Ключови фрази
Плащания от Гаранционен фонд * застраховка "гражданска отговорност" * застрахователно обезщетение за имуществени вреди * погасителна давност * застрахователно събитие

Р Е Ш Е Н И Е
№ 131

С. 07.10.2011 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : Р. К.
М. К.

при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията К. т.д. №806 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество [фирма] - С. срещу решение №973/30.06.2010г. по в.гр.д. №1473/2010г. на Пловдивския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на дружеството – касатор срещу Методи В. Докторов с правно основание чл.81 ЗЗ отм. и чл.86 ЗЗД. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и процесуален закон и за необоснованост и искане за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора – уважаване на предявените искове.
Ответникът Методи В. Докторов не е заявил становище по изложените в касационната жалба оплаквания.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното:
К. контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК с определение №200 от 24.03.2011г. само по материалноправните въпроси, обусловили решаващите изводи на въззивният съд за отхвърлените искове - кой е момента на изискуемост на вземането на застрахователя срещу деликвента по чл.81 ЗЗ отм. и за началния момент на погасителната давност при упражнен регресен иск на застрахователя по чл.81 ЗЗ отм. – заплащане на застрахователното обезщетение или настъпване на застрахователното събитие.
Съдът е сезиран от ЗД [фирма] с иск по чл.402 ТЗ отм. във връзка с чл. 81 ЗЗ /ДВ, бр. 86 от 11.10.1996 отм./ срещу Методи Докторов за заплащане на сумата от 2560 лв. – изплатено обезщетение по договор за застраховка “имущества” за причинени имуществени щети на [фирма] в резултат на ПТП, извършено по вина на отв. Докторов на 1.09.2004г. в [населено място] – повреди на козирката над бензинови колонки 1и 2 след извършена от ответника маневра с МПС. Предявен е и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1100 лв. Пловдивския районен съд с решение от 16.04.2010г., постановено по гр.дело № 11613/2009г. е уважил предявените искове за главница в размер на 2560 лв. и в размер на 1092.68 лв. мораторни лихви, като до размера до 1100 лв. искът по чл.86 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен поради изтекла давност за времето от 1.09.2006г. до 28.09.2006г. Пловдивският окръжен съд е отменил решението в осъдителната му част и е отхвърлил исковете, като се е позовал на изтекла петгодишна погасителна давност. Въззивният съд е приел, че давностният срок започва да тече считано от датата на ПТП, в случая 1.09.2004г., а не от датата на плащане на щетата от застрахователя на застрахованото лице – 16.12.2004г. за сумата от 2125 лв. и 24.01.2005г. за сумата от 445лв. Това становище на въззивният съд е в противоречие на разрешението на този въпрос в задължителна за съдилищата практика т.14 на Постановление № 7/77 г. от 4.X.1978 г. на ВС и решение № 53 от 16.07.2009г. по т.дело № 356/2008г. на ВКС, ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК, а именно, че за регресните искове на застрахователя по чл.81 ЗЗ отм. срещу деликвента важи общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица. В случая към датата на предявяване на исковете 28.09.2009г., считано от датата на извършеното плащане на правоимащото лице [фирма] петгодишната давност по чл.110 ЗЗД не е изтекла. Решението в обжалваната му част е неправилно – чл.281, т.3 ГПК, което налага касирането му. С оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК настоящият състав на ВКС, ТК намира, че след отмяна на решението в обжалваната част делото ще следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане, тъй като при постановяване на обжалваното решение съдът е мотивирал неоснователността на исковете само с изтекла давност. На основание чл. 236, ал.2 във връзка с чл. 273 ГПК въззивният съд ще следва да извършил преценка на доказателствата и доводите на страните за това дали ответникът Докторов се е отклонил виновно от проверка за употреба на алкохол като е напуснал местопроизшествието и налице ли е регресно право на застрахователя за ангажиране на отговорността на причинителя на щетата, като съобрази действащите нормативни актове към момента на ПТП - чл.81 ЗЗ отм и чл.19, ал.2 Наредба №4 от 24.09.2003г. за задължителното застраховане/ отм./
Водим от горното и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №973/30.06.2010г. по в.гр.д. №1473/2010г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение №1178/16.04.2010г. по гр.дело №11613/2009г. на ПРС, VІІ с. и са отхвърлени исковете на ЗД [фирма] – С. срещу Методи В. Докторов от [населено място] за сумата от 2560 лв. изплатено обезщетение за причинени вреди от ПТП на 1.09.2004г. и обезщетение за забава за сумата от 1092.68 лв. за времето от 28.09.2006г. до 28.09.2009г. и връща делото на същия съд за произнасяне по въззивната жалба на Методи В. Докторов от друг състав на съда.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: