4 Р Е Ш Е Н И Е №230 гр. София, 07 ноември 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври двехиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА със секретар Мира Недева, при участието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 998 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК. Образувано е по саморъчна „молба” на осъдения К. Б. Д. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 3440/2013 по описа на РС - Варна и отмяна на влезлия в сила съдебен акт. В „молбата”, която настоящият състав приема за искане по смисъла на чл.423 ал.1 от НПК, е посочено, че Д. е осъден задочно, като е узнал за постановената присъда № 419/09.12.2013 г. в Гърция, където на 28.04.2016 г. е задържан в изпълнение на ЕЗА, издадена от РП - Варна с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода. Посочено е, че осъденият не се е укривал, а е бил на работа в Гърция, не е получил призовки и затова не се е явявал по делото. Претендира се искането да бъде уважено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. В съдебно заседание осъденият и назначеният му служебен защитник за нуждите на настоящото производство адв.М. Д. поддържат депозираното искане и молят същото да бъде уважено. Защитникът счита, че не е изпълнена процедурата по чл.254 ал.4 от НПК, с което са нарушени правата на осъдения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането по чл.423 ал.1 от НПК е предявено на 17.08.2016 г., т.е. в законния шестмесечен срок от узнаването /на 28.04.2016 г./ на влязлата в сила присъда, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. С присъда № 419/09.12.2013 г. по нохд № 3440/2013 г. по описа на РС - Варна К.Б. Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с чл.26 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на четири години и шест месеца лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор. Д. и другите двама подсъдими са осъдени да заплатят солидарно направените по делото разноски в размер на 224,68 лв. По жалба на съучастниците на Д. е образувано внохд № 38/2014 г. по описа на ОС - Варна. С Решение № 102/11.04.2014 г. е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. След първоначалното привличане в качеството му на обвиняем на 28.03.2013 г. /л. 29 от досъдебното производство/ за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК и вземане на мярка за неотклонение „Подписка”, с ново привличане с постановление от 17.05.2013 г. /л. 20 от досъдебното производство/ е конкретизирано така повдигнатото обвинение на Д. и с протокол от същата дата му е предявено разследването по делото / л. 237 от досъдебното производство/. На извършените процесуални действия той е бил представляван от назначения му служебен защитник. По внесения от прокуратурата обвинителен акт със същото обвинение е образувано нохд № 3440/2013 г. по описа на РС - Варна. За първото по делото заседание Д. не е намерен на посочения от него адрес за призоваване, поради което съдът е изменил взетата му мярка за неотклонение в „Задържане под стража” и с телеграма № 35173/ 25.09.2013 на ГД „НП” той е обявен за общо държавно издирване. Въпреки проведените мероприятия местонахождението му в страната не е установено, за да бъде призован. В присъствието на назначения му от досъдебното производство служебен защитник адв. В. В. производството е разгледано по реда на чл.269 ал.3 т.1 и т.2 от НПК - в отсъствието на подсъдимия, доколкото той не е намерен на посочения от него адрес и местоживеенето му в страната не е било известно, като след щателно издирване не е било установено и делото е приключило с постановената присъда, потвърдена впоследствие с горепосоченото решение. Посочената хронология дава основание на настоящия състав да приеме, че К. Д. е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, в чиято досъдебна фаза е взел участие. Действително той не е бил намерен и призован за съдебната фаза на производството, но това се дължи на неговото собствено поведение – заминал е да работи в Гърция, без да остави адрес за призоваването му, още повече, че с оглед на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Подписка" той е имал задължение да не напуска местоживеенето си без разрешението на съответния орган, с което не се съобразил при съдебното разглеждане на делото. Предвид липсата на уведомяване за настъпилата промяна в местоживеенето му, съдът приема, че той очевидно е целял да се укрие, въпреки че спрямо него е имало висящ и неприключил наказателен процес. В този смисъл настоящият състав приема, че неучастието на Д. в съдебната фаза на образуваното наказателно производство е негов личен процесуален избор, от който той не може да черпи права, като претендира отмяна на постановената задочна присъда по реда на възобновяването. Ето защо, тъй като не са налице предпоставките на чл.423 ал.1 изр.2 предл.1 от НПК искането за възобновяване на наказателното производство следва да се остави без уважение, поради което Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Б. Д. за възобновяване наказателното производство по нохд № 3440/2013 по описа на РС - Варна и отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: