Р Е Ш Е Н И Е № 100 София, 20 юли 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. дванадесети март ………........... 2015 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова ................................. ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ............................... .. Антоанета Данова .............................. при секретар .. Илияна Петкова ..................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Кирил Иванов .................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ........................... КНОХД № .. 176 .. / .. 15 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: В срок са постъпили касационни жалби от страна на подсъдимия Н. Б. и И. Б., К. С. и М. С. – граждански ищци и частни обвинители. Обжалва се решение № 380 от 06.11.14 г., постановено по ВНОХД № 749/14 г. по описа на Софийски апелативен съд. Със същото е изменена присъда № 19 от 12.06.14 г. по НОХД № 161/14 г. на Софийски окръжен съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на Б. по чл. 116, ал. 1, т. 6, пред. 2 и пред. 3, вр. чл. 115 НК. От страна на Б. решението се обжалва като постановено при съществено процесуално нарушение и явно несправедливо в наказателната и гражданската му части, осн. по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Иска се да се намалят наказанието и присъдените на гражданските ищци обезщетения за неимуществени вреди. Жалбата се поддържа в съдебното заседание пред ВКС. Представят се писмени бележки. Пледира се за неоснователност на жалбата от страна на Б. и С.. От страна на гражданските ищци и частни обвинители решението се обжалва като явно несправедливо в наказателната му част. Иска се да се завиши размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода от двадесет и пет на тридесет години и се остави в сила решението в останалата му част. Пледира се за неоснователност на жалбата от страна на подсъдимия. Прокурорът счита жалбата на подсъдимия за неоснователна. Жалбата от страна на гражданските ищци и частни обвинители намира за основателна, но пледира за оставяне в сила на решението, доколкото ВКС не може да увеличи наказанието, а следва да върне делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилите жалби, сочените с тях основания и доводи и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното: Производството пред окръжния съд е протекло по реда на Глава ХХVІІ в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. С цитираната присъда Б. е признат за виновен в това, че на 24.06.13 г. в [населено място], общ. /община/, /област/, в къща, находяща се на ул. /име/.” № /номер/, умишлено е умъртвил съпругата си И. Б., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост, като смъртта е настъпила на 25.06.13 г., поради което и на осн. чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3, вр. чл. 115 и чл. 58а, ал. 2 от НК и чл. 373, ал. 2 от НПК е осъден на ДВАДЕСЕТ И ПЕТ години лишаване от свобода, търпими в затвор при първоначален строг режим, като на осн. чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК е зачетено предварителното му задържане. Съдът на осн. чл. 68, ал. 1 от НК е привел в изпълнение наказанието, наложено на Б. с присъда НОХД № 1442/12 г. на Софийски районен съд. Съдът е осъдил на осн. чл. 45, вр. чл. 52 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД Б. да заплати чрез нейния особен представител и повереник на И. Б. (дъщеря на убитата) сумата в размер на 300 000.00 лв., на К. С. (майка на убитата) – 150 000.00 лв. и на М. С. (баща на убитата) – 150 000.00 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва. Произнесъл се е и по направените по делото разноски. С въззивното решение присъдата е изменена единствено по отношение на законната лихва по уважените граждански искове. Съдът е постановил тяхната дължимост от 25.06.13 г. В останалата и част присъдата е потвърдена. При разглеждане на делото в предходните инстанции не са допуснати съществени процесуални нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК. Сочени като такива в касационната жалба се отнасят до основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК (неправилно преценени факти от значение за наказанието) в голямата си част, а в друга до неправилно приложение на материалния закон (чл. 55 и чл. 58а от НК). При определяне на наказанието съдът е отчел цялостното признаване на фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на Б., съгласието му да не се събират доказателства за тях и установените по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Във връзка с извършеното при две квалифициращи обстоятелства престъпление и целите по чл. 36, ал. 1 от НК е определил като най-подходящо наказанието доживотен затвор. В изпълнение на задължението си по чл. 54 от НК съдилищата по фактите са взели предвид като отегчаващи отговорността обстоятелства изключително високата степен на обществената опасност на деянието и на личността на Б.. Първата е изведена от реализираните два квалифициращи признака по чл. 116, ал. 1 от НК – проявена особена жестокост към жертвата и особено мъчителен начин на причиняване на смъртта й. По цялото тяло на Б. са нанесени чрез многобройни тежки удари животозастрашаващи мъчителни увреждания, подробно описани в СМЕ (л.л. 12-18, т. ІІ и т. ІІ, ДП) и мотивите на съда на два листа (л.л. 126 и 127). Те са причинени с метална тръба с дължина 74 см., метален шиш дълъг 51 см. и нож. Уврежданията са причинени в продължително време. До изпадането на жертвата в безсъзнание, тя е могла да изпитва значителни по интензитет болки и страдания. Без причина е убита млада жена, съпруга на подсъдимия и майка на малолетното му дете, която е работила и полагала грижи за дома и семейството. По този начин детето в деликатната възраст на пубертета е лишено от майчини грижи и подкрепа. Правилно е отчетена като отегчаващо отговорността обстоятелство липсата на мотив у подсъдимия, доколкото убитата не е дала никакъв повод за изпитваната от Б. ревност (положените усилия от органите на досъдебното производство и съда за събиране на доказателства за изневяра не са дали резултат). Посоченото неминуемо рефлектира и върху степента на обществената опасност на дееца, личност незачитаща правовия ред и човешката неприкосновеност и живот, както и бъдещото морално и физическо развитие на малолетното си дете. Тази жестокост се извежда и от установения по делото ежедневен тормоз приживе над на жертвата и безпричинно нанасяните побои. Правилно е отчетено и предишното му осъждане. Като смекчаващи отговорността обстоятелства са преценени оказаното съдействие от Б. в хода на досъдебното производство за разкриване на обективната истина, изразеното негативно отношение към извършеното и добрите характеристични данни. Защитата възразява срещу размера на наложеното наказание. Сочи като смекчаващи отговорността обстоятелства, които не са отчетени от предходните инстанции: направените самопризнания веднага след убийството по тел. 112 и пред пристигналите полицаи в контекста на ТР № 1/09 г. на ОСНК; обстоятелството, че е посегнал на живота си, при което си е причинил четири прободни рани в областта на сърцето и порезни в областта на китките; изневярата на съпругата му, която първа е нанесла удар с тръба срещу Б.; тежкото му здравословно състояние след направения опит за самоубийство. Работил е и е полагал грижи за семейството и дъщеря си. Счита, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, налагащи приложението на чл. 55, ал. 1 НК, съответно преценката по чл. 58а, ал. 4 от НК. Настоящата инстанция не споделя посоченото. Евентуална изневяра и нанесен удар с тръба от пострадалата на подсъдимия не са залегнали в обвинителния акт. Не са приети и от инстанциите по фактите, доколкото не са били установени доказателства, въпреки положените усилия. Грижите за семейството и децата са задължение на всеки съпруг и родител по Семейния кодекс, поради което изпълнението му (без да е изключително, каквото не е доказано) не може да се приеме като смекчаващо отговорността обстоятелство. Причинените самоувреждания следва да се ценят и като стремеж да се смекчи ефекта от стореното и защитна реакция срещу предстояща наказателна репресия, доколкото по тел. 112 е заявил, че ще се самоубие (ако в действителност е целял това е било безсмислено да го казва, за да предизвика по-бърза медицинска реакция), като е имал достатъчно време и средства да го осъществи. От друга страна, нараняванията не са били достатъчно тежки, тъй като след нанасянето им на 24.06.13 часа и настаняването му от екип на СМП във Военномедицинска академия – МБАЛ – [населено място], на 27.06.13 год. е бил изписан и задържан под стража. Направеното самопризнание по тел. 112 и пред пристигналите на място полицаи не може да се възприеме като такова по смисъла на т. 7 от ТР № 1 от 06.04.2009 г., по т.д. № 1/08 г. на ОСНК. При извършеното битово убийство в семейното жилище, установените чрез свидетелски показания нетърпими отношения между двамата съпрузи преди деянието и събраните на досъдебното производство достатъчно други доказателства, освен обясненията на Б. за авторството на извършеното престъпление, самопризнанията на подсъдимия не са спомогнали съществено за разкриване на престъпното посегателство, поради което не може да се третира като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, за да обоснове преценка по чл. 58а, ал. 4 от НК. Решението на предходните инстанции за индивидуализация на наказанието в рамките от двадесет до тридесет години лишаване от свобода не отговаря на тълкуването, което ОСНК на ВКС е осъществило с ТР № 2 от 19.06.15 г. по т.д. № 2/15 г. (към момента на постановяване на присъдата и решението ТР не е било постановено). За извършеното от Б. престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК са предвидени като алтернативни санкции лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. Контролираните съдилища са приели, като най-подходящо да изпълни целите по чл. 36, ал. 1 НК за извършеното престъпление, наказанието доживотен затвор, което във връзка с чл. 373, ал. 4 от НПК и чл. 58а, ал. 2 от НК са конкретизирали в рамките от двадесет до тридесет години лишаване от свобода (не са посочили при какъв превес на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, което не е съществено процесуално нарушение, доколкото такова задължение не е предвидено в чл. 54, ал. 2 от НК), което е в противоречие с даденото тълкуване на нормите на чл. 58а, ал. 2 и 3 от НК. Съгласно т. 1.1 от тълкувателното решение индивидуализацията на наказанието е следвало да бъде осъществена в границите от петнадесет до тридесет години лишаване от свобода. Въпреки допуснатото нарушение на закона, с оглед на възприетите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, обществената опасност на деянието и дееца и на целите по чл. 36 от НК, настоящата инстанция приема, че не е налице основание за намаляване на размера на наложеното на Б. наказание, доколкото съществува превес на отегчаващите обстоятелства. В жалбата от страна на частните обвинители не се сочат отегчаващи отговорността обстоятелства, които са неправилно оценени, освен посочените по-горе в решението. Не се сочат и нови такива, които съдилищата не са взели предвид. Настоящата инстанция счита, че наложеното на Б. наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК. Чрез същото ще се постигнат целите по чл. 36, ал. 1 от НК, поради което жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С касационната жалба се атакува и взетото решение на предходните съдилища по размера на обезщетението за неимуществени вреди, присъдено на малолетното дете на Б. (300 000.00 лв.) и на нейните родители (по 150 000.00 лв.). Сочи се, че същите са несъответни с практиката на съдилищата и реалните възможности на подсъдимия да ги заплати. Окръжният съд е обосновал посочената обезвреда с неочакваната и неестествена смърт на Б., преживените тежка мъка и душевно страдание от загубата на тяхната майка и дъщеря, която е била в млада възраст, била е опора на родителите си и се е грижила и отглеждала своята дъщеря. Преценил е и негативното преживяване от гражданските ищци на насилствената и смърт, причинена по изключително мъчителен за нея начин и с особена жестокост. Апелативният съд е приел, че присъдените на гражданските ищци обезщетения са справедливи по размер с оглед обема на претърпените от тях неимуществени вреди, които са изключително големи, като те могат единствено да възмездят поне само част от загубата и претърпените болки и страдания. Настоящата инстанция също приема, че присъдените обезщетения са справедливи по размер и са съобразени с възрастта на гражданските ищци, на установените близки отношения между тях, които подсъдимият приживе на Б. е искал да прекъсне, младата и възраст (33 годишна), полаганите от нея грижи за физическото и душевно развитие на дъщеря си. Тя ще липсва изключително много на И. Б. в крехката и възраст (тринадесет години), в израстването и подготовката и за живота като момиче в пубертета и жена. В този смисъл касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА и по отношение на гражданската и част. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 380 от 06.11.14 г., постановено по ВНОХД № 749/14 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................