3 Р Е Ш Е Н И Е № 60224 София, 16 декември 2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и на прокурора ГАЛИНА СТОЯНОВА изслуша докладваното от съдия Вълкова касационно дело № 897 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е касационно - по чл. 346, т. 1 от НПК и е образувано по жалба на адвокат С. Ч. от АК – Стара Загора – защитник на подсъдимия З. М. З. срещу решение № 60/ 24.08.2021 г. по ВНОХД №337/2021г. на Апелативен съд - Пловдив. В жалбата се претендират нарушения на закона и процесуалните правила в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда в осъдителната й част относно обвинението по чл.339 от НК, като се иска отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната част и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото „в съответната фаза на процеса“ за отстраняване на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, ако се констатира такова от касационната инстанция. В съдебно заседание, прокурорът от Върховната касационна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба поради липса на посочените касационни основания. Счита, че доводите в касационната жалба са намерили отговор в обжалваното въззивно решение, поради което предлага същото да бъде оставено в сила като законосъобразно. Касационният жалбоподател – защитник не се явява в съдебно заседание пред касационната инстанция, редовно призован. В писмено становище същият заявява, че поддържа жалбата и направените в нея искания. Подсъдимият З. се явява лично пред ВКС и твърди, че инкриминираните боеприпаси не са негови, поради което моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда № 260016 от 11.05.2021 г. по НОХД № 216/2020 г. Окръжен съд – Стара Загора е признал подсъдимия З. З., както следва: - ЗА НЕВИНЕН в това на 19.01.2017 г. в дома си в [населено място], противозаконно да е държал оръдия – 3 бр. металдетектори, за които знаел, че са предназначени за търсене на археологически обекти и го оправдал по обвинението по чл.277а, ал.7 от НК; - ЗА НЕВИНЕН в това на същата дата и място да е държал повече от три археологически обекта – 7 бр. предмети, с качества на движими културни ценности, които не са идентифицирани и регистрирани по реда, регламентиран в Закона за културното наследство и го оправдал по обвинението по чл.278, ал.6 от НК; - ЗА ВИНОВЕН в това, че на 19.01.2017 г. в дома си в [населено място] държал 168 бр. боеприпаси (подробно индивидуализирани в присъдата патрони с различен калибър и сигнални ракети), без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл.339, ал.1 от НК и чл.54 от НК му наложил наказание две години лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 НК отложил изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата съдът се е произнесъл за веществените доказателства и е възложил деловодните разноски в тежест на подсъдимия. С атакуваното въззивно решение Апелативен съд – Пловдив изменил присъдата в частта за разноските, като постановил направените такива по обвиненията, за които е постановена оправдателна присъда, да останат за сметка на държавата и потвърдил присъдата в останалата й част. Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Поддържаните от жалбоподателя касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК са обосновани в жалбата със сходни и общи съображения, които съдържат критика към дейността на съда по оценка на доказателствените материали. Основният упрек към въззивния съд, че не е положил доказателствени усилия да проведе допълнителен или повторен разпит на жената, с която подсъдимият живее от години на съпружески начала – свидетелката Д. Г. и с което процесуално „бездействие“ защитата аргументира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на правото на защита на подсъдимия, защото не е допуснато събиране на доказателства, които опровергават обвинението, е несъстоятелен. Посочената свидетелка е разпитана подробно от първоинстанционния съд, като видно от протокола от съдебно заседание на 13.07.2020г., в проведеното съдебно следствие на същата дата на всички страни, включително на защитника – адвокат Ч. е дадена възможност да й поставят въпроси, на които свидетелката е отговорила (вж. л.53-54 от НОХД № 216 /2020г. на ОС – Стара Загора). Съобщените от нея данни, както и твърдението й, че забравила да каже на подсъдимия за въпросните боеприпаси, които в негово отсъствие приятелят му на име И., който бил възрастен ловец, донесъл в дома им, са били предмет на внимателно обсъждане видно от мотивите на обжалваното решение. Оценката на показанията на свидетелката Г. и отхвърлянето им в частта, в която свидетелката заявява, че прибрала доставената й от „Бай И.“ „торбичка с кутийки“ и забравила да каже на подсъдимия за това, не е направена изолирано, едностранно и в противоречие с изискванията по чл.107, ал.3 НПК. Въззивният съд внимателно е анализирал тези показания, като е изложил убедителни съображения за тяхната нелогичност и опровергаването им от неоспорените от страните обективни данни от протокола за претърсване и изземване, в който обратно на заявеното от свидетелката и твърденията в касационната жалба се установява, че боеприпасите не са били намерени в едно помещение, а в различни стаи на обитаваното от свидетелката и подсъдимия жилище, а именно от общо инкриминираните 168 бр. боеприпаси - 51 бр. са били иззети от дървен сандък с дрехи от хола, а 117 бр. – от шкаф в кухнята (вж. протокол за претърсване и изземване - л.30-31, т.1 от ДП), като и в двата случая подсъдимият е имал достъп до тях. Освен това свидетелката Г. е присъствала на въпросното действие по разследването, като е подписала протокола за претърсване и изземване без да възрази пред съставителя му – съответният разследващ орган срещу отразеното в него съдържание, че откритите патрони са на подсъдимия. Поради това и предвид семейната връзка между подсъдимия и свидетелката, за които е установено, че от години живеят заедно на съпружески начала, въззивният съд не следва да търпи критика, че е отказал да даде вяра на депозираните за първи път пред съда показания от същата свидетелка за липса на знание у подсъдимия, че въпросните боеприпаси са били налични в дома им. Поради това несподелим е доводът за неправилно осъждане на подсъдимия З., без да са налице убедителни доказателства за вината му. От съдържанието на жалбата се извлича оплакване за необоснованост на въззивния акт, което не подлежи на касационен контрол, тъй като в предмета на касационната проверка попада начинът, по който е формирано вътрешното убеждение на инстанциите по същество и дали то е било опорочено поради неспазване на процесуалните правила. В конкретния случай ВКС не констатира нарушения в аналитичната дейност на съда. Изведените от съдилищата фактически положения са резултат от обективния и безпристрастен анализ на всички доказателствени материали, като при осъществяването му съдът не е подходил тенденциозно, едностранчиво или превратно. Доказателствената съвкупност е оценена обективно, без извращаване на действително й съдържание, а фактическите изводи са логически издържани. Изводът за доказаност на факта, че подсъдимият е знаел за инкриминираните боеприпаси не противоречи на събраните доказателствата, а е резултат от пълния им анализ и вярната им интерпретация. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд намира, че въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения при формиране на фактическите си изводи, поради което липсват основания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. При правилно установените факти, които не подлежат на преразглеждане от касационната инстанция, въззивният съд законосъобразно е приложил материалния закон, споделяйки дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на деянието по основния състав на чл. 339, ал.1 от НК. Подсъдимият З. е упражнявал фактическа власт върху боеприпаси, за които не е имал надлежно разрешение за държането им и с оглед съхранението им в обитавания от него дом, е разполагал с принципната възможност за фактическо или юридическо разпореждане с тях. Следователно правилен е изводът на съдилищата, че е осъществил държане по смисъла на чл. 339, ал. 1 НК. Патроните и сигналните ракети съгласно експертно заключение са били годни за стрелба и са притежавали всички характеристики на боеприпаси, визирани в чл.7 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. За държането им подсъдимият не е притежавал съответно разрешение, който факт също е категорично установен. Тези обстоятелства и конкретното местонахождение на боеприпасите в достъпни за дееца места в обитавания от него дом са били съзнавани от подсъдимия З., което сочи, че деянието му е извършено при пряк умисъл и е съставомерно и от субективна страна. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания, изводими от материалите по делото да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 – т. 5 от НПК и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 60/ 24.08.2021 г. на Апелативен съд - Пловдив, постановено по ВНОХД № 337/2021 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: