Р Е Ш Е Н И Е   № 522   София, 07 януари  2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на втори декември две хиляди и осма година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                                                                            ФИДАНКА ПЕНЕВА при участието на секретаря   Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от председателя (съдията)  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело №584/2008   година Производството е образувано на основание касационни жалби на подсъдимите И. Д. Н. и Г. Д. С. срещу въззивно решение № 147 от 07.10.2008г. по внохд № 312/2008 г. по описа на Варненския апелативен съд,с което е изменена присъдата по нохд № 625/2008г. по описа на Окръжен съд гр. В. и е УВЕЛИЧЕН размера на наложените на подсъдимите наказания от осем години на ПО ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. В жалбите,които се поддържат в съдебно заседание се излагат съображения за явна несправедливост на наказанията. Иска се да бъдат намалени. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Варненският окръжен съд е признал подсъдимите Г. Д. С. и И. Д. Н. за ВИНОВНИ в това,че на 26.09.2007г. в гр. В.,в съучастие като съизвършители,отнели чужди движими вещи-сумата 5 лева и платнени маратонки-всичко на стойност 21 лева от владението на Мирчо Р. Д. ,с намерение противозаконно да ги присвоят,като употребили сила и грабежът е придружен с убийството на Мирчо Р. Д. ,поради което и на основание чл.199,ал.2 т.2 пр.1 вр.с чл.20,ал.2 и чл.55,ал.1 т.1 НК ГИ ОСЪДИЛ на ПО ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за всеки от тях,при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване. ОСЪДИЛ е подсъдимите да ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на ДИМИТЪР МИРЧЕВ РАДЕВ-ЕГН **********,чрез неговата майка и законен представител Б. С. Николова-сумата 15 000 лева,обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието. ОТХВЪРЛИЛ е иска за разликата до сумата от 200 000 лева. Произнесъл се по веществените доказателства,разноските и зачел предварителното задържане на двамата подсъдими,считано от 28.09.2007г. С обжалваното решение Варненският апелативен съд е УВЕЛИЧИЛ наказанието на всеки от подсъдимите от осем години на дванадесет години. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ: Доводът за явна несправедливост на наказанието не се подкрепя от данните по делото. За да увеличи наказанието на двамата подсъдими,въззивният съд е приел,че при решаване въпроса по чл.301,ал.3 НПК,първостепенният съд е надценил смекчаващите отговорността обстоятелства,а именно-заболяването на подс. Н. ,семейното му положение и желанието му да се грижи за детето си,както и изразеното съжаление от двамата за извършеното. Преценката на съда е правилна. Независимо,че съдебното следствие е проведено по реда на глава двадесет и седма от НПК,и наказанието е определено съгласно изискванията на чл.373,ал.2 НК при условията на чл.55 НК,съдът не е оценил в достатъчна степен високата степен на обществена опасност на деянието,както и тази на двамата подсъдими. Обстоятелството,че за извършеното деяние законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода с долна граница петнадесет години до двадесет години,както и доживотен затвор и доживотен затвор без замяна,означава,че грабежът придружен с убийство и с правна квалификация по чл.199,ал.2 т.2 НК е с особено висока степен на обществена опасност,санкционирането на което предвид разпоредбата на чл.36 НК налага наказание съответстващо на тежестта на деянието. Именно този факт е отчетен от апелативния съд,който с решението си е уважил въззивния протест и е увеличил наказанията на двамата подсъдими. Изменявайки присъдата в санкционната й част,въззивният съд не е допуснал явна несправедливост на наказанията,по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 вр.с ал.1 т.3 НПК. Съгласно посочената разпоредба,наказанието е явно несправедливо,когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца,на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,както и на целите по чл.36 от Наказателния кодекс. От данните по делото е видно,че подсъдимите са осъждани многократно,изтърпявали са наказания лишаване от свобода,но не са поправили поведението си и спрямо тях целите на наказанието не са изпълнили изискването на закона. Те продължават да не зачитат установения правов ред,нещо повече-не зачитат и правото на живот на личността. Обстоятелството,че посягат върху телесната неприкосновеност на пострадалия Мирчо Д. ,нанасяйки множество удари с метална тръба с дължина 80 см. по тялото и главата на последния,както и с ритници по тялото и главата му,който побой е продължил безпричинно дори след като намерили в джобовете му сумата 5 лева,сочи от друга страна на високата степен на лична обществена опасност на подсъдимите. В резултат на побоя,оставен в безпомощно състояние,няколко часа по-късно,пострадалият починал. Равносметката на личното облагодетелстване на подсъдимите включва посочената сума от 5 лева,както и свалените от подс. Н. от краката на пострадалия, маратонки,тип”полукецове” оценени на 16 лева. Така за сумата от 21 лева, подсъдимите са лишили от живот пострадалия,който водел живот на скитник и нощувал в помещение,находящо се на третия етаж на хотел „Черно море”становено е поделото,че двамата подсъдими събудили спящият Д. и му поискали пари,и след като последният казал,че няма,му нанесли жестокия побой,при който са му причинили тежка контузия на мозъка в областта на десните мозъчни ядра,обширни кръвоизливи под меките мозъчни обвивки,счупване на 2-10 десни ребра,9-11 леви ребра,контузия на белите дробове,разкъсване на слезката,изкълчване на долен десен крайник,изкълчване на 1 долен десен зъб и 1,2,3 долни леви зъби,счупване на носните кости,множество кръвонасядания по лице,гръден кош корем меки черепни обвивки,гръден кош,оток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните полукълба. Тежките травматични увреждания в областта на гръдния кош и корема са довели до развитието на дихателна недостатъчност,развила се в причинно следствена връзка с контузията на бели дробове,аспирацията на кръв и стомашно съдържимо в трахея,бронхи и бели дробове,която е непосредствената причина за настъпилата смърт. Множеството удари сочат на особената жестокост,с която подсъдимите са нанесли побоя на пострадалия. При така установените по делото фактически положения свързани с деянието,авторството,характеристичните данни за подсъдимите и всички други обстоятелства от значение за правилното прилагане на закона в санкционната му част,преценката,че наказанието следва да се увеличи в атакувания размер е законосъобразна. Сочените в жалбите съображения-семейно положение,изразено желание за грижи за детето си-за подс. Н. ,съжалението на двамата към извършеното,са обсъдени в мотивите на съдилищата. Тези обстоятелства обаче предвид високата степен на обществена опасност на деянието и на подсъдимите не са основание за допълнително смекчаване отговорността на последните,както правилно е отбелязал въззивния съд,респ.не могат да обусловят намаляване на наказанието,което е определено при условията на чл.55 НК и е в пределите на закона. С оглед на изложеното,като е увеличил наказанието на подсъдимите в обжалвания размер,въззивният съд не е допуснал явна несправедливост по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 НПК,поради което решението като правилно,законосъобразно и справедливо,следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 147 от 07.10.2008г. по внохд № 312/2008г. по описа на Варненския апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: