О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 149 Гр. София, 01.04.2020 год. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова ч.т.д. № 259/2020 г., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от ЕМУ АД, с. Разбойна, чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 816 от 27.11.2019 г. по ч.т.д. № 714/2019 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 3533 от 03.10.2019 г. на Варненския окръжен съд по т.д. № 1519/2019 г. за спиране на производството по делото до приключване на това по т.д.№ 75/2019 г. на ОС – Търговище с влязъл в сила съдебен акт, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК. В частната касационна жалба се поддържат доводи за нищожност на въззивното определение, поради противоречието му с правовия ред и добрите нрави, евентуално за неговата неправилност. Моли се определението да бъде отменено и делото да се върне за изпълнение на задължението на съда да събере дължимата държавна такса. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280 ал.2 пр.1 ГПК и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Като значими за изхода на делото са формулирани следните въпроси: 1. Може ли да бъде спряно дело на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК при нередовна искова молба. По този въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС – определение № 935 от 22.10.2012 г. на ВКС по ч.т.д.№ 529/2012 г. на II т.о., определение № 460 от 04.07.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 2354/2013 г. на I т.о. 2. Може ли да бъде спряно дело на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК в хипотезата на чл.126, ал.1 ГПК – поради наличие на по-рано предявен частичен иск за друга част на същото вземане, при положение, че цената на по-късно предявената част от иска е определена и не е внесена дължимата по делото държавна такса. По този въпрос се сочи, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът по частната жалба АКАДЕМИКА ИНВЕСТ АД, гр. Варна, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор изразява становище за недопустимост, липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално – неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, предвид данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена легитимирано лице, в срока по чл.275 ал.1 ГПК, против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Възраженията срещу допустимостта й са неоснователни. За да потвърди обжалваното определение за спиране по чл.229 ал.1 т.4 ГПК на производството по делото, съставът на въззивния съд е констатирал, че липсва спор относно наличието на преюдициално производство /това по т.д.№ 75/2019 г. по описа на ОС – Търговище/, висящо между същите страни, на същото основание, като делата са относно различни части на едно и също вземане. В този случай, съгласно т.3 от ТР № 3/22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2016 г., производството по делото, по което е предявен последващият частичен иск, следва да бъде спряно до влизане в сила на съдебното решение по първоначално предявения частичен иск, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Ако първоначално предявеният частичен иск бъде уважен, съдът следва да възобнови спряното производство и да зачете силата на пресъдено нещо, с която се ползват установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право. Ако частичният иск бъде отхвърлен като неоснователен, производството по последващия частичен иск следва да бъде прекратено като недопустимо, т.к. със сила на пресъдено нещо се отрича цялото спорно материално право. Като неоснователни са преценени доводите на жалбоподателя, че неизпълнението на дадените указания по чл.129 ГПК от страна на ищеца за заплащане на дължимата държавна такса са процесуална пречка са постановяване на валиден и допустим съдебен акт по чл.229 ГПК. Съдебният състав е споделил изводите на първата инстанция /основани на определение по чл.274 ал.3 ГПК по ч. гр. д. № 364/2011 г. на ВКС, I г. о./, че няма правило спиране на производство да се постановява само по редовна искова молба. Констатираният порок не препятства преценката относно това, дали е налице друг преюдициален спор по см. на чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Съдът е заключил, че няма основание ищецът да бъде задължен, само за да запази правния ефект на предявена искова молба, да заплаща държавна такса по искове, допустимостта и основателността на които е обусловена от преюдициален спор, а последният е пречка за движението на производството по последващия частичен иск. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение следва да се допусне в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса, може ли да бъде постановено определение за спиране на производството по чл.229 ал.1 т.4 ГПК, преди да бъдат предприети действията по отстраняване нередовностите на исковата молба. Основание за произнасянето е наличието на противоречие с практика на ВКС, вкл. определение № 935 от 22.10.2012 г. на ВКС по ч.т.д.№ 529/2012 г. на II т.о. Цитираното определение е за приложението на чл.229 ал.1 т.1 ГПК, но то в пълна сила се отнася и за чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Според него, в константната практика на ВКС не е спорно, че за да спре делото на основание чл.229 ал.1 т.1 ГПК, аналогичен на чл.182 ал.1 б.А ГПК /отм./, съдът трябва да е сезиран с редовна искова молба; Нередовната искова молба съставлява процесуална пречка за движение на делото, поради което до отстраняване на недостатъците й съдът не е обвързан със задължение да се произнася по искане на страните по чл.229 ал.1 т.1 ГПК; С поправянето на исковата малба отпадат пречките за по-нататъшното развитие на делото и едва тогава съдът дължи произнасяне по искането на страните за спиране по чл.229 ал.1 т.1 ГПК, при наличие на съответните процесуални предпоставки. В развитие на горното следва да се посочи, че само производство, на което е даден ход за извършване на същинските съдопроизводствени действия по разрешаването на материалноправния спор – приключила е проверката относно редовността на исковата молба и допустимостта на иска, т.е. исковата молба е приета от съда по смисъла на чл.131 ал.1 ГПК /независимо от правилността на преценката/, подлежи на спиране по реда на чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Практиката, цитирана във въззивното определение, според която няма правило спиране на производство по чл.229 ал.1 т.4 ГПК да се постановява само по редовна искова молба, тъй като липсва уреден преклузивен срок за това процесуално действие, както и нередовностите могат да се отстраняват в течение на делото, не важи за всички хипотези и не може да се абсолютизира, поради което и не се споделя от настоящия съдебен състав. Съгласно чл.129 ал.4 ГПК, нередовностите могат да бъдат отстранявани и в хода на процеса, но само ако не са били забелязани своевременно /при постъпването на исковата молба/. От изключението, посочено в закона, не може да се извежда правило. Преди да се поправят пороците на исковата молба не възниква надлежно процесуално правоотношение между ищеца и съда, а само при наличие на такова той може да се произнася по искания на ищеца, несвързани с процедурата по чл.129 ГПК, респективно да преценява, дали са налице други особени пречки по движението на делото, представляващи отклонения в развитието на производството, за да приложи нормата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК. По нередовна искова молба /още повече, когато вече е била оставена без движение, както е в настоящата хипотеза/, не се дължи каквото и да е произнасяне по искане, свързано с бъдещото развитие на производството, по аргумент от нормата на чл.129 ал.5 ГПК, придаваща обратно действие на поправката. Аргументи в подкрепа на горното могат да се почерпят и от тълкувателните мотиви на ТР №3/22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2016 г., относими към конкретния случай. Според тях, спирането на производството по последващия частичен иск може да бъде избегнато чрез съединяване на двете дела /по частичния иск и по иска за останалия размер от спорното право/ за разглеждането им в едно производство и издаване на общо решение по тях, на основание чл. 213 ГПК, което няма как да се осъществи, ако исковата молба по второто дело не е била приета за разглеждане от съда, поради нейната нередовност. Предвид изложеното, обжалваното въззивно определение се преценява като неправилно и следва да бъде отменено, като след отмяна на определението на първоинстанционния съд делото следва да му се върне за продължаване на правилно предприетите съдопроизводствени действия по отстраняване пороците на исковата молба. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 816 от 27.11.2019 г. по ч.т.д. № 714/2019 г. на Варненския апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 816 от 27.11.2019 г. по ч.т.д. № 714/2019 г. на Варненския апелативен съд и потвърденото с него определение № 3533 от 03.10.2019 г. на Варненския окръжен съд по т.д. № 1519/2019 г. за спиране на производството по делото до приключване на т.д.№ 75/2019 г. на ОС – Търговище с влязъл в сила съдебен акт, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК. ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: