3 Р Е Ш Е Н И Е № 445/12 София, 08.01.2013 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретар Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1060 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 228 от 27.02.2012 година е допуснато касационно обжалване на решение № 67 от 18.04.2011 година по гр.д. № 82/2011 година на Смоленски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 357 КТ вр. с чл. 188 КТ, предявен от Р. Л. Ш. от [населено място] против Регионалния инспекторат на образованието [населено място] за отмяна на заповед № РД-07-255 от 19.05.2010 г. за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 КТ поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос относно надлежния ответник по трудов спор с директор на училище, санкциониран дисциплинарно от Регионалния инспекторат при М. на образованието и науката. Противоречивата практика по приложението на чл. 61, ал.2 КТ е преодоляна с постановяване на Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК ВКС, в което е прието, че надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изречение първо КТ е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган; че съгласно чл. 344, ал. 4 КТ споровете относно законността на уволнението са трудови, а такива по легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 357 КТ, са споровете между работника и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения; че изключение от това правило в закона не е предвидено, включително и в случаите, при които трудовото правоотношение е възникнало при условията на чл. 61, ал. 2 КТ. Прието е, че процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието и съдът следи служебно. Когато исковете по чл. 344, ал. 1 КТ са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, а при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено. Така приетото разрешение е приложимо и при трудов спор за законността на дисциплинарни наказания „забележка” и „предупреждение за уволнение”, наложени от Регионалния инспекторат по образованието на директор на училище – спорът е трудов, поради което надлежна страна е работодателят, с когото е възникнало трудовото правоотношение. С обжалваното решение на Смоленски окръжен съд, предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 357 КТ вр. с чл. 188 КТ, за отмяна на заповед № РД-07-255 от 19.05.2010 г. за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” е уважен по отношение на Регионалния инспекторат на образованието [населено място], приет за надлежен ответник по иска. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваният съдебен акт е недопустим. В обстоятелствената част на исковата молба ищцата е посочила, че е работила по трудов договор като директор на СОУ „Св.Св. К. и Методи”, [населено място], поради което съдът неправилно е приел, че молбата е редовна срещу ответника Р. инспекторат по образование. В изпълнение на служебно си задължение да следи за надлежното конституиране на страните по делото, съдът е следвало да остави исковата молба без движение с указания до ищцата да предприеме мерки за конституирането на СОУ „Св.Св. К. и Методи”, [населено място] като ответник по делото, като в едноседмичен срок представи искова молба за връчване на насрещната страна с копие от всички представени писмени доказателства, а при неизпълнение на указанията в срок да върне исковата молба като нередовна. Предвид изложеното, обжалваното решение, постановено срещу ненадлежен ответник, следва да бъде обезсилено като недопустимо. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Смоленски районен съд - т. 17 от ТР № 1/04.01.2001 ОСГК, ВКС по т.д. № 1/2000 и т. 4 ТР № 1/17.07.2001 ОСГК, ВКС по т.д. № 1/2001 са изгубили значението си с приемането на ГПК от 2007 г., поради което производството по делото следва да започне с връчване на препис от исковата молба на надлежния ответник и предоставяне на срок за отговор. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 67 от 18.04.2011 година по гр.д. № 82/2011 година на Смоленски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Смоленски районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: .