4 Р Е Ш Е Н И Е № 242 Гр. София, 06.01.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3831/2013 година Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] - [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение от 15.10.2010 г. по гр. д. № 51182/2009 г. на Софийски районен съд, 73 състав, потвърдено с решение от 05.04.2012 г. по гр. д. № 11927/2011 г. на Софийски градски съд. В молбата се поддържа, че поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила по чл.50 ГПК дружеството - молител било лишено от възможността да участва ефективно в делото като депозира отговор на исковата молба и ангажира доказателства. Нарушението е обосновано с твърдения, че при отсъствие на категорични данни, че молителят е напуснал вписания в търговския регистър адрес на управление, първоинстанционният, а впоследствие и въззивният съд, приели за редовно връчени при условията на чл.50, ал.2 ГПК изпратените на адреса преписи от исковата молба и приложенията към нея. Молителят счита, че след като длъжностното лице по призоваването не е отбелязало да е установило чрез проверка напускане на вписания в регистъра адрес, а е посочило, че на адреса няма офис и администрация на дружеството, съдът е следвало да връчи съдебните книжа чрез способа на чл.50, ал.4 ГПК във вр. с чл.47, ал.1 ГПК - залепване на уведомление. Поради неправилното връчване на книжата по реда на чл.50, ал.2 ГПК, препятствало молителя да упражни процесуалните си права по чл.131 ГПК и да участва пълноценно в делото, същият моли за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд на основание чл.303, ал.1, т.5, пр.1 ГПК с произтичащите от това последици. Ответникът [фирма] - [населено място], оспорва молбата като недопустима и неоснователна по съображения в писмен отговор от 26.09.2013 г. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното : По допустимостта на молбата за отмяна : Молбата е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, броен от датата на влизане в сила на решението, и е процесуално допустима. Д. на ответника, че производството по отмяна е недопустимо, тъй като нарушението на чл.50 ГПК е било предмет на проверка при въззивното и касационно обжалване на решенията на инстанциите по същество, е относим към основателността на молбата за отмяна, а не към нейната допустимост. По основателността на молбата : С решение от 15.10.2010 г. по гр. д. № 51182/2009 г. Софийски районен съд е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] сумата 13 200 лв. - авансово платена сума по договор за консултантски услуги от 13.03.2008 г., получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва от 16.11.2009 г. до окончателното плащане и направените по делото разноски в размер на 1 248 лв. Първоинстанционният съд е приел, че ответното дружество не е представило отговор на исковата молба и не е ангажирало доказателства срещу иска в срока по чл.131 ГПК, както и че направените в молба от 11.02.2010 г. възражения и доказателствени искания са преклудирани, тъй като са заявени извън срока по чл.131 ГПК, броен от датата на връчване на преписите от исковата молба с приложенията, извършено при условията на чл.50, ал.2 ГПК. За да приложи фикцията на чл.50, ал.2 ГПК, съдът се е позовал на удостовереното от длъжностното лице по призоваването обстоятелство, че на посочения в исковата молба адрес, вписан в Търговския регистър като адрес на управление на [фирма], няма офис и администрация на дружеството, а има частен дом. Решението е обжалвано от ответника с въззивна жалба пред Софийски градски съд. В жалбата е наведено оплакване за неправилност на решението поради съществено нарушение на чл.50 ГПК при връчване на преписите от исковата молба и приложенията, попречило на дружеството - жалбоподател да упражни правата си по чл.131 ГПК. Въззивният съд е потвърдил решението на първата инстанция, след като е приел, че разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК е приложена правилно и че с оглед удостоверителното изявление на длъжностното лице по призоваването, ползващо се с материална доказателствена сила, не са били налице предпоставки за връчване на съдебните книжа по реда на чл.50, ал.4 ГПК във вр. с чл.47, ал.1 ГПК. Нарушението на чл.50 ГПК и чл.131 ГПК е релевирано и пред касационната инстанция с подадената от [фирма] касационна жалба срещу решението на Софийски градски съд. В представеното с жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, заявено по отношение на посочения като значим за изхода на делото процесуалноправен въпрос за приложението на чл.50, ал.2 ГПК. С определение № 356 от 15.04.2013 г. по т. д. № 551/2012 г. на ВКС, І т. о., въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с мотив, че преценката на въззивния съд за наличие на предпоставките по чл.50, ал.2 ГПК за фингирано връчване на съдебните книжа е съобразена със задължителната практика на ВКС по приложение на чл.50, ал.2 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че при изложените обстоятелства не може да се направи извод за осъществяване на основанието по чл.303, ал.1, т.5, пр.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 51182/2009 г. на Софийски районен съд. Производството за отмяна по чл.303 и сл. ГПК е уредено в процесуалния закон като специален извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни решения /и някои определения/, които са неправилни по причини, въведени в съдържанието на изчерпателно посочените в чл.303, ал.1, т.1 - т.7 ГПК отменителни основания. Основанията за отмяна не са тъждествени с основанията за неправилност на съдебното решение, които подлежат на проверка по реда на инстанционния контрол в случай на въззивно и/или касационно обжалване на решението. В трайната си практика по приложението на чл.231 ГПК /отм./ и чл.303 ГПК В. съд, а по-късно и Върховният касационен съд, са възприели становището, че производството по отмяна не може да дублира производството по обжалване на решението, поради което влязлото в сила решение не може да бъде отменено на основанието по чл.231, ал.1, б.”е” ГПК /отм./, съответно чл.303, ал.1, т.5 ГПК, когато заинтересованата от отмяната страна се позовава на нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото, които е поддържала като основания за неправилност на решението в приключилото производство по обжалване. Молителят е основал искането си за отмяна на влязлото в сила решение на твърдяното процесуално нарушение при прилагане на фикцията за призоваване по чл.50, ал.2 ГПК, довело до преклудиране на правата му по чл.131 ГПК и до лишаването му от ефективно участие в делото. Същото процесуално нарушение е релевирано и в производството за въззивно и касационно обжалване на постановените от Софийски районен съд и Софийски градски съд съдебни решения. Въззивната инстанция се е произнесла по наведеното във въззивната жалба оплакване за неправилно прилагане на чл.50, ал.2 ГПК от първоинстанционния съд като е приела същото за неоснователно. Впоследствие Върховният касационен съд е извършил преценка за съответствие на направените в тази насока изводи на въззивната инстанция със задължителната практика на ВКС по приложението на чл.50, ал.2 ГПК. Макар да не се е произнесъл с решение по чл.290 ГПК, а с определение по чл.288 ГПК, Върховният касационен съд е констатирал, че значимият за изхода на делото процесуалноправен въпрос за връчване на преписите от исковата молба и приложенията на ответника при условията на чл.50, ал.2 ГПК е разрешен в съответствие със задължителната съдебна практика. При тези данни следва да се приеме, че молителят е осъществил защитата си срещу неправилността на решението по гр. д. № 51182/2009 г. Софийски районен съд, последица от нарушаване на съдопроизводствените правила по чл.50 ГПК, по реда на обжалване на решението. С приключване на производството по обжалване е изчерпан процесуалният ред за проверка на правилността на решението от гледна точка на законосъобразното прилагане на чл.50 ГПК и не съществува процесуална възможност тази проверка да бъде извършена повторно по реда на чл.303 и сл. ГПК, за да доведе до отмяна на вече влязлото в сила решение на основанието по чл.303, ал.1, т.5, пр.1 ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят поисканите с отговора по чл.307 ГПК разноски в размер на 840 лв. /платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие сер. А № 0331446/. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] - [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение от 15.10.2010 г. по гр. д. № 51182/2009 г. на Софийски районен съд, 73 състав. ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица][жилищен адрес] офис № 7, сумата 840 лв. /осемстотин и четиридесет лв./ - разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :