4 Р Е Ш Е Н И Е № 25 гр. София, 26.02.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и петнадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при секретаря Юлия Георгиева, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 6014 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молбата на К. П. Г., Д. П. Г. и Б. Д. Г. – всички от [населено място], обл. П., чрез процесуалния им представител адв. С. Б., с искане за отмяна на влязлото в сила решение № 4415 от 18 ноември 2013 г., постановено по гр.д. № 4434 по описа на районния съд в гр. Пловдив за 2013 г. В молбата се сочи, че е налице ново по отношение на молителите обстоятелство по делото – сградата, собственост на ищците, на която се пречи при нормалното й ползване и за което молителите са осъдени, се явява незаконен строеж по смисъла на ЗУТ, за това обстоятелство е започнала проверка на [община], видно от представено писмо. Заявява се, че ако се установи незаконно строителство, сградите, собственост на ищците по атакуваното решение, не следва да бъдат защитавани от закона, тоест ще са налице основания за отмяна на решението. Представят се покана за доброволно изпълнение и писмо от [община]. Ответниците И. Н. Б. и М. А. Б. – двамата от [населено място], обл. П., чрез процесуалния си представител адв. Н. А., в отговор на молбата за отмяна изтъкват доводи за недопускане до разглеждане на молбата за отмяна, както и за неоснователността й. Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима. С атакуваното решение по предявения от Б. против Г. негаторен иск за премахване на незаконно изградена барака – полумасивна вилна сграда с площ от 28 кв.м., съдът приема, че страните са били ангажирани в спора главно с установяване на обстоятелството законна ли е постройката на Г., но незаконността на строежа сама по себе си не обуславя уважаването на негаторния иск, ако този строеж не смущава правото на ищеца. Въз основа на събраните доказателства е счетено, че са нарушени правилата за отстояние на незаконно построената сграда до съседния имот (на около 70-80 см от съседната сграда, като капчука й дава влажност на външна стена на съседната сграда), собственост на Б., тъй като се нарушава правото им да ползват по предназначение частта от вещното право на строеж върху дворното място. Посочено е и заключението на вещо лице, според което бараката като цялостен статут не отговаря на постройката, за която е издадено строително разрешение, тя няма статут, бараката не е и недвижим имот – преместваема е, няма фундамент, направена е от шперплат и покрита с ламарина, макар да е в режим на търпимост. Крайният извод на съда е, че макар да е търпим строеж, е установено смущаване правото на собственост на ищците, което следва да бъде защитено по чл. 109 ЗС. Относимите обстоятелства са следните: Представено е писмо от [община] № 9423-189#119/23 юни 2014 г., с което Д. Г., ответниците Б. и трето, неучастващо в спора лице, са уведомени, че по повод постъпила жалба от третото лице за извършено строителство на постройки от допълващо застрояване и вилна сграда в съответния имот, е извършена проверка на място, и за изясняване на случая съгласно чл. 223, ал. 5, т. 2 ЗУТ в седемдневен срок от получаване на писмото собствениците на постройките следва да представят всички строителни книжа и документи, относими към случая, а при непредставянето им строителството ще се счита за незаконно по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ и ще се приложат изискванията на Глава ХХІІІ от ЗУТ. Молбата за отмяна е неоснователна. Поддържаното от молителите твърдение е за наличието на ново обстоятелство по делото – сградата, собственост на ответниците по молбата, поради наличието на която молителите са осъдени с атакуваното решение, е незаконен строеж по смисъла на ЗУТ, като за това обстоятелство е започнала проверка в общината, а самото писмо от общината е нов документ по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За да може да се приложи посоченото правило, е необходимо представените писмени доказателства или посочените обстоятелства да притежават характеристиката на новооткрити, т.е. на такива, които въпреки полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, страната не би могла да посочи или представи пред инстанцията по същество, или те да са били известни на страната при решаването му, но страната, въпреки проявените от нея усилия да ги издири, не е могла да се снабди своевременно с доказателства за тях. Освен това представените доказателства или посочените обстоятелства следва да са от съществено значение за изхода на делото в смисъл, че ако бяха известни на съда, биха променили извода му за основателността на предявения от ищеца иск за заплащане на обезщетение за претърпени вреди. Следователно, посоченото основание за отмяна представлява наличие на такава непълнота на фактическия или доказателствения материал, която касае решаващите изводи на съда, разкрита след влизането на решението в сила, която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняването на процесуалните й права. Представеното писмо не обективира ново обстоятелство, което въпреки положената от молителя в исковото производство грижа, да не е могло да бъде удостоверено по делото, нито то е от съществено значение за изхода на делото. По делото подобни процедури на заявената в представеното писмо (по чл. 223, ал. 5, т. 2 ЗУТ) вече са правени и са представени доказателства – л. 16 и сл. на приложеното дело на районния съд. Фактът на започната процедура по установяването на законност на строеж не установява каквото и да е обстоятелство от значение за спора по предявен иск по чл. 109 ЗС. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че от представените от молителите за откритото съдебно заседание констативни актове от 17 юни 2014 г. (неприети от настоящия съдебен състав в производството по отмяна) не е видна констатация по отношение на вилната сграда на ответниците по молбата, а такива са дадени само за външна тоалетна, дворна чешма с дървен навес и стопанска постройка с дървен навес. Освен това според установената съдебна практика, наличието на редовни строителни книжа установява само благоустройствената допустимост на строежа в съответния му вид от гледище на обществения интерес, а заинтересованото лице в защитата си срещу негаторната претенция следва да противопостави (и установи) възражение по материалноправната легитимация на ищеца. При посочените съображения следва да се заключи, че молбата за отмяна е неоснователна. Ответникът И. Н. Б. претендира заплащане на сторени в производството за отмяна разноски. Искането му е основателно за заплатените по договор за правна защита и съдействие 300 лева. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. П. Г., Д. П. Г. и Б. Д. Г. – всички от [населено място], обл. П., за отмяна на влязлото в сила решение № 4415 от 18 ноември 2013 г., постановено по гр.д. № 4434 по описа на районния съд в гр. Пловдив за 2013 г. ОСЪЖДА К. П. Г., ЕГН [ЕГН], Д. П. Г., ЕГН [ЕГН], и Б. Д. Г., ЕГН [ЕГН] – тримата с адрес в [населено място], обл. П., ул. „Х. Б. № , да заплатят на И. Н. Б., с адрес в [населено място], обл. П., [улица], сумата от 300, 00 (триста) лева разноски за производството по отмяна. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: