О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 730
София, 23.12.2009 год.
Върховният касационен съд на Република
България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Генчева ч.гр.д.№427 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
С определение от 24.10.2008г. по ч.гр.д. №590/08г. състав на К. окръжен съд е оставил в сила определение №432 от 24.07.08г. по гр.д. №1668/04г. на Д. районен съд, с което е било прекратено като недопустимо производството по предявения иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Въззивният съд е приел, че на ищеца Н. К. Г. е възстановена по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници бивша нива, сега – имот пл. №000273 по картата на с. Я., община Д.. С. – на ответника е възстановен имот пл. № 0* Двата имота са съседни, като предмет на спора по делото е реална част от имота на ответника, с площ от 146 кв.м., намираща се по границата между двата имота, за която ищецът твърди, че е била собственост на неговия наследодател К към момента на изключване на земята от регулационния план на селото с ПМС №216/61г. От правна страна е прието, че предявеният иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е процесуално недопустим, тъй като е налице приключила процедура по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, при която са определени местонахождението, площта и границите на възстановените имоти, има влязла в сила карта на възстановената собственост и не може чрез предявяване на иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ да се дерогира законовият ред за обжалване на тази карта и за решаване на спора за граници между двата съседни имота.
Частна жалба срещу това определение е подал ищецът Н. К. Г.. В изложението към нея се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, свързано с въпроса за правния интерес от предявения иск. Позовава се на ТР №1/97г. на ГСГК на ВС, както и на определение №18726.04.06г. по ч.гр.д. №164/06г. на ВКС, ІV-Б ГО, постановено по повод предходно прекратяване на производството по същия иск, с което е прието, че е налице правен интерес от предявяването му.
Ответникът в производството С. С. М. оспорва жалбата. Счита, че прекратителното определение е правилно.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита, че е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивното определение противоречи на приетото в определение №18726.04.06г. по ч.гр.д. №164/06г. на ВКС, ІV-Б ГО, както и на решение №1956/12.02.02г. по гр.д. №544/01г. на ВКС, V ГО, което настоящият състав приема за правилно, че правен интерес от иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ има при спор за всяко имуществено право, което има отношение към правото на възстановяване на собствеността.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Спорът по делото се свежда до това дали ищецът или ответникът е бил собственик на земя с площ от 146 кв.м., попадаща понастоящем в имот пл. №000272 по КВС на с. Я., възстановен на ответника по реда на ЗСПЗЗ. Този спор се поражда от това, че според твърденията на ищеца, при възстановяване на собствеността на съседните имоти пл. №000273 /на ищеца/ и № 000272 /на ответника/, границата между тях е неправилно определена. В резултат на това спорната част от 146 кв.м., която е била част от парцела на праводателя на ищеца преди той да бъде изключен от регулация с ПМС №216/61г., е заснета понастоящем като част от съседния имот пл. №000272 на ответника. Този спор е за правото на собственост върху земеделска земя към момента на обобществяването и през 1961 г. Правната квалификация на предявения иск е по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ. Неправилно въззивният съд е приел, че е налице друг ред за разрешаването на този спор. В административното производство по обжалване на картата на възстановената собственост не може да бъде разрешен спор за имуществено право, какъвто е налице в случая. Със съдебното решение по настоящото дело ще се установи кой е бил собственик на спорната земя към момента на обобществяването и през 1961г. В зависимост от крайния резултат, може да се достигне до промяна на площите и границата между възстановените съседни имоти. Тази промяна може да се иска от всяко заинтересувано лице по реда на чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ.
Като е приел, че предявеният иск е процесуално недопустим, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение за прекратяване на производството по делото. Неправилно се явява и определението на въззивната инстанция, с което е потвърдено прекратителното определение на районния съд. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция, тези определения следва да бъдат отменени и делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск, след изясняване на твърденията на ищеца къде точно според него минава вярната граница между двата имота.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определенето от 24.10.2008г. по ч.гр.д. №590/08г. на К. окръжен съд и оставеното с него в сила определение №432 от 24.07.08г. по гр.д. №1668/04г. на Д. районен съд, с което е било прекратено като недопустимо производството по предявения иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
ВРЪЩА делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: