Р Е Ш Е Н И Е № 393 гр. София, 23.02.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1073 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Л. Л. Т. против въззивно решение № 72/28.05.2015 г. на Пловдивския апелативен съд, НК, І-ви наказателен състав, постановено по ВНОХД № 45/2015 г., с което е била изменена присъда № 102/11.12.2014 г. на Пловдивския окръжен съд по НОХД № 974/2014 г. С първоинстанционната присъда Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия за виновен в това, че на 04.11.2012 г., в [населено място], при управление на л. а. „Ш. Ф.” с рег. [рег.номер на МПС] е нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на К. С. К. (починал на 05.11.2012 г.), като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 343 ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342 ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил по чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години. На основание чл. 343г от НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца, считано от влизане на присъдата в сила. Произнесъл се е по веществените доказателства, както и е присъдил в тежест на подсъдимия да заплати направените по делото разноски. С въззивното решение, предмет на касационната проверка, Пловдивският апелативен съд е изменил присъдата, като е намалил наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода на 8 месеца, както и кумулативното наказание по чл. 343г от НК – на 1 година. Извършил е и корекция на една от буквите в рег. № на л. а., управляван от подсъдимия, приемайки, че същият е СА ..... НС. Потвърдил е присъдата в останалата й част. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и упълномощения му защитник, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Частните обвинители и техния повереник, редовно призовани, не се явяват в с. з. пред ВКС. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. В касационната жалба доводите за допуснати процесуални нарушения, довели до незаконосъобразно осъждане, са били мотивирани с непълно и неточно отразяване на обвинението в диспозитива на обвинителния акт. Според защитата то е непълно, тъй като не съдържа задължителни и съществени елементи от състава на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП – посоката на движение на подсъдимия (вкл. накъде се е насочил – да навлезе в друг път или крайпътен имот, като всъщност той искал да се насочи към паркинг) и на пострадалия, както и какво е било тяхното разположение/движение на пътя. Обвинението е неточно, защото било повдигнато по общия текст на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, а не съобразно специалните норми в раздел VІІ „Завиване надясно или наляво” и конкретно по чл. 37, ал. 2 от ЗДвП, в който се визира завиване за навлизане в крайпътна територия като паркинг или в Раздел VІІІ „Завиване в обратна посока” по чл. 38, ал. 2 от ЗДвП. Изтъкнатите възражения са изцяло неоснователни. На първо място и преди всичко, в чл. 246, ал. 2 и 3 от НПК е ясно формулирано какви са изискванията към съдържанието на обвинителния акт, вкл. какво се посочва в обстоятелствената му част и в диспозитива – неговата заключителна част. Мястото и начинът на извършване на деянието следва да са конкретизирани в обстоятелствената част и видно от обвинителния акт това е направено. В контекста на твърдението за допуснато нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП съвсем ясно е отразено както посоката на движение на подсъдимия и на пострадалия мотоциклетист, а също и тяхната скорост, така и взаимното им разположение на пътното платно преди удара. Уточнено е, че подсъдимият е подал сигнал и е започнал изпълнението на маневра завой наляво без да съобрази, че в този момент пострадалият се е движил зад него, но в насрещната лента, извършвайки изпреварване с висока скорост. Съответно, всички съществени обстоятелства от фактическия състав на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП (респ. фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на подсъдимия при извършването му Вж. Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. по т.н.д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, т. 4.2.), са били подробно описани, поради което и няма място да се счита, че правото на защита на подсъдимия е било ограничено. Каква точно е била крайната му цел (дали като изпълни маневрата завой наляво да се насочи към крайпътна територия, вкл. паркинг) е без значение, тъй като ударът е настъпил при изпълнението на посочената маневра. Тя е включвала навлизане с ляв завой в насрещната лента за движение, по която се е движел, макар и неправомерно и с висока скорост, пострадалия мотоциклетист и подсъдимият е имал обективна възможност да го възприеме и да отложи изпълнението й. Поради това няма място за споделяне и на довода, че приложима в случая е била специалната норма на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП, която съдържа конкретни изисквания при завиване наляво „за навлизане в крайпътна територия, като...паркинг” – да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска. Данни за извършване на обратен завой изобщо отсъстват, поради което и ВКС не обсъжда доводите за приложимост на чл. 38, ал. 2 от ЗДвП. Затова, като е потвърдил осъждането на подсъдимия за престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” от НК, приемайки, че същото е в причинна връзка с извършено нарушение на правилата за движение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, въззивният съд правилно е приложил материалния закон. Неоснователни са и възраженията, свързани с направената от въззивния съд корекция на една от буквите на регистрационния номер на автомобила на подсъдимия - по обвинителния акт СА ....... МС, който в действителност е СА ..... НС. Вярно е, че липсва процедура за поправяне на техническа грешка в НПК, но извършената корекция не касае същината на обвинението, а незначителен елемент от фактическите данни за МПС, което е управлявал, поради което и ВКС намира, че не е допуснато процесуално нарушение, което да е съществено и да е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 72/28.05.2015 г. на Пловдивския апелативен съд, НК, първи наказателен състав, постановено по ВНОХД № 45/2015г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: