характеристики на причинените на жертвата телесни увреждания и травми, механизма и давността на тяхното получаване, които категорично опровергават лансираната защитна версия. На пороци в реализираната доказателствена дейност не индицира и отказа на съда да допусне до разпит Т. Д. и да изслуша пострадалата, на което се обръща специално внимание в касационната жалба. Приобщеното чрез процедурата по чл.282 от НПК съдебно-психиатрично експертно заключение, убедително установява, че Т. Д. страда от умерена умствена изостаналост и шизофрения, заради което е пенсионер по болест с 87 процента нетрудоспособност, като при наличните данни за интелектуален дефицит и констатираните при изследването нарушения на познавателните процеси - памет, мислене и внимание, тя не може правилно и точно да възприема и възпроизвежда обстоятелства, лишена е от психическа годност за участие в качеството на свидетел в наказателния процес. Изложеното предпоставя несъстоятелност на направените доказателствени искания на служебния адвокат за изслушване показанията на пострадалата. При очертаната и доказана фактология законосъобразно е приложено материалното право, с произтичащите от това санкционни последици. Инкриминираните прояви на Ц. Т. консумират престъпния състав на чл.116, ал.1, т.12, вр.чл.115, чл.18, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК. По справедливост, в обсега на разпоредбата на чл.58, б.”а”, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК е отмерено и подлежащото на изтърпяване от подсъдимото лице наказание - лишаване от свобода за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ. Цитираната материалноправна норма има диспозитивен характер, свързан с особеностите на опита като стадий на престъпното посегателство. Буквалното, логическо и систематическо тълкуване на същата, във взаимовръзка с установения от чл.18, ал.2 от НК регламент обосновава наказуемост на автора на престъпното деяние с предвидената за извършеното престъпление санкция, при отчитане степента на осъществяване на намерението и причините, поради които инкриминираното посегателство е останало недовършено, като се допуска лимитиране на наказанието в рамките на чл.55 от НК, при наличие на посочените в чл.58, б.”а” от НК, условия. В казуса, предмет на разглеждане конкретната мяра на визираните модалитети на реализираното престъпно намерение и причините за недовършеност на общественоопасното деяние е обусловило субсумиране на факултативната възможност за правоприлагане на чл.58, б”а”, вр.чл.55 от НК. В пределите на изключително смекчена наказателна отговорност по чл.58, б”а”, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК, въззивната инстанция е преценила тежестта на инкриминираното престъпление и личната опасност на дееца. Обсъдени са времето, мястото, начина на извършване на неправомерното посегателство /нанасяне на побой, връзване и хвърляне на Т. Д. в кладенеца/; особеностите на личността на пострадалата, страдаща от олигофрения с присадено шизофренно разстройство, и демонстрираща доверие и болезнена привързаност към подсъдимия; и настъпилият вредоносен резултат- причинени са повърхностни наранявания на жертвата /одрасквания и охлузвания, които не са животозастрашаващи, и не са довели до сериозно влошаване на физическото й здраве/, а полученото обостряне на състоянието на страх не е засегнало непоправимо психиката, поради субективната невъзможност за осъзнаване на случилото се. Коментирани са и предшестващото инкриминираното престъпно деяние поведение на Т. Д., и предприетите от Ц. Т. последващи действия - разгласената от него информация за падането на момичето в кладенеца е предотвратила леталния изход от инцидента. При индивидуализация на санкционните последици контролираният съд не е пренебрегнал и фактическите данни за подсъдимия, израстнал без родителски грижа и контрол, в неравностойно социално положение, поради бедност и дължимата се издръжка, умствена недоразвитост и говорен дефект. Отдадено е нужното значение и на многобройните осъждания на Ц. Т. с шестнадесет влезли в сила съдебни актове, извън обхвата на тези релевантни за правната квалификация- опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” от НК, формиращи извод за престъпна упоритост и трайно незачитане на обществения ред, и налагащи необходимост от по-интензивно наказателно въздействие спрямо подсъдимия за неговото поправяне и превъзпитание. Визираните обстоятелства, интепретирани при диференциране на наказателната отговорност и императивните предписания на разпоредбата на чл.36 от НК, насочени към постигане на целите на специалната и генерална превенция, не мотивират редуциране на определената на Т. санкция. Атакуваното решение е правилно и в гражданско-осъдителната част. След внимателен преглед на фактите, относими към предявения и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск, Софийски АС е очертал основанието и лимитирал присъденото обезщетение за неимуществени вреди на пострадалата Т. Д.. При съблюдаване изискванията на чл.45 и чл.52 от ЗЗД, и спазвайки установените в съдебната практика критерии за справедливост, въззивният състав е заключил, че сумата от 20 000 /двадесет хиляди / лева е съответна на понесените от жертвата на инкриминираното престъпно посегателство против телесната неприкосновеност болки и страдания при причинените й травматични увреждания; на преживяния от нея силен шок и страх след инцидента, безспорно оставил дълбок отпечатък в психиката на момичето; като в определения размер ще репарира настъпилите вредни последици. Жалбата на частния обвинител и граждански ищец Т. Д. е ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА. Съгласно чл.349 от НПК, касационното производство се образува по протест на прокурора /в интерес на обвинението и на подсъдимия/, и по жалба на другите страни, при накърнени техни права и законни интереси. Трактовката на цитираната процесуална норма, при съобразяване с правния статут на частния обвинител и с визирания в чл.346 от НПК предмет на касационно обжалване, обосновава наличие на процесуална пречка за претендираното от повереника /особен представител/ на Т. Д. упражняване на правомощията по чл.354, ал.1, т.3, вр. ал.1, т.4 от НПК, чрез връщане на делото на АС-София за увеличаване на наложената на подсъдимия санкция, поради обстоятелството, че касаторът не е обжалвал първоинстанционната присъда, в санкционната й част, пред въззивния съд. По касационен ред подлежат на обжалване само въззивните присъди и решения, постановени по жалба на депозиралия я процесуален субект, Страната, нереализирала процесуалната си възможност на въззивна жалба, може да атакува въззивното решение, ако то е постановено поради обжалване от друга страна, но при упражняване на същата процесуална функция. Процесуалните права на частния обвинител като акцесорен /допълнителен/ субект, встъпил в процеса, за да подпомогне наказателното преследване, осъществявано от държавните органи, са производни на тези в обсега на компетентността на представителя на държавата. Частният обвинител действа винаги и само наред с прокурора, изпълнявайки функцията по поддържане на обвинението, но без да може да го замести изцяло в неговите правомощия. Именно затова като акцесорна /допълнителна/ процесуална страна, той е длъжен да приеме делото в положението, в което го намира, съгласявайки се с всички осъществени до неговото встъпване процесуални действия и ограничавайки се да вземе участие в предстоящата процесуална дейност в съдебното производство.Извикан да съдейства на държавното обвинение, чрез излагане на доводи и представяне на доказателства, подкрепящи обвинителната теза, несъмнено частният обвинител не е абсолютно обвързан със становищата на прокурора и се ползва с нужната самостоятелност при упражняване на процесуалните си права по чл.79 от НПК /чл.78 от НПК/. Последните обаче могат да бъдат реализирани само в рамките на повдигнатото от представителя на държавната власт срещу определен субект фактическо и юридическо обвинение за конкретно извършено престъпление от общ характер, поради което конституираната като частен обвинител страна не може по своя воля да инициира образуване на наказателно производство за други престъпни посегателства или спрямо други лица, различни от посочените от прокурора, и е лишена от правомощията по чл.287 от НПК. Видно от материалите по делото обявената от Врачански ОС присъда е атакувана само от подсъдимия Т. пред въззивната инстанция. Прокурорът и представляваната от адвокат З. Й., в процесуалното й качество на частен обвинител –Т. Д., не са изразили недоволство от наложеното с първоинстанционния акт наказание лишаване от свобода, и не са предявили искане за неговото увеличаване пред Софийски АС. В представено пред контролираната инстанция писмено възражение срещу подадената от подсъдимото лице въззивна жалба, повереникът /особен представител/ на Т. Д. е заявил изрично правилност, обоснованост и законосъобразност на присъдата на първостепенния съд и се е солидаризирал изцяло с предложената в нея мотивация, включително по отношение на приложението на чл.58, б”а”, вр.чл.55 от НК и подкрепящите го съображения, което го лишава от възможността да обжалва пред ВКС въззивното потвърдително решение, в санкционната част. Правото на касационно обжалване се поражда като резултат от упражненото право на въззивно обжалване. Този механизъм изключва по принцип така нареченото прескачащо обжалване, което позволява касационна проверка на първоинстанционните съдебни актове, тъй като според действуващото процесуално законодателство, предмет на касационен контрол са само актовете на въззивната инстанция, очертани в чл.346 от НПК.1 Мотивиран от посочената аргументация настоящият съдебен състав счита, че в обсега на предоставената му компетентност, следва да остави в сила атакуваното въззивно решение, с което е потвърдена присъда №35 от 30.09.2013г. на ОС-Враца, обявена по нохд №166/2013г. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №4 от 27.01.2014г., постановено по внохд №1136/2013г., по описа на Софийски АС. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. _____________________________________________________________________________________________________________________ 1.Р334/1999г. на 1 н.о. на ВКС, Р520/1999г. на 2 н.о. на ВКС и Р436/2000г. на 1 н.о. на ВКС на РБ.