2 Р Е Ш Е Н И Е № 110 гр. София, 22 май 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 327 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответницата по делото П. Ж. В. срещу решение № 170/23.10.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 162/2017 г. на Шуменския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 241/21.04.2017 г. по гр. дело № 2724/2016 г. на Шуменския районен съд – в частта, с която е определен режим на лични контакти между бащата (ищеца по делото) Б. П. М. и малолетното дете на страните С. Б. П., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от 10 ч. в събота до 20 ч. в неделя – с преспиване, като детето ще бъде вземано от дома на майката и ще бъде връщано там; всеки втори и четвърти понеделник и четвъртък от 17 ч. до 20 ч., като детето ще бъде вземано от детското заведение, в което е настанено, и ще бъде връщано в дома на майката, а при положение, че в този ден не присъства в детското заведение, ще бъде вземано и връщано от и в дома на майката; 20 дни през лятото (в периода 01.06-31.08), когато майката не ползва платен годишен отпуск; първата половина от коледните, новогодишните и великденските празници на всяка четна година и втората половина от същите празници на всяка нечетна година; на рождения ден на бащата – 17.06, ако детето посещава детско заведение – от 17 ч. до 19.30 ч., а при положение, че не е в детско заведение, съответно – няма учебни занятия – от 10 ч. до 14.30 ч.; на рождения ден на детето – 06.05 – от 9 ч. до 13.30 ч. В касационната жалба се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание. Ответникът по касационната жалба – ищецът Б. П. М., в отговора си излага становище и съображения за неоснователност на жалбата. С определение № 111/09.02.2018 г. по настоящото дело касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следния правен въпрос: при извършваната от съда задължителна преценка на интересите на детето по критериите по чл. 59, ал. 4 от СК и по § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД, той трябва ли да вземе предвид всички конкретни обстоятелства, установени по делото, имащи значение за тази преценка, и в частност – следва ли съдът да обсъди и вземе предвид желанията и чувствата на детето. Разрешение на въпроса се съдържа в множество решения на ВКС, изхождащи от задължителните указания и разяснения, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., напр.: решение № 215/21.06.2011 г. по гр. дело № 1325/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 280/20.07.2011 г. по гр. дело № 888/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 152/18.06.2012 г. по гр. дело № 1066/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 65/28.02.2014 г. по гр. дело № 4202/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 290/07.11.2012 г. по гр. дело № 640/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 712/15.02.2011 г. по гр. дело № 81/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 26/02.03.2010 г. по гр. дело № 598/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 808/23.10.2009 г. по гр. дело № 2138/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 331/01.11.2013 г. по гр. дело № 2181/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 243/08.07.2014 г. по гр. дело № 7289/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и пр. Съгласно тази практика на ВКС, преценката се извършва изключително с оглед защита интересите на детето, като тя е комплексна – съдът следва да вземе предвид всички конкретни, установени по делото обстоятелства, които са от значение за интересите на детето – в тяхната съвкупност, а не само някои от тях. Съдът следва да положи и максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за интересите на детето. В разпоредбите на чл. 59, ал. 4 от СК и § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД, като критерии за извършването на тази преценка са посочени най-съществените от тези обстоятелства, без те да са изброени изчерпателно, нито са степенувани в строго определен ред. Желанията и чувствата на детето са само част от тези обстоятелства (един от тези критерии) и се вземат предвид и се преценяват от съда в съвкупност с всички останали релевантни, конкретно установени обстоятелства по делото. Съдът, макар да не е обвързан от желанието или нежеланието на детето да живее и/или да има контакти с единия или другия родител, във всички случаи следва да вземе предвид и да зачете чувствата на детето, както и да отчете ефекта на принудата при изпълнението на съответния режим на лични отношения, с оглед възрастта на детето, конкретното му развитие и зрелост, и най-вече – с оглед конкретното му психоемоционално състояние. Настоящият съдебен състав изцяло споделя тази константна практика на ВКС. Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК, макар да е цитирал в обжалваното решение разпоредбите на чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от СК, чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, чл. 3, т. 3 от ЗЗакрД и § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД, въззивният съд, в противоречие с посочената практика на ВКС, не е извършил комплексна преценка на всички установени по делото обстоятелства, релевантни за интереса на малолетното дете. Той е обсъдил конфликтните отношения между двамата родители, само е посочил ниската възраст на детето, все още крехката му психика, нуждата от майчини грижи в уютна домашна обстановка, необходимостта от контакти с бащата, привързаността на детето и към двамата родители, неполагането на пълноценни и ежедневни грижи от бащата и липсата на опит у него в тази насока. Окръжният съд обаче по никакъв начин не е обсъдил и не е взел предвид, събраните пред него във въззивното производство писмени доказателства, относно конкретните установяващи се от тях актуални обстоятелства, релевантни за интересите на детето, включително и тези за реакциите и чувствата му, както и поведението на родителите – страните по делото, при изпълнението на постановените от първата инстанция привременни мерки за осъществяването на лични контакти между детето и ищеца. Невземането предвид и необсъждане на събраните във въззивното производство писмени доказателства и на установяващи се от тях актуални обстоятелства, релевантни за интересите на детето, съставлява съществено процесуално нарушение, което е довело до необоснованост на въззивното решение, а оттам – и до нарушение на материалния закон, тъй като постановеният от въззивната инстанция, значително разширен режим на лични контакти между бащата и малолетното дете, не е съобразен с интересите на последното. Това налага отмяна на обжалваното въззивно решение, като неправилно, и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, правният спор между страните по делото относно режима на лични контакти между бащата и тяхното малолетното дете следва да се разреши по същество от настоящата касационна съдебна инстанция. С необжалваната и влязла в сила част на първоинстанционното решение по делото, упражняването на родителските права по отношение на малолетното, понастоящем – 4-годишно дете на страните, е предоставено на майката. По делото е установено, че страните не са имали брак помежду си и живеят разделени още отпреди раждането на детето, като от неговото раждане ежедневните грижи по отглеждането и възпитанието му са полагани изключително от майката; въпреки изявяваното, предимно след навършване на двегодишна възраст от детето, желание на бащата в тази насока, неговите контакти с детето са по-скоро инцидентни и спорадични; то е посещавало, но никога не е преспивало в дома на бащата. Причина за това състояние е трайният и дълбок личен конфликт между двамата родители, включително и най-вече – по въпросите относно отглеждането и възпитанието на детето им, като въпреки епизодичните опити за сближаване на техните виждания по тези въпроси, конфликтът между страните все повече се задълбочава с течение на времето. Повлияна от този конфликт, майката, макар и да не е установено по делото да осъществява поведение, с което пряко да отчуждава детето от бащата, то и не съдейства достатъчно за осъществяване на по-чести контакти и за сближаване между тях, като не полага и усилия да мотивира детето за формиране на желание у него в тази насока. Бащата, също предвид конфликтните отношения с майката и предвид значителната си служебна ангажираност, не отделя достатъчно време и също не полага достатъчно усилия за по-активно лично участие във възпитанието и в полагането на грижи за детето, извън материалната обезпеченост, която най-вече му осигурява. Въпреки това, по делото е установено, че детето не е отчуждено от бащата и е емоционално привързано и към двамата родители, като се наблюдава „известна прилепчивост към фигурата на майката“, както се сочи в социалните доклади по делото. От събраните във въззивното производство и необсъдени от окръжния съд писмени доказателства по делото, обаче се установява, че това отношение на детето към бащата се променя във времето в негативна насока. Причина за това, също е ескалиращият конфликт между двамата родители и тяхното поведение – най-вече по повод осъществяването на постановените от районния съд привременни мерки по делото за лични контакти между детето и бащата. Така, на 13.05.2017 г. бащата се е обърнал за съдействие към полицейските органи с твърдението, че майката отказва да му предаде детето; пред служителите на полицията последната отрекла това и подканила и попитала детето дали иска да тръгне с баща си, като първоначално то нито потвърдило, нито отрекло, а след като тя го облякла и отново го подканила неколкократно, то категорично отказало да тръгне с бащата, отговаряйки с „не“, криейки се зад майката. На 12.08.2017 г. и 21.08.2017 г. бащата отново се е обръщал за съдействие към полицейските органи, като в първия случай се е установило, че два дни преди това детето е заминало на море с баба си по майчина линия, за което бащата е бил уведомен, но не е дал съгласие; а във втория случай бащата закъснял значително да вземе детето от детската градина, поради което оттам го е взела майката. Установено е също, че след месец февруари 2017 г. майката отказва ползването на социалните услуги на Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – [населено място], насочени към подобряване взаимоотношенията между родителите и снижаване напрежението на детето. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция, майката обаче очевидно променя тази своя позиция, заявявайки становище срещите между детето и бащата да се провеждат в присъствието на социален работник. При така установените обстоятелства по делото, настоящият съдебен състав намира, че интересите на малолетното 4-годишно дете налагат при определянето на режима на лични контакти с бащата, най-напред да се постанови един преходен 8-месечен период от време, включващ два подпериода, както следва: През първите два месеца след настоящото касационно решение, бащата да взима детето всяка първа и трета събота от месеца от 9 ч. до 13 ч., като срещите между двамата се осъществяват в присъствието на служител от ДСП-Шумен. През следващите шест месеца бащата да взима детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 19 ч. Постановяването на този преходен период има за цел най-вече постепенно да възстанови доверието и желанието у детето за осъществяване на контакти с бащата. Именно с оглед постигането на тази цел, през този преходен период и двамата родители следва да положат максимални усилия, за да изгладят и преодолеят разногласията помежду си относно детето, като осъзнаят, че това в най-пълна степен би осигурило спокойствието и благополучието на собственото им дете. За това е необходимо и двамата родители да спазват точно предписанията на съда за упражняване на родителските права и за личните отношения, като при разногласия следва да търсят първо пътя на диалога помежду си, а ако е необходимо – и услугите на ДСП-Шумен, включително – и след първите два месеца, през които съдействие в това отношение ще им бъде дадено от социалния служител, каквото те вече са получавали. Усилия в тази насока следва да положи най-вече майката, на която съдът вече е предоставил упражняването на родителските права и тя е в ежедневен контакт с детето, като предвид и неговата възраст, именно майката следва да осъзнае, че от изключителен интерес за детето е то да има пълноценни и чести контакти с бащата, независимо от това какви са личните отношения между двамата родители. С оглед на това, майката следва да направи необходимото и зависещо от нея, полагайки именно нежна майчинска грижа (а не чрез принуда), за да мотивира детето то отново с желание да контактува с баща си. Бащата от своя страна, следва също да осъзнае, че доверието на детето към него и желанието му да го вижда може да бъде възстановено, не чрез принуда спрямо майката и/или самото дете, а най-вече чрез личния му – именно бащински подход към детето при осъществяването на срещите с него. Поради това и също предвид невръстната възраст на детето, именно за да не накърнява чувствата му и отношението му към самия него, бащата следва да търси съдействието на полицията и други форми на принуда, като изключително крайна мярка, а не при всяко разногласие с майката относно осъществяването на личните контакти с детето. Както вече беше посочено, в такива случаи и двамата родители следва да търсят на първо място диалог помежду си и с детето, което е от изключителния негов интерес. Именно през преходния 8-месечен период е необходимо те и двамата така да му въздействат, че то само да търси контакта с баща си. Това може да бъде постигнато обаче, не изведнъж, а постепенно, поради което, а също – и за да се намали броят на предаванията на детето между двамата родители, при които възникват конфликтите между тях, през този адаптивен период контактите между детето и бащата няма да са много чести (четири пъти месечно), като през първите два месеца те са и с по-кратка продължителност (4 часа). През този преходен период детето следва да свикне и по-често да посещава дома на бащата, което може да се постигне най-вече през втория шестмесечен подпериод, през който срещите са с по-голяма продължителност (9 часа); тогава детето би могло да привикне и да спи следобед в дома на бащата, с оглед последващото разширяване на режима на контактите между тях. Също предвид обсъдените по-горе обстоятелства по делото, съдът намира, че интересите на детето налагат след изтичането на преходния 8-месечен период, този режим на контакти да бъде разширен, а именно: Бащата да взима детето всяка първа и трета седмица от месеца от 10 ч. в събота до 19 ч. в неделя – с преспиване, както и всеки втори и четвърти понеделник от месеца от 17 ч. до 19 ч., а също и за петнадесет последователни дни през лятото (в рамките на периода 1 юни – 31 август), по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година. При положение, че родителите не постигнат съгласие за провеждане на официалните празници и личните празници на детето, съдът намира, че следва да постанови следния режим, който също да се осъществява след изтичането на горния осеммесечен преходен период, а именно: През нечетните години бащата да взима детето по време на следните празници: В. (от Велики петък до понеделник, които в съответната година са определени за празнуване) – с преспиване, рождения ден на детето, който съвпада с Г. (6 май), Деня на независимостта (22 септември) и Нова година (31 декември и 1 януари) – с преспиване, като взима детето в 10 ч. и го връща до 19 ч. в съответния ден. През четните години бащата да взима детето по време на следните празници: Деня на освобождението (3 март), Деня на труда (1 май), Деня на просветата (24 май), Деня на съединението (6 септември) и Коледните празници и С. – имения ден на детето (24-27 декември) – с преспиване, като взима детето в 10 ч. и го връща до 19 ч. в съответния ден. За осъществяване на личните контакти, както през преходния период, така и след това, бащата следва да взима детето от дома, в който живеят майката и детето, съответно – да го връща в този дом, с изключение на понеделниците, когато следва да го взима от детското заведение, което то посещава. Разбира се, при изрично споразумение за това между двамата родителите, в интерес на детето ще е то да има контакти с бащата или с двамата родители едновременно, и в дни, извън тези по изложения по-горе режим. При съществено изменение на обстоятелствата в течение на времето и непостигане на съгласие между страните, всяка от тях може да поиска от съда изменение на този режим. Страните не са направили претенции за присъждане на разноски за касационното производство по делото. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 170/23.10.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 162/2017 г. на Шуменския окръжен съд, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата Б. П. М. и малолетното дете С. Б. П., както следва: През първите два месеца, считано от датата на обявяване и влизане в сила на настоящото решение, бащата да взима детето всяка първа и трета събота от месеца от 9 ч. до 13 ч., като срещите между двамата се осъществяват в присъствието на служител от Дирекция „Социално подпомагане” – [населено място]; През следващите шест месеца, бащата да взима детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 19 ч.; След този осеммесечен период, бащата да взима детето всяка първа и трета седмица от месеца от 10 ч. в събота до 19 ч. в неделя – с преспиване, както и всеки втори и четвърти понеделник от месеца от 17 ч. до 19 ч., а също и за петнадесет последователни дни през лятото (в рамките на периода 1 юни – 31 август), по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година; Също след горния осеммесечен преходен период, при положение, че родителите не постигнат съгласие за провеждане на официалните празници и личните празници на детето, съдът постановява следния режим: През нечетните години бащата да взима детето по време на следните празници: В. (от Велики петък до понеделник, които в съответната година са определени за празнуване) – с преспиване, рождения ден на детето, който съвпада с Г. (6 май), Деня на независимостта (22 септември) и Новогодишните празници (31 декември и 1 януари) – с преспиване, като взима детето в 10 ч. и го връща до 19 ч. в съответния ден; През четните години бащата да взима детето по време на следните празници: Деня на освобождението (3 март), Деня на труда (1 май), Деня на просветата (24 май), Деня на съединението (6 септември) и Коледните празници и Стефановден – имения ден на детето (24-27 декември) – с преспиване, като взима детето в 10 ч. и го връща до 19 ч. в съответния ден; За осъществяването на личните контакти бащата да взима детето от дома, в който живеят майката и детето, съответно – да го връща в този дом, с изключение на понеделниците, когато следва да го взима от детското заведение, което то посещава. Решението не подлежи на обжалване. Препис от решението да се връчи на страните и на Дирекция „Социално подпомагане” – [населено място]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: