Р Е Ш Е Н И Е № 332 Гр. София, 02.07.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЮРИЙ КРЪСТЕВ 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1039 по описа за 2013 г. Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите И. В. М. (чрез адв. В. Х.) и подсъд. И. В. Б. (чрез адв. Д. П.) против присъда № 102 от 15.03.2013 год. по в.н.о.х.д. № 1871/ 2012 год. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, ІV въззивен състав, с искане за отмяна и потвърждаване на оправдателната присъда на първоинстанционния съд. Наведени са касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Нарушението на закона е изведено от липсата на престъпление и доказателства, които да го подкрепят. Твърди се, че осъдителната присъда не е съобразена с цялостния доказателствен материал, събран по делото, а почива на отделни факти, измислени от пострадалия, поради което и доказателственият анализ е неправилен. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимите и техните защитници поддържат жалбите по изложените съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита постъпилите жалби за неоснователни, а извършеното престъпление – за доказано, като в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 102 от 15.03.2013 г. по в.н.о.х.д. № 1871/ 2012 г. Софийският градски съд, Наказателна колегия, ІV въззивен състав отменил изцяло оправдателна присъда от 28.09.2011 г по н.о.х.д. № 11825/ 2009 г., по описа на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 97 състав и признал подсъдимите И. В. М. и И. В. Б. за виновни в това, че на 28.01.2009 г., около 23,30 часа, в гр.С., кв. ........., [улица], до [жилищен адрес] срещу П., в съучастие като извършители отнели чужда движима вещ – парична сума в размер на 284 лв, от владението на Г. М. Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят, като употребили за това сила, а подсъд. Б. – и заплаха, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на всеки от подсъдимите наложил наказания от една година лишаване от свобода, като изпълнението им отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК. В тежест на подсъдимите възложил разноските по делото. Касационните жалби са неоснователни. Несъстоятелно е оплакването, че осъдителната присъда почива върху предположенията на пострадалия за отнетата му парична сума и правните изводи за извършен грабеж не били съобразени с цялостния доказателствен обем, с което е нарушена нормата на чл. 14, ал. 1 от НПК. Въззивната инстанция с дължимото внимание и задълбоченост е обсъдила всички събрани доказателствени източници, като сама намерила необходимост от преразпит на очевидците на инцидента (пострадалия и двамата подсъдими) в проведеното от нея въззивно съдебно следствие. Показанията на пострадалия Г. прецизно били съпоставени с дадените от свидетеля по-рано, които били предпочетени в доказателствения анализ и при изграждане на фактическата обстановка по случая. Противоречията били отстранени след прочитане на неговите показания и съобразяване със становището му за достоверност на съхранения спомен. Изложенията на пострадалия не били разгледани отделно, а били обсъдени в съвкупна съпоставка с останалите доказателствени източници. Намерена била сигурна доказателствена подкрепа сред показанията на свид. И. и медицинските констатации на съдебния експерт. По този начин въззивният съд отделил особено внимание на спорните по делото факти и аргументирано изложил съображения за приетите с доверие доказателствени източници. А така също и мотивите да отхвърли частично обясненията на двамата подсъдими, с които те отрекли вземането на чуждата парична сума, приемайки тези сведения за противоречиви на останалите доказателства и поради това – изолирани от тях, особено след признанието на свидетелите А. и К., че лъжесвидетелствали в интерес на подсъдимите и на тяхната защитна теза. Събраните и проверени по делото надеждни доказателства категорично сочат двамата подсъдими М. и Б. за задружно участвали в грабежа над пострадалия Г.. Не са налице сочените от касаторите основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК за отменяне на осъдителната присъда на въззивния съд. Като правилна и законосъобразна тя следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 102 от 15.03.2013 год. по в.н.о.х.д. № 1871/ 2012 год. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, ІV въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.