Р Е Ш Е Н И Е № 46 София, 09.03.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание двадесет и трети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Антони Лаков разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 85 по описа за 2018 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Г. В., чрез служебния защитник адвокат Л. И., против решение № 537 от 04.12.2017 г. по в.н.о.х.д. № 750/ 2017 г., по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, ІІІ състав, с довод за явна несправедливост на наказанието по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК и искане за неговото намаляване. Касаторът излага съображения за подценяване значението на смекчаващите отговорността обстоятелства и неправилен съдебен извод за отсъствие на предпоставките по чл. 55 от НК. Подсъдимият и неговият защитник поддържат касационната жалба по изложените в нея съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на въззивния съдебен акт. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 537 от 04.12.2017 г. по в.н.о.х.д. № 750/ 2017 г. Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, ІІІ състав потвърдил присъда № 98 от 11.04.2017 г. по н.о.х.д. № 937/ 2017 г., по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, ІХ състав, с която признал подсъдимия С. Г. В. за виновен за това, че на 08.05.2016 г., около 16.00 ч., в [населено място], в градинката пред блок № * на[жк], при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на обща стойност 400 лв, от владението на Л. Г. Г., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, б.“а“ и „б“ от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК съдът определил наказание от четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим за изпълнение, на основание чл. 57, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото. Първоинстанционното съдебно производство приключило по реда на глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият С. Г. В. признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Касационната жалба е неоснователна. Въззивният съд е приел всички индивидуализиращи предпоставки, изложени в първоинстанционните мотиви, поради което не е извършил самостоятелен анализ. Наказанието е определено при отчетен от съдилищата превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, без да са налице многобройни или изключителни такива, които да определят друг режим за установяването му. Затова и доводът на касатора за наличие на предпоставките по чл. 55 от НК е неприемлив. В първоинстанционните мотиви са изброени всички смекчаващи обстоятелства разкрити по делото, оценени като обичайни за подобен род дела – стойността на предмета на престъпление, съпоставен с минималната работна заплата; ниския интензитет на упражнената физическа принуда. Младата възраст на подсъдимия В., оказаното от него съдействие и „обстоятелството, че е баща на три малолетни деца“ – посочени в касационната жалба, не представляват смекчаващи обстоятелства. Подсъдимият не е в млада възраст, тъй като по време на деянието е бил на 32 години, биологичното родство няма връзка с наказанието, а на досъдебното производство не е дал обяснения, с които съществено да е улеснил разкриване на престъплението (пред разследващия полицай е отказал изобщо да бъде разпитан и да подпише протоколите за привличането му като обвиняем и за разпит, а пред прокурор от районната прокуратура е отказал да даде обяснения). Правилно съдилищата съобразили задължителното указание по т. 7 от ТР № 1 от 2009 г. на ОСНК, според което формалното волеизявление за признаване на фактите в обвинителния акт не трябва да се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията. За отегчаващи обстоятелства са изведени изключителната дързост в поведение на дееца и присъствието на два от квалифициращите признака на опасния рецидив. Липсата на трудова заетост неправилно е интерпретирана в мотивите на въззивното решение. Упражняването на труд е право на българските граждани, а не законово задължение. Подсъдимият В. не може да бъде порицаван и критикуван, че не работи, тъй като това състояние може да се дължи на много причини, част от които законово, икономически или медицински обосновани. Очертаният обем от индивидуализиращи предпоставки логично е довел до определяне на наказанието лишаване от свобода в размера малко над специалния минимум от пет години, предвиден в чл. 199, ал. 1 от НК, а именно – шест години лишаване от свобода. Приложената редукция по чл. 58а, ал. 1 от НК е законосъобразна и е наложила наказанието в размер от четири години, което се явява справедливо на конкретната тежест на извършеното престъпление и сравнително високата степен на обществена опасност на подсъд. В.. Определеното наказание може да съдейства за постигане на целите по чл. 36 от НК и да доведе до необходимата поправителна и възпираща роля спрямо подсъдимия В., а в периода на принудителното му изолиране в затвора – и да препятства извършването на други престъпления. Доводите на касатора за допълнително намаляване на санкцията са неоснователни и не се споделят. Обжалваното въззивно решение като правилно и законосъобразно подлежи на потвърждаване. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 537 от 04.12.2017 г. по в.н.о.х.д. № 750/ 2017 г., по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, ІІІ състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.