4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София, 04.02.2022 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева ч.т.д. № 2067/2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК
Образувано е по частна касационна жалба на „Централна коорперативна банка“ АД срещу определение № 76/01.07.2021 г. по ч. т. д. № 105/2021 г. на Апелативен съд Б. в частта, с която, след отмяна на определение № 260366/31.03.2021 г. по т. д. № 500/2019 г. на Окръжен съд Бургас, е уважена молбата на В. В. Ж., Г. В. Ж., И. Ж. Н. и „М. инвестмънт“ ООД за допълване на определение № 260278/09.03.2021 г. по същото дело в частта за разноските.
Жалбоподателят прави оплакване за незаконосъобразност на определението в атакуваната част и моли то да бъде отменено. Излага доводи за неправилно тълкуване и прилагане на чл. 78, ал. 4 ГПК при неотчитане спецификата на конкретния правен спор – подадено възражение по чл. 414 ГПК от ответниците срещу влязла в сила заповед за изпълнение, което обстоятелство е обусловило недопустимост на заведеното от банката-ищец производство по чл. 422 ГПК. С оглед това, оспорва наличие на основанието на чл. 78, ал. 4 ГПК като подчертава, че вина за завеждане на иска носи не банката, а неправилните указания на съдилищата. Алтернативно поддържа, че ответниците не са доказали извършването на разноски.
С подадения съвместен отговор на частната касационна жалба ответниците я оспорват като неоснователна. Не споделят тезата за недобросъвестно тяхно поведение, сочейки, че са спазили преклузивните срокове за подаване на възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение по изп. дело № 228/2019 г. на ЧСИ И. Б. като аргументират с процесуални пропуски на банката липсата на надлежно ангажирани доказателства пред заповедния съд относно наличие на предходно образувано за същото вземане изп.дело № 307/2012 г. на ЧСИ И. Б..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
С обжалваното в настоящото производство определение съставът на Апелативен съд Б. е изследвал хронологията на процесуалните действия по заповедното и изпълнителното производства и е заключил, че т.д. № 500/2020 г. на Окръжен съд Бургас, образувано по реда на чл. 415 ГПК, вр. чл. 422 ГПК, е прекратено поради липса на правен интерес, независимо от дадените на ищеца указания от заповедния съд в обратен смисъл. Аргументирал е, че правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК недвусмислено разпорежда, че на ответника се следват разноски при прекратяване на производството, носими от ищеца, независимо от причината за завеждане или прекратяване на производството.
С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Частният касатор е формулирал следните въпроси: „1. Когато недопустимостта на исковия процес произтича от предхождащо процесуално действие на друга, различна от ищеца, страна в производството и когато преценката за надлежното извършване на това действие е възложена на съда, може ли да се приеме, че недопустимият исков процес е предизвикан неоснователно от самия ищец и следва ли в такъв случай да бъде ангажирана отговорността му за разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК?“ и 2. „За задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и да извърши преценка на всички събрани доказателства.“ Жалбоподателят е заявил наличие на основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед твърдяно противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС, обективирана в определение № 203/30.06.2020 г. по ч.т.д. № 345/2020 г. на I т.о., по първи въпрос и с решение № 361/14.12.2011 г. по гр.д. № 771/2010 г. на I г.о. по втори въпрос.
Настоящият състав на съда намира за осъществени предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК по отношение на първия формулиран въпрос, поради което касационно обжалване следва да се допусне с оглед решаващия мотив на въззивния състав за осъществяване на фактическия състав, регламентиран в хипотезиса на чл. 78, ал. 4 ГПК. Удовлетворен е и допълнителният селективен критерий, регламентиран в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е налице твърдяното противоречие с разрешението, дадено в определение № 203/30.06.2020 г. по ч.т.д. № 345/2020 г. на I т.о. С цитирания акт е прието, че при прекратяване на производството по иск с правно основание чл. 422 ГПК поради установено от исковия съд подаване на възражение по чл. 414 ГПК след срока по чл. 414, ал. 2 ГПК отговорността за разноските по делото се носи от длъжника, подал просроченото възражение, а не от ищеца. Същото разрешение е дадено и в служебно известното на състава определение № 399/21.10.2020 г. по ч. т. д. № 655/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о.
По основателността на частната касационна жалба:
С оглед приетото в практиката на ВКС разрешение, което се споделя и от настоящия състав, определението на въззивния съд се явява неправилно. Молбата за допълване на първоинстанционното определение чрез присъждане на разноски в полза на ответниците В. В. Ж., Г. В. Ж., И. Ж. Н. и „М. инвестмънт“ ООД, подали просрочено възражение, е неоснователна. Както е аргументирано и в определение № 339/21.10.2020 г. по ч.т.д. № 655/2020 г. на ВКС, I т.о., при действащата уредба на заповедното производство, за разлика от останалите случаи на прекратяване, прекратяването на производството по иска по чл. 422 ГПК поради просрочие на възражението по чл.414 от ГПК не може да бъде прието за прекратяване на делото по смисъла на чл.78, ал.4 от ГПК, доколкото тази норма отразява общата категория случаи, при които недопустимият исков процес е неоснователно предизвикан от самия ищец. В разглежданата специфична хипотеза на прекратено производство по чл. 422 ГПК отговорността за разноски следва да бъде възложена съобразно общия принцип, че те се понасят от предизвикалата недопустимия процес страна, в случая от ответника с подаване на просрочено възражение. Това разрешение е изцяло приложимо за настоящия случай – ответниците и дадените от съда неправилни указания са станали причина за предявяване на иска по чл. 422 ГПК от банката.
Като неправилно атакуваното определение следва да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго, с което определението на Окръжен съд Бургас – потвърдено като правилно.
С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 76/01.07.2021 г. по ч. т. д. № 105/2021 г. на Апелативен съд Б..
ОТМЕНЯ определение № 76/01.07.2021 г. по ч. т. д. № 105/2021 г. на Апелативен съд Б. в частта, с която, след отмяна на определение № 260366/31.03.2021 г. по т. д. № 500/2019 г. на Окръжен съд Бургас, е уважена молбата на В. В. Ж., Г. В. Ж., И. Ж. Н. и „М. инвестмънт“ ООД за допълване на определение № 260278/09.03.2021 г. по същото дело в частта за разноските, вместо което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260366/31.03.2021 г. по т. д. № 500/2019 г. на Окръжен съд Бургас в частта, с която е оставена без уважение молбата на В. В. Ж., Г. В. Ж., И. Ж. Н. и „М. инвестмънт“ ООД за допълване на определение № 260278/09.03.2021 г. по същото дело в частта за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.