Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272

гр. София, 21.06.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4806/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 269824/16.08.2021 г. на В. М. Г., [населено място], подадена чрез адвокат М. З., и касационна жалба вх. № 269995/30.08.2021 г. на „К Метал“ ООД, подадена чрез адвокат В. М., срещу въззивно решение № III-51/08.07.2021 г. по в. гр. д. № 63/2021 г. на Окръжен съд - Бургас.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към подадената от В. М. Г. касационна се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Противопоставими ли са на собственика разпоредителни действия, извършени с имот, върху който е наложена възбрана като обезпечителна мярка, по съдебно производство, окончателно завършило със съдебно решение, по силата на което ищците по същото са признати за собственици на идеална част от имота, а претенцията по отношение на останалата идеална част е отхвърлена. Действието на вписаната възбрана разпростира ли се върху частта от имота, обезпечената претенция, по отношение на която идеална част е отхвърлена; 2. Противопоставими ли са на собственика разпоредителни действия, извършени с имот, върху който е наложена възбрана като обезпечителна мярка, в случай че преди въпросните разпоредителни действия имотът е придобит на оригинерно правно основание - по давност от трето лице-прехвърлител, което не е страна по делото, по което е налице наложеното обезпечение; 3. Обвързан ли е последващият приобретател на деривативно основание - покупка на имота от продавач, придобил го на оригинерно основание, от действието на вписана възбрана, като обезпечителна мярка, без приобретателят да е бил страна по водените дела, по които са отхвърлени претенциите на обезпечените кредитори по отношение идеални части от имота; 4. Има ли валидно действие, което може да се противопостави на трети лица /вписването на възбрана/, като обезпечение върху обект – имот, различен от този, върху който е допуснато обезпечение от съда; 5. Временен или постоянен характер има вписването на съответната възбрана, като обезпечение на висящ съдебен спор. Действието й във времето зависи ли от съответното влязло в сила съдебно решение по предявената обезпечителна претенция.
Касаторът В. М. Г. твърди, че по поставените въпроси е налице противоречие с ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ВКС, ОСГК, решение № 73/05.07.2018 г. по гр. д. № 3228/2017 г. на ВКС, III г.о. и решение № 76/16.05.2017 г. по гр. д. № 2926/2016 г. на ВКС, IV г.о.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към подадената от на „К Метал“ ООД касационна жалба се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1.Наличието на вписана възбрана върху имот представлява ли пречка за установяване на владение върху възбранения имот и придобиването от владеещия несобственик на право на собственост върху имота по давност. Посочва се наличие на противоречие с решение № 2109/22.09.1965 г. по гр. д. № 1370/1965 г. на ВС, I г.о.; 2. Подаването на искане по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползването на имот прекъсва ли придобивната давност, течаща в полза на владеещ имота несобственик. Твърди се, че е налице противоречие с решение № 284/07.12.2012 г. по гр. д. № 284/07.12.2012 г. по гр. д. № 494/2012 г. на ВКС, II г.о.; 3. В. върху имот води ли до непротивопоставимост по чл. 453, т. 1 ГПК на вписаните след вписване на възбраната действия на разпореждане, извършени от лице, което е получило владение върху имота след вписването на възбраната и което е придобило собствеността върху имота по давност.
Ответницата по касационните жалби Т. И. П. е подала отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на решението до касация, като оспорва жалбите и по същество. Претендира присъждане на сторените по делото съдебни разноски.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са процесуално допустими.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение № 260155/01.09.2020 г. по гр. д. № 10770/2019 г. на Районен съд - Бургас в частта, в която съдът е приел за установено по отношение на Т. И. П. и С. И. К., че ищецът В. М. Г. е собственик на 77,83 % ид. ч. от самостоятелни обекти с идентификатори № ***** и № ***** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2019 г. на ИД на АГКК. Постановено е решение, с което е отхвърлен предявеният от В. М. Г. срещу Т. И. П. и И. Н. Т. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 524 ГПК и в частта за признаване за установено, че ищецът е собственик на 77,83 % идеални части от самостоятелен обект с идентификатор № *****, с адрес [населено място], [улица], ет. 3, обект 9, с предназначение - офис, с площ от 13,35 кв. м., заедно с 1,703 % ид. части от общите части на сградата, разположен в сграда № 1, находяща се в ПИ с идентификатор № *** както и на 77,83 % ид. части от самостоятелен обект с идентификатор № *****, с адрес [населено място], [улица], ет. 3, обект 10, предназначение - офис, с площ от 13,10 кв. м., заедно с 1,672 % ид. части от общите части на сградата, разположен в сграда № 1, находяща се в ПИ с идентификатор № ***. В останалата обжалвана част, с която искът е отхвърлен в частта му за установяване легитимацията на ищеца като собственик на 22,17 % ид. части от описаните самостоятелни обекти, първоинстанционното решение е потвърдено.
Въззивният съд е приел, че няма спор между страните, че Т. П. и С. К., в качеството им на наследници на И. Д. Й., въз основа на решение от 17.06.1997 г. по гр. д. № 37/1993 г. на Районен съд - Бургас, са станали собственици на основание чл.3 ЗВСВНМРСА на 7,97 % идеални части от административна сграда, находяща се в [населено място], [улица]. С решение № 699/07.07.2000 г. по адм. д. № 989/1998 г. на Окръжен съд - Бургас е признато правото на обезщетение на ответниците С. К. и Т. И. по реда на чл.2, ал.1, т.1 ЗОСОИ за северозападен апартамент от двуетажна жилищна сграда, както и партер, включващ три дюкяна, две кухни и тоалетна, ведно с припадащите се идеални части от дворното място, находящ се в [населено място], [улица], чрез съсобственост в новопостроената пететажна масивна административна сграда. Това решение е оставено в сила с решение № 2880/27.04.2001 г. по адм. д. № 7430/2000 г. на Административен съд – Бургас, а с решение № 336/20.11.2001 г. по адм. д. № 989/1998 г. на Окръжен съд - Бургас е определено общо обезщетение на наследниците на И. Д. Й. в размер на 14,20% идеални части от съсобствеността върху новопостроената пететажна масивна административна сграда, находяща се в [населено място], [улица]. Съгласно НА № 29/2018 г. ищецът В. Г. е закупил от „К Метал“ ООД два самостоятелни обекта – стая № 9 и стая № 10 с идентификатори № **** и № ****, с площ съответно от 13,35 кв. м. – за стая № 9 и 13,10 кв. м. – за стая № 10. С НА № 39/2017 г. „К Метал“ ООД е признато за собственик на процесните стаи на основание изтекла придобивна давност. С определение № 5484/21.10.1999 г. по адм. д. № 6065/1999 г. на ВАС е допуснато обезпечение на жалбата и искането на С. К. и Т. П. за обезщетяване по реда на ЗОСОИ чрез налагане на възбрана на северозападен апартамент от втори етаж на сградата, находяща се в [населено място], [улица], както и на югоизточно помещение на партерния етаж. Впоследствие Окръжен съд - Бургас е издал обезпечителна заповед, с която е наложил възбрана върху пететажна масивна административна сграда, цялата с площ от 225 кв. м., находяща се на същия адрес, като обезпечителната заповед е вписана на 27.07.2000 г. С решение № 6/16.03.2011 г. по гр. д. № 925/2011 г. на ВКС е разпредено реалното ползване върху процесните имоти по предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС. По молба на Т. П. било образувано изп. д. № 420/2019 г. на ЧСИ Т. М., което е спряно с определение № 10305/02.12.2019 г. по ч. гр. д. № 3091/2019 г. на Районен съд - Бургас с указания В. Г. да предяви иск срещу Т. П. и С. К., като на 23.12.2019 г. е подадена исковата молба по настоящото дело.
Въззивният съд е посочил, че с отговора по чл.131 ГПК Т. П. е оспорила КНА № 39/2017 г. и КНА № 106/2001 г. Оспорила е и предварителен договор от 30.05.2003 г., сключен между „Кльокнер Метал“ ООД и „Рудметал"“ ООД и е поискала откриване на производство по оспорване и отмяна на двата нотариални акта. Ищецът не би могъл да получи собственост върху процесните две стаи, тъй като поради наличието на вписана възбрана, по отношение на процесните два обекта, действията на му са непротивопоставими на Т. П. и С. К., съгласно чл. 401, вр. с чл. 453 ГПК. Придобиването на имота по давност от праводателя на ищеца се опровергава от проявената съдебна активност на двете ответници по делото, включително с оглед предявената претенция по чл. 32, ал. 2 ЗС. От друга страна, от свидетелски показания /св.П./ не се установяват обстоятелства, свързани с фактическото държане от страна на „К Метал“ ООД и евентуално придобиване по давност на процесните стаи. При това положение първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която е уважена претенцията за 77,83% идеални части от процесните два обекта, а в отхвърлителната част решението следва да бъде потвърдено.
Не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.
Формулираните от касатора В. М. Г. въпроси, както и вторият и третият въпрос от изложението към подадената от „К Метал“ ООД касационна жалба, касаещи действието на вписана възбрана като обезпечителна мярка и противопоставимостта на разпоредителни действия с недвижимия имот след вписване на възбраната върху него, не са обусловили самостоятелно решаващите изводи на въззивния съд, съгласно които по делото не е установено, че праводателят на ищеца - „К Метал“ ООД е владял процесните имоти. Той не е придобил правото на собственост върху тях на основание изтекла в негова полза придобивна давност, а оттук не е могъл да прехвърли на ищеца правото на собственост върху тях. Ищецът се позовава на деривативно придобивно основание, но е придобил имота от несобственик. Ето защо по посочените въпроси не може да бъде допуснато касационно обжалване.Неотносима е и посочената практика на ВКС. За пълнота следва да се имат предвид и данните по делото, сочещи, че в производството по чл.32 ЗС /инициирано през 2004г./ е участвал „Рудметал“ АД /въпреки предварителния договор от 2003г., с който се твърди предаване на владението на „К Метал“/, което е индиция за скритост на владението, ако е осъществявано такова от праводателя на ищеца.
Поставеният от касатора „К Метал“ ООД въпрос, относно възможността придобивната давност да бъде прекъсната с предявяване на иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне на ползването на имот, не е разгледан от съда, поради което въпросът не може да се приеме за относим. В обжалваното решение е прието, че придобиването на процесните имоти по давност от праводателя на ищеца се опровергава от проявената съдебна активност на ответниците, включително с оглед предявения иск по чл. 32, ал. 2 ЗС. Следователно въззивната инстанция не е изложила правно становище, съгласно което с извършване на посочените действия ответниците са прекъснали течащата в полза на „К Метал“ ООД придобивна давност. Освен това, както бе посочено, в мотивите е прието, че не са установени обстоятелства, свързани с фактическото държане на процесните самостоятелни обекти от страна на „К Метал“ ООД. С оглед на изложеното, не се установява и наличие на противоречие между обжалваното решение и цитираната от касатора „К Метал“ ООД съдебна практика на ВКС, съгласно която уважаването на иск за разпределение на ползването не води до прекъсване на придобивната давност. С оглед на изложеното, така формулираният въпрос не съдържа общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до решението до касация.
Следва да се посочи, че наведеното в изложенията основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е мотивирано. Не е посочено какво е значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато не се сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в посочените от касатора правни норми, каквито данни в случая липсват. Следователно касационно обжалване не може да бъде допуснато и по заявеното в изложенията към касационните жалби основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В обжалваното решение не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.
С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационните жалби по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
Предвид изхода на спора, касаторите В. М. Г. и „К Метал“ ООД следва да заплатят на Т. И. П. сумата от 500 лева, представляваща сторени по настоящото дело съдебни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № III-51/08.07.2021 г. по в. гр. д. № 63/2021 г. на Окръжен съд - Бургас.
ОСЪЖДА В. М. Г. и „К Метал“ ООД да заплатят на Т. И. П. сумата от 500 лева - разноски по делото.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: