Р Е Ш Е Н И Е
№ 373/2013 г.
гр. София 23.07.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 21 октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр. дело № 3003 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата В. Х. Ч., чрез адв. Р. Ц. срещу решение № III-15/11.02.2013 г. по в.гр.дело № 39/2013 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1768/19.11.2012 г. по гр.дело № 294/2012 г. на Бургаския районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката против П. г. п. т. „И. В.” – С. б., [община] искове за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на жалбоподателката, извършено със Заповед № РД -07-1/05.01.2012 г. на началника на Р. Б. за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Директор на П.”И. В.” Сл. б. и за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение в размер на 7800 лв. за оставането й без работа, поради уволнението за период от 6 месеца, ведно със законната лихва от прекратяване на трудовото правоотношение до окончателното изплащане.
Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че Бургаският окръжен съд не е мотивирал решението си и не е обсъдил всички наведени основания за отмяна на обжалваната заповед за уволнение, че в мотивите на обжалваното решение липсва обоснованост и преценка на събраните по делото доказателства, поради което същото е неправилно. Според жалбоподателката в случая не е налице соченото основание за прекратяване на трудовия договор. Излага и доводи, че атакуваната заповед не е мотивирана, поради което е незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – П.г. п. т. „И. В.”, С. б., [община], чрез директора С. С., чрез адв. Л. А. изразява становище за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложеното основание и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното:
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ вр.чл.225,ал.1 КТ.
От фактическа страна е прието, че ищцата В. Ч. е работила в П.”И. В.” - С. б.на длъжността „Директор” и трудовото й правоотношение е прекратено със Заповед № РД-07-1/05.01.2012 г. на осн.чл. 328,ал.1,т.10 КТ, вр.пар.5,ал.1 ПЗР на КСО, считано от 06.01.2012 г.
Прието е, че към момента на извършване на процесното уволнение ищцата е била на възраст 59 г. и 2 м. и по отношение на нея са били налице специалните условия на пар. 5 от ПЗР на КСО за ранно пенсиониране на учителите. Общите условия на чл. 68, ал. 1 от КСО за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст не са били налице.
Въззивният съд е приел, че в хода на производството е въведено ново основание за незаконосъобразност на заповедта за уволнение – несъобразяване на заповедта със заповед № РД-09-1590/09.09.2009 г. на Министъра на образованието, младежта и науката, което макар и да не е прието изрично като изменение на иска е обсъдено в решението. Според съда извършеното процесуално действия от първоинстанционния съд не е съобразено с правилата за преклузията и въведеното основание е недопустимо обсъдено. Прието е, че то не е единственото основание, обсъдено от районния съд, поради което решението не страда от порок.
Прието е, че спорът се свежда до въпроса – придобиването от страна на учителя на право на намалена пенсия по реда на пар. 5 от ПЗР на КСО представлява ли основание за работодателя правомерно да го уволни с предизвестие по реда на чл.328,ал.1,т.10 КТ и дали това е в неговите прерогативи като работодател или е предоставено на преценката на учителя право по собствено желание да поиска прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въззивният съд е споделил изцяло при условията на чл.272 ГПК мотивите на районния съд и е приел, че първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди. С последното исковете с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ са приети за неоснователни.
С определение № 1013/29.07.2013 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос за задължението на въззивния съд в случаите, когато потвърждава първоинстанционното решение и предвидената възможност в чл.272 ГПК да препрати към мотивите на първоинстанционния съд да изложи свои мотиви – да направи свои фактически и правни изводи, като обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателката.
С тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС – т.19 е застъпено становището, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата, като без да представлява нейно повторение я продължава, че тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор. Прието е, че във въззивното производство съдът при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора, като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд, че въззивният съд изготвя собствени мотиви, което задължение произтича от характеристиката на дейността му като решаваща. Това тълкуване не е изгубило значение и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 г., като следва да се съобрази и разпоредбата на чл.272 ГПК. В практиката на ВКС, формирана в решения, постановени по чл.290 ГПК е прието становището, че разпоредбата на чл.272 ГПК не освобождава въззивния съд от задължението по чл.236,ал.2 ГПК да изложи мотиви към решението, съответно да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото и да обсъди доводите на страните. В този смисъл са решенията на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК – решение № 114/15.05.2010 г. по гр.дело № 4232/2008 г. на ВКС, IV г., решение № 154/31.08.2012 г. по гр.дело № 746/2010 г. на ВКС, I г.о., решение № 324/22.04.2010 г. по гр.дело № 1413/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 237/24.06.2010 г. по гр.дело № 826/2009 г. на ВКС, IV г.о. и др. Съдът споделя практиката на ВКС по поставения правен въпрос. В настоящият случай въззивният съд не е изпълнил задължението си да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото и да обсъди всички доводи на страните и е допуснал процесуално нарушение. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства или извършване на допълнителни процесуални действия съдът намира, че следва да се произнесе по същество .
Установено е по делото, че жалбоподателката - ищца В. Ч. е работила в П.”И. В.” - С. б.на длъжността „Директор”. Със Заповед № РД-07-01/05.01.2012 г. на Началника на Р. Б. трудовото правоотношение е прекратено на осн.чл. 328,ал.1,т.10 КТ, вр.пар.5,ал.1 ПЗР на КСО, считано от 06.01.2012 г.
Установено е също, че към момента на прекратяване трудовия договор на ищцата последната е била на 59 години и два месеца и по отношение на същата са били налице специалните условия на пар.5,ал.1 от ПЗР на КСО в редакцията на текста съобразно Д.в.бр.100/2011 г., в сила от 01.01.2012 г. за ранно пенсиониране на учителите – има 32 години учителски осигурителен стаж . Към момента на прекратяване трудовия договор на ищцата не са били налице общите условия на чл.68, ал.1 КСО за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В разпоредбите на чл.68 КСО е уредено придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В посочения текст са предвидени две хипотези. Първата е в чл.68,ал.1 и 2 КСО в редакцията на текста съобразно Д.в.бр.100/2011 г. и предвижда право на пълна пенсия при достигане на определена възраст – за мъжете 63 години и 60 години за жените и осигурителен стаж за мъжете – 37 години, а за жените – 34 години. Според чл.68,ал.2 КСО от 31.12.2011 г. осигурителният стаж по ал.1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 37 години за жените и 40 години за мъжете. Втората хипотеза е намалена пенсия при условията на чл.68,ал.3 КСО/редакцията според Д.в.бр.100/2011 г./.
Разпоредбата на пар.5 ПЗР на КСО е специална и урежда придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за учителите. Според пар.5,ал.1,т.1 КСО в редакцията на текста съобразно Д.в.бр.100/2011 г. до 31.12.2020 г. включително учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст 3 години по-рано от възрастта по чл.68,ал.1 и учителски осигурителен стаж както следва – до 31.12.2011 г. 25 години за жените и 30 години за мъжете, а от 31.12.2011 г. осигурителният стаж по т.1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца до достигане на 28 години за жените и 33 години за мъжете.
След изменението на чл.328,ал.1,т.10 КТ от 2001 г. законът изостави изискването за прекратяване на трудовия договор от работодателя при наличие на право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст и включи в кръга на работниците и служителите, които могат да бъдат уволнявани по тази разпоредба и придобилите право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст. Следва да се вземе предвид обстоятелството, че прекратяването на трудовия договор по чл.328,ал.1,т.10 КТ се извършва по преценка на работодателя. Това е право на работодателя, а не негово задължение. Разпоредбата на пар.5,ал.1 ПЗР на КСО е специална спрямо общата норма на чл.68 КСО и се прилага по отношение на учителите, които отговарят на въведените изисквания на тази специална хипотеза. Когато се прекратява трудово правоотношение с учител на основание чл.329,ал.1,т.10 КТ право на работодателя е да прецени изискването за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст с коя норма да съобрази – дали с общата или със специалната –т.е. с пар.5 ПЗР на КСО и това право не подлежи на съдебен контрол. На такъв контрол подлежи обстоятелството дали са спазени изискванията, предвидени в общата норма или в специалната, приложена с оглед възрастта и осигурителния стаж. В настоящият случай работодателят е приложил специалната норма на пар.5, ал.1 ПЗР на КСО. По делото е безспорно установено, че жалбоподателката-ищца към момента на прекратяване на трудовия договор има предвидените в посочената норма учителски осигурителен стаж - 32 години и навършени 59 години и 2 месеца. Следователно към момента на прекратяване трудовия договор на ищцата за същата са били налице предпоставките на специалната хипотеза по пар.5,ал.1 от ПЗР на КСО за прекратяване трудовия договор.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че извършеното уволнение на ищцата с атакуваната заповед е законосъобразно, а предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ са неоснователни. Неоснователни са доводите на жалбоподателката за незаконосъобразност на уволнението, тъй като не е спазена Заповед № РД-09-1590//09.09.2009 г. на Министъра на образованието, младежка и науката. Посочената заповед осигурява необходимите условия за организиране и провеждане на учебно-възпитателния процес. Указания в т.2 от заповедта срок за прекратяване трудовите правоотношения на директорите на училища, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст – от 15.07 до 30.08 на съответната календарна година е инструктивен и неспазването му не води до незаконност на заповедта за прекратяване на трудовия договор на ищцата. Изводът на настоящия съдебен състав за неоснователност на предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ съвпада с крайният извод на въззивния съд. Поради това обжалваното решение, с което е потвърдено решението на първата инстанция, с която исковете са отхвърлени, като неоснователни следва да се остави в сила.
Доводите в касационната жалба за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост са изцяло неоснователни. Както се посочи неспазването на заповед № РД09-1590/09.09.2009 г. на Министъра на образованието, младежта и науката от работодателя относно установения срок по т.2 от заповедта не води до извод за незаконосъобразност на уволнението на жалбоподателката В. Ч. с процесната заповед.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата П. г. п. т. „И. В.” С. б., [община] следва да се присъди сумата 300 лв. разноски по делото за настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
Оставя в сила решение № III-15/11.02.2013 г. постановено по в.гр.дело № 39/2013 г. на Бургаския окръжен съд.
Осъжда В. Х. Ч., [населено място], [улица], ет.1 да заплати на П. Г. п. т. „И. В.” С. Б. сумата 300 лв. разноски по делото за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |