О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №556

гр. София, 16.06. 2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр.дело № 4149 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Зуки БГ“ ООД, подадена чрез адв. Д., ВАК срещу решение № 993/01.06.2021г. на Окръжен съд-Варна, постановено по в.гр.д. №881/2021г. на ВОС, с което, като е потвърдено решение №261725/17.12.2020г. на Районен съд-Варна, по гр.д.№ 1689/2020 г. на ВРС, е отхвърлен предявеният от касатора иск срещу ЧСИ Д. З. П.-Я. за осъждане на ответницата на основание чл. 441 ГПК, вр. с чл. 45 ЗЗД да му плати сумата в размер на 16 675,04лв. – обезщетение за причинените му имуществени вреди, настъпили в резултат на проведено процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо се в бездействието на ЧСИ да заличи наложената по и.д. №245/2019 г. възбрана на собствен на ищеца имот, находящ се в [населено място], ул. „роза“ № 29А, вх. В, ет. 4, ап. 78, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Обезщетението включва сумите от: 9000 лв. претърпяна загуба, изразяваща се в заплатено от ищеца на трето лице по спора обезщетение за разваляне на предварителен договор от 14.01.2020 г. предвид неизпълнението на ищеца да прехвърли недвижимия имот, предмет на предварителния договор, без вещни тежести; 2675,04 лв. пропусната полза, представляваща неполучена печалба от продажбата на недвижимия имот поради разваляне на предварителен договор от 14.01.2020 г; 5000 лв. претърпяна загуба, изразяваща се в невъзможността да се разпорежда свободно със собствеността върху процесния имот предвид наложената възбрана и злоупотребата с право от страна на ЧСИ.
Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е поставен следният въпрос: Дали след провеждане на публична продан на възбранен недвижим имот по изпълнително дело вписаната възбрана на този имот следва да бъде заличена? Твърди се, че настъпилите промени в законодателството – новата ал. 4 на чл. 433 ГПК /ДВ, бр. 100/2019 г./, според която вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имущества, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред, налагат ново тълкуване на правната норма и ново разрешение на поставения въпрос. В изложението се поддържа и че обжалваното решение е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Д. Д. в писмен отговор взема становище за нейната неоснователност.
В становище по касационната жалба третото лице помагач на страната на ответника ЗК „Лев Инс“АД излага съображения да не се допуска касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:
Въззивният съд е приел, че е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, по който следва да се прецени процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител. Посочил е, че за да се ангажира отговорността на ответника за репариране на вредите, претърпени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, ищецът трябва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на следните предпоставки по чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ: извършено от ответника в качеството му на ЧСИ неправомерно действие –процесуално незаконосъобразно действие/бездействие в изпълнителния процес; настъпилите имуществени вреди; причинна връзка между незаконосъобразните изпълнителни действия и причинените вреди.
По делото е установено, че ищецът „ЗУКИ БГ“ ООД, като купувач на публична продан, реализирана по изп.дело №20188080400296, с длъжник „Илико Рн 75 Комерсиал“ЕООД и взискател Община Варна, е станал собственик на самостоятелен обект с идентификатор 10135.2553.768.1.78, находящ се [населено място], [улица], вх. В, ет. 4, ап. 78, ведно с прилежаща изба и идеални части от ПИ с идентификатор 10135.2553.768, по силата на влязло в сила на 16.08.2019 г. постановление за възлагане на недвижим имот от 28.05.2019г., вписано в СВп-Варна на 27.08.2019г. С молби от 14.01.2020год. и 22.01.2020 г. до ЧСИ Д. П.-Я. по друго изп.дело №20197110400245 ищецът е поискал заличаването на възбрана №5213 от 11.03.2019г. върху процесния недвижим имот, наложена по изп.дело № 245/2019г. с взискател „ОББ“АД. Молбата е оставена без движение до възобновяване на изпълнителното производство, което е спряно въз основа на определение от 17.05.2019 г. по ч. гр. д. № 4042/2015 г. на ВРС на основание чл. 415, ал. 2 ГПК и е последвала също така жалба срещу действията на ЧСИ.
В производството е установено още, че ищецът на 14.01.2020год. е сключил предварителен договор за продажба на процесния имот. На 29.01.2020г. страните по предварителния договор са се явили пред нотариус. След извършена справка, че възбраната върху имота не е заличена, купувачът по сделката се е отказал да купи имота и е отправил изявление за разваляне на предварителния договор и искане за връщане на платения задатък в двоен размер. По подадена от ищеца жалба срещу бездействието на ЧСИ Я. е постановено определение на ВОС, с което е оставена без разглеждане жалбата след като е прието, че ищецът няма качеството на страна по това изп.дело и съдебния изпълнител няма право да вдигне възбраната при спряно изпълнение, каквото е било постановено без разпореждане на съда за това или взискателя. На 14.05.2020 г. процесната възбрана по изп. д. № 245/2019 г. е заличена след подадена молба от взискателя „ОББ“ АД и отправено искане на ответницата ЧСИ до службата по вписвания Варна.
Според въззивния съд по делото са спорни въпросите дали бездействието на ответницата да заличи наложената възбрана е противоправно и дали в резултат именно на това са настъпили вреди за ищеца. В тази връзка в мотивите на въззивното решение е цитирана т. 3 от ТР № 1 от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСГТК на ВКС, в която е прието, че вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот освен в изрично предвидените от закона хипотези, изхождайки от това, че заличаването на възбраната има обратно действие. Независимо от това въззивният съд е изложил допълнително, че ищецът е трето лице по изпълнението, което има ограничени права да отправя искания към съдебния изпълнител след като не се касае до изпълнителното дело по което е осъществена публичната продан на имота, цитираната от ищеца разпоредба на чл. 175, ал. 1 ЗЗД за погасяване на ипотеката и на вещни права, учредени след първата ипотека при публична продан не намира приложение, защото касае ипотеките и вещните права, но не и възбраните. Посочил е също така, че не е установено както противоправно бездействие в конкретната хипотеза, което е достатъчно за отхвърляне на иска, както и не е налице причинна връзка между действията на частния съдебен изпълнител, наложил възбрана върху имота, в последствие заличена и вредите, претърпени от собственика на имота от неосъществена сделка по продажбата му. Така въззивният съд е стигнал до извода, че не е осъществен съставът на непозволено увреждане и претенцията на ищцата е неоснователна. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника ЗК „Лев Инс“АД.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Съгласно указанията по приложение на процесуалния закон, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на спора, по отношение на който е налице и някоя от визираните в т.1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК допълнителни селективни предпоставки. В мотивите към т.1 от цитираното ТР са разграничени основанията за достъп до касация от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение, поради което поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК не биха могли да се основават на доводи за неправилност на решението. Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че формулирания от касатора въпрос, на който последният се позовава като основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 ГПК, обоснован с разпоредбата на чл.433, ал.4 ГПК, чието систематично място с оглед на чл.433 ГПК е свързано с прекратяване и приключване на изпълнението, която предвижда, че вдигането на запорите и заличаване на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред и която не е приложима в случая, след като касае уредбата на действието на заличаването на възбраните при проведена публична продан по която възбрана именно се продава и прекратяване или приключване на изпълнението, каквито предпоставки за настоящото изп.дело не се и твърдят, а не са и налице, не е обословил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Поради изложеното и обосноваване на въпроса с разпоредба, която не е приложима следва да се приеме, че поставеният въпрос не се явява обуславящ и от значение за изхода на делото и не представлява основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В чл.433, ал.3 ГПК е предвидено, че във всички случаи по ал.1 и ал.2/ при прекратяване на изпълнителното производство и при приключване на изпълнението/ съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори незабавно, след като постановлението за прекратяване или разпореждането за приключване влезе в сила, а с новата разпоредба на чл.433, ал.4/ДВ бр.100/2019год./ е предвидено, че вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред. По конкретното дело не се касае до хипотеза на прекратено изпълнително производство или до приключило, както и до продаден в хода на това изпълнително производство недвижим имот, по която възбрана се продава и за който случай се отнасят цитираните разпоредби. Основните оплаквания в изложението се отнася към материалната и процесуална законосъобразност на изводите на въззивния съд по спорното материално право, при специфичните за спора факти, което предпоставя извършване на същински касационен контрол на въззивното решение въз основа на последните, а не до тълкуването на съответни разпоредби, с цел установяване на съдържащите се в тях правни норми и при приложението на които в обжалваното въззивно решение е дадено разрешение в противоречие с тълкувателни решения на ВКС, постановления на Пленума на ВС или решения на ВКС или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, последното формално посочено от касатора само като разпоредба и без да се обосновава, още повече, че посочената разпоредба на чл.433, ал.4 ГПК не е приложима в конкретния случай. Произнасянето по законосъобразността на въззивното решение по фактите по конкретния спор не попада в обхвата на селективното производство по чл.288 ГПК, съгласно цитираното по-горе ТР. С обосноваване на поставения в изложението въпрос касаторът излага съображения, че не е съгласен с изводите на въззивния съд, че не е налице противоправно бездействие от ответника и елементите от фактическия състав на непозволеното увреждене, които изводи ищецът смята, че са в противоречие с доказателство по делото и при позоваване на разпоредба, която не е приложимата в случая.
Не се констатира и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Посочените от касатора доводи във връзка с това основание са относими към правилността на решението по смисъла на чл. 281 ГПК и налагат преценка на доказателствата по делото. Съгласно константната непротиворечива практика на съставите на ВКС, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие, в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти, което в случая не е налице по отношение на въззивното решение.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото на касатора не се дължат разноски, а на ответницата по касация и на нейния адвокат, оказал безплатна правна помощ по чл.38, ал.1,т.3 ЗАдв., поради което следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл.38, ал.1,т.3 ЗАдв. и чл.9, ал.3 НМРАВ в минимален размер от 500лв. за изготвяне на писмен отговор по касационна жалба.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 993/01.06.2021 г. по в.гр.д. № 881/2021 г. на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА „Зуки БГ“ ЕООД, ЕИК 205659840, да заплати на адв. Д. Д. Д., ВАС със съдебен адрес: [населено място], [улица] сумата от 500лв. -разноски за адвокатско възнаграждение за касационна инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: