Р Е Ш Е Н И Е № 260 София 05.11.2014 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седeмнадесети септември, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 667/2014 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. на МВР, [населено място], приподписана от юрисконсулт Б. П., срещу решение №434 от 01.10.2013 г. по гр. дело №790/2013 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение №536 от 07.05.2012 г. по гр.д.№5229/2011 г. на Великотърновския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу С. Г. Д. иск с правно основание чл.146, ал.2 ЗМВР/отм./ за сумата 15 358.98 лв. - разходи за издръжка, обучение и униформено облекло за периода на обучение в академията. Въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, защото на ответника не е предложено назначение на длъжност в съответната служба на министерството. Между страните по делото на 05.08.2004 г. е сключен договор, по силата на който ищецът се е задължил да приеме и да обучава ответника по специалността „Защита на националната сигурност”, а ответникът - след завършване на обучението да служи в МВР за срок не по-малък от 10 години. Според разпоредбата на чл.145, ал.4 ЗМВР/отм./, завършилите академията след дипломирането си получават офицерско звание и се назначават на длъжности в съответните служби на министерството. Съответната за ищеца служба може да бъде единствено и само Н. служба „Сигурност”. Ищецът не е предложил на ответника назначаване в служба, която съответства на завършената от него специалност. Това освобождава ответника от отговорността по чл.146, ал.2 от ЗМВР/отм./. Преди дипломирането на ответника по специалността „Защита на националната сигурност” съобразно разпоредбите на сега действащия ЗМВР и на Закон за държавната агенция „Н. сигурност”, Н. служба „Сигурност” не е „служба на министерството”. Обективната невъзможност на ищеца да изпълни задължението си не може да обоснове възникване на задължение за ответника да служи 10 години в другите служби на МВР и при отказ да заеме определената му длъжност да възникне отговорността му по чл.146, ал.2 от ЗМВР /отм./. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че искът е неоснователен, защото на ответника не е предложено назначаване в служба, която съответства на завършената от него специалност. По делото е безспорно установено, че му е осигурена служба в системата на МВР като защитата на националната сигурност е основна задача на министерството. Ответникът по касационната жалба С. Г. Д., [населено място], оспорва жалбата. С определение №458 от 31.03.2014 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №434 от 01.10.2013 г. по гр. дело №790/2013 г. на Великотърновския окръжен съд. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос за това трябва ли да се предложи длъжност в служба, която съответства на завършената специалност, за да възникне отговорността по чл.146, ал.2 от ЗМВР/отм./ в хипотезата „отказалите се след дипломиране да заемат определената им длъжност”. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Съобразно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗМВР (Обн. ДВ, бр. 122/1997) завършилите редовно обучение в А. на МВР са длъжни да служат в министерството за срок не по-малък от 10 години въз основа на подписан договор при приемането им. При неизпълнение на това задължение поради причините, посочени в разпоредбата на чл.146, ал.2 ЗМВР/отм./, на академията се дължат разходите за обучение. Според разпоредбата на чл.145, ал.4 ЗМВР/отм./ завършилите академията след дипломирането си се назначават в съответните служби на министерството. Нито в закона, нито в договора, сключен между страните, не е посочено в каква степен предлаганата служба следва да отговаря на придобитата специалност, но това не означава, че за министъра на вътрешните работи може да отпадне правомощието да извърши назначение на съответна длъжност в своето ведомство. По тази причина след отделянето на Д. от МВР със ЗДАНС /ДВ, бр. 109/2007 г./ ответникът може да изпълни задължението си по договора и като приеме назначение в тази агенция, а при отсъствие на такова назначение трябва да служи в МВР доколкото защитата на националната сигурност е първата основна задача на МВР според чл. 6, т.1 ЗМВР. Тълкувано с оглед изискванията на чл. 20 ЗЗД за добросъвестност, задължението за работа поне 10 години в системата на МВР не може да бъде ограничено до придобитата тясна специалност, нито разширено до каква да е специалност с оглед особеностите и характера на обучението във факултетите на академията по различните специалности. Във всеки случай спецификата на работата за предложената от министъра на вътрешните работи длъжност трябва да има връзка с придобитата специалност. В този смисъл е решение №149 от 08.05.2014 г. по гр. дело №3939/2013 г. на ВКС, IV г.о. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Правилно въззивният съд е приел, че между страните по делото на 05.08.2004 г. е сключен договор, по силата на който ищецът се е задължил да приеме и да обучава ответника по специалността „Защита на националната сигурност”, а ответникът - след завършване на обучението да служи в МВР за срок не по-малък от 10 години. Съобразно изложеното по-горе обаче неправилно е прието, че искът е неоснователен, защото на ответника не е предложено назначение на длъжност в съответната служба на министерството. Със заповед на министъра на вътрешните работи ответникът е назначен, считано от 24.11.2008 г., като инспектор I. степен, разузнавач VI степен в група „Противодействие на престъпността” при РУ – С.. Спецификата на работата за предложената от министъра на вътрешните работи длъжност има връзка с придобитата от ответника специалност. Към настоящия момент в А. на МВР има два факултета „Полиция” и „Пожарна безопасност и защита на населението”. В първия от тях се провежда обучение по девет специалности, една от които е „Защита на националната сигурност”. След като не е заел тази длъжност, която съответства на придобитата от него специалност, той не е изпълнил задължението си да служи в министерството за срок не по-малък от 10 години и дължи претендираното обезщетение в размер на 15 358.98 лв. Исковата молба е подадена по пощата на 23.11.2011 год., поради което възражението на ответника за погасяване на вземането по давност е неоснователно. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Предявеният иск трябва да се уважи изцяло като основателен. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да бъдат присъдени 4 583.21 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №434 от 01.10.2013 г. по гр. дело №790/2013 г. на Великотърновския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА С. Г. Д., [населено място], да заплати на А. на МВР, [населено място], на основание чл.146, ал.2 ЗМВР/отм./ сумата 15 358.98 лв. - разходи за издръжка, обучение и униформено облекло за периода на обучение в академията със законната лихва от 23.11.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 4 583.21 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.