Р Е Ш Е Н И Е № 235 С., 30.10.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2330 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. Л. Т. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно решение от 4.12.13г. по в.гр.д. № 4260/12г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 3.01.12г., поправено с решение от 29.03.13г. по гр.д.№ 26279/11г. на СРС като са отхвърлени предявените исковете с правно основание чл.200 ал.1 и ал.3 от КТ за заплащане на сумите 30 000лв.-неимуществени вреди /от причинени болки и страдания, намалено самочувствие, неувереност в собствените сили, намалена работоспособност в размер на 72% и придобито рядко заболяване „Ш.-Х./, 585.20лв.-имуществени вреди /разходи за лечение/, в резултат на трудова злополука, както и за заплащане на сумата от 1 737.60лв. - пропусната полза, разлика между брутното трудово възнаграждение, което би получил ищеца, ако беше здрав и полученото от него обезщетение за временна нетрудоспособност по общественото осигуряване за периода 3.07.08г.-14.07.09г., ведно със законната лихва, върху всяка една от трите суми, считано от 20.06.11г. Искането на касатора е за отмяна на въззивния акта и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявените искове. В съдебно заседание страните лично не се явяват, но се представляват. Процесуалният представител на касатора поддържа подадената касационна жалба и претендира направените по делото разноски, а на ответната страна - я оспорва. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установено следното: По делото няма спор за факти : Ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника, като по силата на сключен на 21.02.2001г. трудов договор е изпълнявал длъжността „машинист П.”. Ищецът твърди, че по време на изпълнение на трудовите си задължения – на 3.07.2008г., около 16.30 часа, на строителен обект, находящ се в [населено място][жк] [улица] претърпял трудова злополука /при слизане от багера за оглед на мястото е паднал от височина от около 1.5метра/, в резултат на което е получил „вътрешноставно счупване на лява пета кост”. Опериран е по спешност /R. с плака и винтове/. Впоследствие по повод отстраняване на остеосинтезния материал и възникнало усложнение /фистула в областта на оперативния белег/, е претърпял нова операция, кюртаж до здраво през 2010г. През 2011г. е получил ново усложнение - хроничен остеомиелит на лява петна кост. Последвала е нова операция /кюртаж, секвестректомия на лява петна кост – отстраняване на авиталните костни участъци/. Установена е коксартроза, двустранна, с асептична некроза на бедрените глави. През април 2011г. –е установено имуноалергично съдово заболяване „Ш.-Х.” /капиляротоксикоза с неизвестна етимология/. С ЕР ТЕЛК № 0873 от 30.03.2011г. е определена 72% трудова нетрудоспособност. Според медицинската експертиза всички заболявания са в причинна връзка с инцидента на 3.07.2008г. Не се спори, че работодателят не е инициирал процедура за установяване на трудова злополука. Ищецът е упражнил правото си по чл.57 ал.2 от КСО след изтичане на едногодишния преклузивен срок с декларация с вх.№ 902 от 24.10.2011г. Независимо, че към този момент е била установена намалена трудоспособност от 72 %, НОИ СУ ”Социално осигуряване” е прекратил образуваното производство по чл.60 от КСО /с определение № 13709 от 2.11.2011г./ поради „прекратяване на правото на лицето да декларира трудовата злополука, считано от 7.07.2009г.” При тези факти, за да приеме исковете за неоснователни и недоказани, въззивният съд се е позовал на преобладаващата съдебна практика, съгласно която при неупражняване на правото на защита в случай на бездействие на работодателя в предвидения едногодишен срок, възможността за провеждане на административно производството по смисъла на чл.57 ал.3 от КСО е преклудирана, а инцидентното установяване на трудовата злополука в исковия процес е недопустимо пред вид наличието на специален ред за нейното деклариране, разследване и квалифициране от компетентен орган. Касационното обжалване е допуснато с определение № 795 от 13.06.2014г., на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса : дали в хипотеза на установена инвалидност, за която се твърди, че е в резултат от трудова злополука и при липса на проведено задължително разследване по чл.7 ал.2 от Н., когато по вина на компетентния орган не е осъществено административно производство по установяване на факта за наличие на трудова злополука, това установяване може да се извърши в рамките на производството по чл.200 от КТ? По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното : В съдебната практика няма спор, че надлежният ред за установяване на трудова злополука като елемент от фактическия състав на обективната и безвиновна отговорност на работодателя на основание чл.200 от КТ е нормативно определен с разпоредбите на чл.57 и сл. От КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /Н./. Съгласно чл.7 ал.2 от последната : „разследването на злополуката е задължително във всички случаи, когато има данни, че е причинено увреждане на повече от трима работещи или злополуката е довело да инвалидност или смърт, или има основание да се предполага, че ще доведе до такива увреждания. В тези случаи производството по разследване на злополуката се открива незабавно независимо от това дали е подадена декларация”. Касае се до три специални хипотези / причинено увреждане на повече от трима работещи, злополуката е довела да инвалидност или смърт, или има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност или смърт/, за които законодателят – пред вид тежестта на причиненото увреждане - е преценил, че следва да се предвиди по-голяма защита. Нормата цели да се създадат гаранции за реализиране на правата на пострадалия и следва да се тълкува в негов интерес. Затова – когато се установи, че при наличие на една от така посочените хипотези – административният орган / НОИ СУ ”Социално осигуряване”/ е прекратил образувано пред него производство по чл.60 от КСО, без да изпълни императивно възложеното му в негова компетентност задължение да извърши разследване дали се касае за трудова злополука – на ищеца следва да се признае възможност за установяването й в рамките на съдебното исково производство. Противното означава – да се лиши пострадалия от защита на установено в негова полза право, защото за него друга правна възможност не съществува. Съгласно горецитираната норма на чл.7 ал.2 от Н. - в тези случаи упражняването на правото не е предпоставено от подаване на декларация по чл.57 ал.2 от КСО. Касае се за предвидено изключение от общото правило, установяващо максимален едногодишен срок за провеждане на административното производството по установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, когато осигурителят или предприятието ползвател не са я декларирали. За изрично посочените три случая в чл.7 ал.2 от Н., пред вид специалната законова регламентация в този смисъл - недекларирането на злополуката по реда на чл.57 от КСО – не е пречка за установяването й в исковото производство, в което се претендират гражданскоправните последици /обезщетение за вредите/. Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос, постановеният въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен. В случая – след като с Протокол на медицинска комисия № 1 от 4.03.2011г. е констатирано, че лицето е ползвало над 400 дни отпуск по болест за последните 2 години, ищецът е изпратен на ТЕЛК за определяне на процент инвалидност и последната с решение № 0873 от 30.03.2011г. е определила 72% трудова нетрудоспособност. В този случай – при установена по надлежния ред инвалидност в резултат на твърдяна трудова злополука - съгласно горецитираната норма на чл.7 ал.2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /Н./ - разследването й е било задължително, като Наредбата не поставя извършването му в зависимост от подаването на декларация по чл.57 ал.2 от КСО. След като с определение № 13709 от 2.11.2011г., административният орган е отказал да изпълни задължението си, съдът е следвало да даде възможност на пострадалия да установи характера на злополуката, причинила увреждането му. Като е преценил направените в този смисъл доказателствени искания на страната за недопустими, съдът я е лишил от възможност за защита. Постановените актове като неправилни следва да бъдат отменени, а делото - върнато за ново разглеждане от първоинстанциония съд, който следва да изготви нов доклад по делото по чл.146 от ГПК, с ново разпределение на доказателствената тежест относно установяване на твърдените факти за инцидента на 20.06.2011г., въз основа на които да се направи извод дали е налице трудова злополука. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № от 4.12.13г. по в.гр.д. № 4260/12г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 3.01.12г., поправено с решение от 29.03.13г. по гр.д.№ 26279/11г. на СРС и ВРЪЩА делото на Районен съд София за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.