1 Р Е Ш Е Н И Е № 560 София 04.10.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 21 септември две хиляди и десета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Мария Иванова Илияна Папазова При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 1898/2009г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 230 от 11.03.2010г., постановено по настоящото дело № 1898/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, № 644 от 15.06.2009г. по в.гр.д. № 375/2008г. с което е обезсилено решението на Софийски градски съд, І ГО, 1 с-в, от 04.05.2005г. по гр.д. № 218/2004г. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за процесуалните изисквания към съдържанието на исковата молба и съответствието на исковата молба по настоящото дело на тези изисквания. Ответникът по жалбата Ответникът С. община чрез пълномощника си адв. Д. П. моли решението да се остави в сила. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: За да обезсили решението на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Х. П. С. против С. община иск за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 14 847,00 лв., въззивният съд е приел, че след обезсилване на въззивното решение по гр.д. № 2313/2005г. на Софийски апелативен съд с решението на ВКС по гр.д. № 1513/2006г. ІІІ г.о., ищецът Х. С. не е уточнил претенцията си. Приел е, че изложените обстоятелства в представената пред въззивния съд молба не са достатъчни за поправяне нередовността на исковата молба по смисъла на чл. 98, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./. В касационната жалба на Х. С. са изложени оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и при съществено процесуално нарушение. Развити са доводи, че с допълнителната молба претенцията е уточнена и съдът дължи произнасяне по същество. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, ВКС намира следното: Исковата молба на Х. С. е постъпила в съда на 03.02.2004г., поради което за нея са приложими правилата на отменения ГПК. Императивните изисквания за редовност на исковата молба са посочени в чл. 98 ГПК /отм./, като съгласно б. „г” тя трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. Обстоятелствата на които се основава искът съставляват основанието на иска и обхващат фактите, от които произтича претендираното право. Те индивидуализират претенцията и дават възможност на съда да я квалифицира правно. В настоящия случая в първоначалната и допълнителна искова молба касаторът е изложил фактическите обстоятелства, на които основава претенцията си, в какво се изразява според него вината на ответника и от какво произхождат и в какво се изразяват причинените му вреди, както и техния размер. Така формулирана исковата молба отговаря на изискванията на чл. 98, ал. 1 ГПК /отм./ и съдът дължи произнасяне по същество на иска. Изложеното налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ с-в, № 644 от 15.06.2009г. по в.гр.д. № 375/2008г. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Председател: Членове: