Р Е Ш Е Н И Е № 85 гр.София, 19.03.2013г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети март две хиляди и тринадесета година в състав: Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Ю.Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N760 описа на ВКС за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 23.02.2012г. по гр.д.№14828/2011г., с което ГС София е уважил исковете на П. Т. К. с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ. С определение от 28.12.2012г. е допуснато касационно обжалване по въпросите кога следва да се приеме, че е налице “промяна в изискванията за образование за заемане на определена длъжност” като предпоставка за законност на уволнението по чл.328, ал.1, т.6 КТ и за приложението на предварителната закрила по чл.333, ал.1 КТ по отношение прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ. Жалбоподателят – Н. ц п о з и а- София, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено. Ответникът П. Т. К., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е признал за незаконно уволнението извършено със заповед №210/31.03.2011г. на директора на Н. ц п о н о з, възстановил е П. Т. на заеманата отпреди уволнението работа - „главен експерт” в отдел „Информационно осигуряване” на Н. ц п о з и а и е осъдил Н. ц п о з и а да й заплати сумата 1 122,32 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в периода от 01.04.2011г. до 18.05.2011г., ведно със законната лихва от 18.05.2011г. до изплащането на сумата. Прието е по делото, че страните са и страни по трудово правоотношение, възникнало със сключването на трудов договор №РД-15-368/19.07.1984г., като с допълнително споразумение №189/10.05.2010г. трудовото правоотношение е изменено по реда на чл.119 от КТ, като ищцата е назначена да изпълнява работа на длъжността „главен експерт” в отдел „Информационно осигуряване”. Установено е, че със заповед №210/31.03.2011г. на директора на НЦООЗ трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6, пр.1 КТ, тъй като служителката няма висше образование в областта на компютърните и информационните технологии, изискуемо за заемане на длъжността. Съдът е приел, че длъжностната характеристика, в която е предвидено изискване за висше образование в областта на компютърните и информационните технологии, не е изготвена и утвърдена преди издаването за заповедта за уволнение на ищцата – ответник по жалба и това е достатъчно да се приеме, че предпоставките предвидени от закона за упражняване на правото на работодателя по чл.328, ал.1, т.6, пр.1 КТ не са налице. Прието е също така, че служителката се ползува и от предвидената закрила по чл.333, ал.1, т.3 КТ, тъй като страна от заболяването “исхемична болест на сърцето”, а работодателят не е взел предварително съгласие на Инспекцията по труда, което представлява достатъчно основание за да се приеме, че уволнението е незаконосъобразно. Като е уважил предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ съдът е счел за основателни и акцесорните такива по чл.344, ал.1,т.2 и 3 КТ. Допуснато е касационно обжалване по въпросите кога следва да се приеме, че е налице “промяна в изискванията за образование за заемане на определена длъжност” като предпоставка за законност на уволнението по чл.328, ал.1, т.6 КТ и за приложението на предварителната закрила по чл.333, ал.1 КТ по отношение прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ на основание чл.280, ал.1,т.1 и 3 КТ. Настоящият състав намира, че на въпроса кога следва да се приеме, че е налице “промяна в изискванията за образование за заемане на определена длъжност” като предпоставка за законност на уволнението по чл.328, ал.1, т.6 КТ е даден отговор в практиката на ВКС, изразена и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения по гр. дело № 254/2009г., ІV г. о. на ВКС, решение от 19.10.2011г. по гр.дело №143/201г.,.ІV г.о. на ВКС и решение от 08.07.2010г. по гр.д.№978/2009 г. на ВКС, ІV г.о. Според посочената съдебна практика разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, касае фактически състав предвиждащи промяна в изискванията за заемане на съответната длъжност. Посочва се, че нормата на чл. 328, ал. 1, т. 6 е приложима при промяна на изискванията за образование и квалификация, изискуемите предпоставки за упражняване на трудовата функция касаят само промяна в изискванията за образуванието или квалификацията, като изискването за промяна в условията за заемане на длъжността да е настъпила след сключването на трудовия договор. Приема се, че работодателят има право да променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт и волята на работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка, като съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна. Приема се, че преценката на работодателя за въвеждане на определени изисквания за заемане на длъжността е въпрос на целесъобразност, и ако няма данни за злоупотреба с права или дискриминационен подход, тя не подлежи на съдебен контрол. Няма законова пречка работодателят да предвиди по-високи по степен образование и квалификация от предвидените в законите и другите нормативни актове, но предвид нуждите на предприятието. Що се касае до въпроса за приложението на предварителната закрила по чл.333, ал.1 КТ по отношение прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, то настоящият състав намира, че предвидената по посочения ред закрила касае други хипотези на прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът не следва да прилага тази разпоредба разширително в отклонение на императивните правила на чл.333, ал.1 КТ за предметния обхват на закрилата. С оглед на така дадения отговор на поставените въпроси настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено в нарушения на материалния закон и следва да бъде отменено. Въззивният съд е счел, че е налице нарушение на предварителната закрила по чл.333, ал.1, т.3 КТ и уволнението следва да се счете за незаконно само на това основание, който извод е неправилен, тъй като предвидената в тази разпоредба закрила не касае хипотезата на чл.328, ал.1,т. 6 КТ. Съдът в противоречие с практиката на ВКС е приел, че работодателят не е променил по надлежния ред изискванията за заемане длъжността „главен експерт” в отдел „Информационно осигуряване” на Н. ц п о з и а, като е завишил изискването за образование с нова длъжностна характеристика. В случая работодателят в съответствие с даденото му от закона правомощие е променил изискванията за заемане длъжността, като е завишил изискването за образование. Върховният касационен съд, състав на четвърлто г.о. намира, че с оглед разпоредбата на чл.293, ал.3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При ново разглеждане на делото съдът като съобрази, че правото на работодателя да изменя изискванията за определена длъжност е израз на правомощието му да управлява, организира и контролира ефективно трудовия процес, ще следва да отговори и на въпроса последният го е осъществил добросъвестно, като с оглед спецификата на заеманата длъжност, с помощта на вещо лице, се установи дали нуждите на учреждението изискват тази промяна. Злоупотреба с работодателска власт ще е налице, ако въведените нови изисквания не се обосновават по никакъв начин и нямат връзка с характера на работата на съответната длъжност. За да даде отговор на въпроса дали уволнението е законно в случая съдът следва да прецени дали поведението на работодателя, приложил основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е съобразено с принципа за добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения, регламентиран с разпоредбата на чл. 8, ал. 1 КТ. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : о т м е н я решение от 23.02.2012г. по гр.д.№14828/2011г. на ГС София. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: