Решение по т.д. №627-17 на ВКС , ТК, ІІ ро отд. 3 Р Е Ш Е Н И Е № 39 гр. София,06.03.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 21 февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №627/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. Велико Търново срещу решение № 251 от 04.11.2016 г. по в.т.д. № 24/2016 на ВТАС, с което е отменено решение № 275 от 13.05.2015 г. по т.д. № 738/13 на Великотърновския окръжен съд и вместо него е постановено решение по спора, с което касаторът е осъден да заплати на Д. Й. М. сумата от 30 000 лева-част от стойността на дружествения й дял на основание чл.125 ал.3 ТЗ, ведно със законната лихва, както и в частта за разноските по частично предявен иск до размера на присъдената сума на посоченото основание. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон- чл. 125 ал.3 от ТЗ. С определение №383 от 14.06.2017 г. постановено по настоящото дело въззивното решение № 251 от 04.11.2016 г. по в.т.д. № 24/2016 на ВТАС е допуснато до касационно обжалване на въззивно решение, само в частта, с която е отменено решение № 275 от 13.05.2015 г. по т.д. № 738/13 на Великотърновския окръжен съд, в частта с която е бил отхвърлен искът за сумата от 2 500 лева и вместо него е постановено решение по спора, с което касаторът е осъден да заплати на Д. Й. М. тази сума като част от 30 000 лева- стойност на дружествения й дял на основание чл.125 ал.3 ТЗ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че ищцата е била съдружник в [фирма] и членството й е било прекратено , поради изключването й като съдружник по решение на ОС на съдружниците, проведено на 15.11.2011 г., за което страните не спорят, а и това се установява от приетите съответни писмени доказателства. При това положение имуществените последици помежду им следва да се уредят по междинния счетоводен баланс на ответното дружество към 30.11.2011 г.. При определяне на размера на стойността на дружествения дял на изключения съдружник, съдебният състав се е позовал на допълнителното заключение на тройната счетоводна експертиза, прието в рамките на въззивното производство, в което, са взети в предвид реалните активи /Д. и К./ на дружеството отразени в междинния баланс към 30.11.2011 г. в размер на 2 284 821,50 и от тях са извадени съответните пасиви по баланса, а стойността на дружествения дял е определен съгласно дяловото участие на ищцата в капитала на дружеството, съотнесен към чистата стойност на активите като е прибавена и дяловата вноска от 2 500 лева, с която ищцата е участвала в капитала на дружеството. Относно отговора на правния въпрос,по който е допуснат касационния контрол и по основателността на КЖ в съответната част, настоящият състав на ВКС, Второ т.о. намира за правилно следното: Съгласно Р №100 от 07.02.2013 г., постановено по т.д. № 665/11 на ВКС Първо т.о. по реда на чл.290 ГПК и цитираните в него решения на ВКС по отменения ГПК дяловата вноска на длъжника по принцип не се включва в чистия актив при формиране стойността на дружествения дял на длъжника прекратил участието си в О. и същата се отразява в пасива на баланса в раздел“Собствен капитал“. Дяловата вноска се заплаща от съдружника, срещу което той придобива дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя , съобразно дела му в капитала.Тази вноска не се включва в компонентите при определяне стойността на дружествения дял при прекратяване участието на съдружник, съгласно чл.125 ал.3 ТЗ и същата не подлежи на връщане на самостоятелно основание при прекратяване на участието на съдружника в дружество с ограничена отговорност. Настоящият състав на ВКС,Второ т.о напълно споделя становището, изразено в цитираната задължителна практика на друг състав на ВКС. По тези съображения обжалваното въззивно решение, В ЧАСТТА, с която съдът е присъдил в полза на ищеца и стойността на дяловата вноска от 2 500 лева като елемент от дружествения дял се явява в противоречие с материалния закон и следва да се отмени, като исковата претенция в тази част се отхвърли като неоснователна. В останалата част същото е влязло в сила с недопускането му до касационно обжалване. По отношение на разноските : Ответникът по касация следва да заплати по съразмерност с уважената част от жалбата разноските на касатора , които са в общ размер на 1355 , съобразно приложения списък по чл.80 ГПК и договорите за правна помощ или същите следва да се присъдят в размер на 112,92 лева. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение 251 от 04.11.2016 г. по в.т.д. № 24/2016 на ВТАС в допусната до касационно обжалване част и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.125 ал.3 ТЗ на Д. Й. М. срещу [фирма]-гр.София до размера на сумата от 2 500 лева – размер на дялова вноска в капитала на дружеството като част от 30 000 лева- стойност на дружествения й дял. ОСЪЖДА Д. Й. М. да заплати на [фирма]-гр.София сумата от 112,92 лева-разноски по съразмерност в производството пред настоящата инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.