Р Е Ш Е Н И Е   №  233   София,  10 юли  2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 май две хиляди и девета  година, в състав:    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГРОЗДАН  ИЛИЕВ           ЧЛЕНОВЕ:  ЮРИЙ  КРЪСТЕВ                                                               ТАТЯНА  КЪНЧЕВА при участието на секретаря  НАДЯ ЦЕКОВА и в присъствието на прокурора  АНТОНИ ЛАКОВ     изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ дело  №224/2009 година.     Производството е с основание по чл.346, т.1 и сл. НПК. Образувано е по касационен протест на М. М. , прокурор в Софийската апелативна прокуратура срещу Решение № 448/24.02.2009г. постановено по в.н.о.х.д. №700/2008г. на Софийски апелативен съд с което е потвърдена присъда №12/16.05.2008г. на Софийски градски съд по н.о.х.д. № 3135/2007г. С потвърдената присъда под. Е. И. Х. е признат за невинен в това : - на 09.04.2006г. в гр. С. на строителен обект- УПИ-ІІІ 1610 да е причинил смъртта на Е. Ж. К. , изпълнявайки немарливо правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, поради което и на основание чл.304,ал.1 НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.123, ал.1, пр.2 НК . Против така постановеното решение се поддържа довод за допуснато нарушение на закона по чл.348, ал.1, т.1 НПК и такова свързано с отменителното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. По същество се прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Прокурорът поддържа протеста, като счита, че има допуснато от подсъдимият нарушение на чл.60 от Наредба №2/22.03.2004г, довело до настъпване на вредоносният резултат, поради което съдът в нарушение на закона е постановил оправдателната присъда. От частния обвинител, лично или чрез неговия повереник не е постъпвало становище по протеста. Защитата на подс. Х. в мотивирано възражение и пред настоящият състав счита, че не са налице претендираните с протеста отменителни основания. Поддържа, че подс. Х. не е допуснал вменените му с обвинителния акт нарушения на правилата за безопасна работа, поради което не е налице и претендираната от обвинението причинно следствена връзка с настъпилият съставомерен резултат. Върховният касационен съд разгледа протеста, провери решението с оглед на поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл.347 – 348 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Поддържаният против решението довод, за допуснато нарушение на закона е обоснован със собствени разсъждения на прокурорът изготвил протеста, които са изцяло развити на полето на фактическата необоснованост на постановения съдебен акт, както по отношение претендираните нарушения на правилата за безопасна работа на строителния обект, така и за наличието на причинно следствената връзка между нарушенията и настъпилият съставомерен резултат. Във връзка с това следва да се отбележи, че с протеста не се сочат нарушения на процесуалните правила, регулиращи доказателствената дейност на съдът при установяване на фактите, но се претендира, такова по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 НПК, понеже съдът направил отказ да назначи повторна строително техническа експертиза. Този довод е мотивиран с две взаимно изключващи се тези, развити на л.2 и 5 от протеста, поради което и само на това основание настоящият състав не би могъл да извърши проверка на неговата основателност. По повод на така поддържаното процесуално нарушение следва да се отбележи, че при провеждане на съдебното следствие по н.о.х.д. №3135/2007г,/л.28/ прокурорът е дал съгласие за назначаване на комплексна съдебно техническа експертиза, каквато е назначена от първостепенния съд, но категорично се противопоставил за назначаване на повторна експертиза. Във въззивният протест искането за назначаване на повторна тройна експертиза е мотивирано бланкетно с претендирано противоречие между единичната и комплексната експертиза. С отказът да уважи това искане въззивната инстанция не е допуснала нарушение, което да е довело до ограничаване правата на прокуратурата, лишавайки я от обвинителни доказателства, защото по отношение механизма на трудовата злополука и техническите причини за нейното настъпване е налице съответствие в заключенията на двете експертизи. Съществени различия в тази част не са били констатирани, но е установено, че единичната експертиза е била извършена от експерт, които не е специалист в областта на строителството и на следващо място не е разполагал за нуждите на експертизата с доказателствени материал от досъдебното производство с които е работила комплексната експертиза, поради което заключението на последната е било по-пълно при произнасяне по поставените и задачи. Следователно за наличие на основанията по чл.153 НПК за назначаване на повторна тройна експертиза не може да става въпрос, поради което с отказът да стори това въззивния състав не е извършил предписаното му с протеста нарушение по чл.348, ал.1, т.2 вр. ал.3, т.1 НПК По начало фактическата обстановка по настоящето дело е правилно е установена. Направените констатации и фактически изводи са в пълно съгласие с наличната доказателствена съвкупност, която по отношение механизмът на трудовата злополука е безпротиворечива. Установено е, че на инкриминираната дата група работници, между които и пострадалият Е. К. са извършвали декофриране на строителни платна на новострояща се сграда. Декофрирането е извършвано по отработена технология с участието на повече от двама работници, поради габаритите на платната, всяко с размери 2.60/0.50м. и тегло около 80кг. След декофриране от стената платното с помощта на кулокран е премествано, за да се подготви за следващият етап от строителните работи. Снемането на платната е извършвано от височина, единадесет метра от земната повърхност. По време на регламентирана почивка, пострадалият се отделил от групата с която работел и без да уведоми когото и да било от останалите, започнал демонтажа на последните три платна. След отвиване на последната придържаща гайка пострадалият бил ударен от падащите платна, които разбили и опорния парапет. В резултат на получените удари от платната и при падането на земята пострадалият получил тежки несъвместими с живота увреждания, поради които смъртта му настъпила бързо и била неизбежна. При така установените фактически положения, по които няма възражения, включително и от страна на прокуратурата, първоинстанционния съд е приел, че поддържаните с обвинителният акт нарушения на правилата за безопасна работа, уредени със Закона за безопасни условия на труд, и Наредби №2/22.03.2004г, Наредба №3/14.05.1996г. не са допуснати от подсъдимият Х. Въззивната инстанция е възприела становището за липсата на правно основание, за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимият след като е извършила и собствен анализ на доказателствения материал. За всяко от сочените с въззивния протест нарушения е извършена проверка преди да се отговори на въпросът, дали съответното правило за безопасна работа е спазено или ако има неизпълнение на задълженията, налице ли е изискуемата от закона причинно следствена връзка с настъпилият съставомерен резултат. Изяснено е, че както на пострадалият, така и на останалите членове от работната група е провеждан съответния инструктаж за безопасна работа при декофриране. Пострадалият добре е познавал естеството на този вид строителна дейност. Същият ден до момента в които работната група се оттеглила на почивка е извършвал декофриране. Наясно е бил, че самостоятелно не може да извършва тази дейност. Следователно за нарушения на полето на инструктаж, встъпителен, периодичен или ежедневен не може да става въпрос. Законосъобразен отговор е получило и следващото възражение в протеста, основано на претендирано нарушение на чл.60 от Наредба №2/2004г.. Вярно, е че оградния парапет не е имал защитна бордова лента/средно перило за ръцете/ и защитна мрежа, но посочените недостатъци в случая, както правилно е отбелязал въззивния състав по никакъв начин не се намират в причинно следствена връзка с последвалия вредоносен резултат. Във връзка с това строителните експертизи са отбелязала еднозначно, че липсващите средно перило и мрежа имат друго предназначение. Дори да са поставени в никакъв случай не биха могли да задържат падащите оградни платна с обща тежест над 300кг, защото конструктивно нямат такова предназначение. Такова е положението и с останалите предпазни средства, като носене на предпазна каска, за която експертите също са били категорични, че не би предотвратила пораженията не само в областта на главата, но и на останалите органи, някои от които са били експлозивно разкъсани, като черен дроб и слезка, радиерни разкъсвания на бъбреците, разкъсан чреводържател и т.н. Следователно наличието на предпазна каска не би могло да предотврати множеството тежки травматични увреждания на жизненоважните органи, освен главата, довели до смъртта на пострадалият. В тази връзка следва да се отбележи, че както в обвинителния акт, така и с протеста са изброени нарушения на правилата за безопасна работи, без да се изследва и обоснове причинно следствената връзка по отношение на настъпилият вредоносен резултат. Това е сторено именно от контролираните инстанции, всяка от които е мотивирала законосъобразен отказ да приеме тезата, поддържана и с касационния протест, че за да се ангажира наказателната отговорност за смъртта на пострадалият е достатъчно да се направи констатация за допуснато нарушение на изискванията за безопасна работа. Това разбиране на прокуратурата не се споделя и от настоящият състав, защото по делото е установено, че необходимата причинно следствена връзка е налице именно при допуснатите от пострадалият нарушения, който на своя лична отговорност без да уведоми подсъдимият е предприел дейност по декофриране на платата и това е сторил със съзнанието, че този вид дейност не може да се извършва самостоятелно от едно лице. Понеже действията са предприети по време на регламентирана почивка и за подсъдимият не е съществувало нормативно задължение да осигури непрекъснат и оперативен контрол върху работещите на обекта, по време когато почиват, не е налице и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на подсъдимият. Обстоятелството, че злополуката е станала на строителния обект, само по себе си не е достатъчно, за да се ангажира, освен отговорността по чл.200 Кодекса на труда/КТ/, наказателната отговорност на подсъдимият, като работодател на пострадалият. Такова разбиране би довело до обективно безвиновно реализиране на наказателната отговорност, каквото разрешение очевидно води до нарушение на законът. От друга страна по делото не са установени обстоятелства за това пострадалият или групата с която е работил да са имали предходно поведение, свързано с неспазване на трудовата и технологична дисциплина, което да е основание за подсъдимият да предприеме действия по упражняване на непрекъснат контрол не само по време на работа, но и по време когато преустановят работа. Ето защо, като са приели, че подс. Х. не е извършил престъпление по чл.123, ал.1,пр.2 НК, контролираните инстанции не са извършили нарушение на закона, което да налага отмяна на оправдателната присъда. От наследниците на пострадалият са били предявени и граждански искове за присъждане на обезщетения за причинени вреди. Първоинстанционния съд с позоваване на чл.88, ал.2 НПК е отклонил приемането на исковете за съвместно разглеждане в наказателния процес. Отказът обаче следва да се основава на разпоредбите на чл.200-2002 КТ, които изключват възможността, отговорността за обезщетение от работодателят, в случая той и подсъдим, за вреди от трудова злополука да се реализира на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД. За тези случай с ТР №45/1990г. ОСГК бе прието, че посочените правила от Кодекса на труда изключват приложението на Закона за задълженията и договорите в частта, относно реализиране на гражданската отговорност за непозволено увреждане. Ето защо такива искове са процесуално недопустими в наказателния процес. Мотивиран от гореизложеното и при отсъствието на претендираните с касационния протест нарушения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК   Р Е Ш И:     Оставя в сила РЕШЕНИЕ № 448/24.02.2009г. постановено по в.н.о.х.д. №700/2008г. на Софийски апелативен съд с което е потвърдена присъда №12/16.05.2008г. на Софийски градски съд по н.о.х.д. № 3135/2007г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.