Р Е Ш Е Н И Е № 76 София, 03.07.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 22.05.2019 две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря ИНА АНДОНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело 2233/2018 година Производството е по член 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№2792/01.03.2018г.,подадена от Н. Й. К. и С. С. К.,чрез пълномощника им адвокат И. А.,против решение №32/26.01.2018г. на Плевенски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№884/2017г. по описа на същия съд,в частта,с която е потвърдено решение №49/11.04.2016г. по гр.д.№388/2015г. по описа на Районен съд,гр.Н.,в частта на последното,с която е отхвърлен иска с правно основание член 124,ал.1 ГПК,предявен от Н. Й. К. и С. С. К. за признаване за установено по отношение на В. И. В.,Е. Г. Т. и „БАНКА ДСК”ЕАД,гр.София,че Н. Й. К. и С. С. К. са собственици на останалата 1/2 идеална част от процесния имот,а именно:първи сутеренен етаж-жилище с идентификатор №****,състоящо се от спалня,кухня,коридор и сервизно помещение,заедно със съответстващите му идеални части от сградата с идентификатор №**** е от правото на строеж върху Поземлен имот с идентификатор №**** в [населено място], [улица]. В останалата част на горепосоченото решение на въззивният съд,с което се признава за установено,че Н. Й. К. и С. С. К. са собственици на една втора идеална част от описания в решението недвижим имот,същото като необжалвано е влязло в сила. В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение в обжалвана му част е неправилно и се иска неговата отмяна в тази му част. Ответникът по касационната жалба „БАНКА ДСК”ЕАД,моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на разноски по делото за настоящата касационна инстанция. С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че по делото не се спори и видно от представения нотариален акт №9/1972г. за покупко-продажба на недвижим имот и учредяване на суперфиция-П. и Н. Б. са продали на Н. Й. К. по време на брака му със С. С. К./сключен 1967г./,настоящите ищци по делото,1/2 една втора идеална част от дворно място и къща,находящи се в [населено място],цялото от 323 кв.м,представляващо парцел І—1035 в кв.57 по плана на града,като купувачите и продавачите,взаимно са си учредили безвъзмездно правото на строеж/суперфиция/ за построяване на нова жилищна сграда върху 101 кв.м от дворното място,съгласно утвърден архитектурен проект,какъвто не е представен по делото.Съдът е посочил,че с приложения по делото договор за окончателна делба от 11.09.1973г.,между Н. Б. и П. Б. от една страна и от друга страна Н. Й. К.,участници в групов строеж на жилище,сключен в съответствие с Правилника за кредитиране на жилищното строителство,с нотариална заверка на подписите, Н. Й. К. получава за владение и ползване описаните в точка втора от същия обекти в жилищната сграда.Съдът е отбелязъл,че няма спор и се установява от нотариален акт за покупко-продажба №62 от 23.11.2009г./лист 10 от делото/,че ищците С. К. и Н. К. са продали на ответниците В. В. и Е. В. 1/2 една втора идеална част от процесния недвижим имот,а именно:1/2 идеална част от ПИ с идентификатор ****,с площ 324 кв.м,стар идентификатор №****,кв.57,парцел ІІ,заедно със самостоятелен обект в сградата с идентификатор ****,разположен на първи етаж на сграда с идентификатор ****,построена в горния поземлен имот,самостоятелен обект с предназначение-жилище,описано в акта,заедно с принадлежащите югозападна маза от втория сутерен на сградата и таванско помещение в западната част на сграда при описани съседи на ПИ,за който имот на същата дата-23.11.2009г. е съставен и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека за обезпечаване на вземането на „Банка ДСК”, ЕАД, София от кредитополучателите и ипотекарните собственици В. И. В. и Е. Г. В..Съдът е приел,че извършената окончателна делба на 11.09.1973г. между участниците в груповия строеж,посочена по-горе,не е могла да породи целените последици,тъй като в делбата не е взела участие С. К.,а към горната дата тя е била съсобственик с Н. К.,тъй като построеното е по време на брака им и след възмездното придобиване на терена,и поради член 75,ал.2 ЗН вр. с член 34,ал.2 ЗС, извършената без нейно участие делба е нищожна,поради което по силата на приращението-член 92 ЗС-всеки от съсобствениците-Н. и С. К. и П. и Н. Б.- са придобили по 1/2 идеална част от сградата и от всеки самостоятелен обект в нея,построени в поземления имот/дворно място,чийто собственици са по силата на нотариален акт №9/12.01.1972г.В резултат на това, съдът е стигнал до извода,че правилно е бил отхвърлен предявеният положителния установителен иск за собственост за 1/2 идеална част от гореописания недвижим имот,предмет на покупко-продажбата,сключена между ищците Н. К. и С. К.,в качеството им на продавачи и на купувачите В. В. и Е. Т.,настоящите ответници . С определение №57 от 29.01.2019г по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, по правни въпроси във връзка с неучастието на съпруг,при извършване на доброволната делба, на осъщественото съгласно договор за групов строеж и прави ли това така извършената делба нищожна,предвид и последващо разпореждане с част от обособен обект,разрешени в противоречие със задължителна практика на ВКС-Тълкувателно решение №5/2013г. на ОСГТК на ВКС. По въпроса,по който е допуснато касационно обжалване: Съгласно приетото със задължителната практика на ВКС- т.3 на Тълкувателно решение № 5/2013г. на ОСГТК на ВКС,доброволната дела,извършена без участие на единия съпруг,когато идеална част от съсобствения имот се притежава в режим на съпружеска имуществена общност,не е нищожна на осн.чл.75,ал.2 ЗН.Тя е непротивопоставима на неучаствалия съпруг и може да бъде оспорена само от него по реда на член 24,ал.4 СК/чл.22,ал.3 СК,отм/,ако делбеният имот не е получен в дял от съпруга съделител.Договорът за доброволна дела има вещнопрехвърлително действие за предмета на делбата-притежаваните в обикновена съсобственост идеални части от делбения имот се превръщат в право на собственост върху отделно реално обособени обекти,съобразно правата им в съсобствеността.Ако идеална част от съсобствения имот се притежава в режим на бездялова съпружеска имуществена общност,материалноправното изискване за действителност на доброволната делба в чл.75,ал.2 ЗН следва да се тълкува във връзка с по-късно приетия СК и отстъпва по въведния с кодекса специален режим на съпружески имуществени отношения.СК е нов и специален закон по отношение на ЗН.По-късно приетите и влезли в сила правни норми въздействат върху приложното поле и съдържанието на заварените норми.Последиците от неучастието на единия съпруг в договора за делба,когато идеална част от делбения имот се притежава в режим на съпружеска имуществена общност,са различни в зависимост от това дали имотът е получен в дял от съпруга съделител или от друг съделител.В първия случай договорът за делба е придобивна сделка и участие на другия съпруг не е необходимо.Във втория случай договорът за делба е акт на разпореждане с притежаваната в съпружеска имуществена общност идеална част от имота и не е нищожен,а относително недействителен спрямо неучаствалия съпруг,на осн.чл.24,ал.4 СК/чл.22,ал.3 СК-отм/. По основателността на касационната жалба: Видно от приложения на лист 9/гр.д.№388/2015г. по описа на РС Никопол/,договор за окончателна делба от 11.09.1973г.,сключен между Н. П. Б. и П. П. Б. от една страна,а от друга страна Н. Й. К./първият ищец по настоящото дело/,участници в групов стоеж на жилище на [улица],кв.****,парцел 2 по плана на [населено място],в съответствие с правилника за кредитиране на жилищното строителство,с нотариална заверка на подписите, относно окончателна делба на построената жилищна сграда,като според описаното в пункт втори от този договор Н. Й. К. получава за ползване и владение първият етаж на сградата,състоящ се от една спалня,детска стая,дневна стая,кухня,коридор,сервизно помещение и първият сутерен,състоящ се от една спалня,кухня,коридор и сервизно помещение и югозападната маза от втория сутерен,от таванското помещение получава западната част,като безспорно между страните и съгласно представените писмени доказателства по делото е установено,че на 23.11.2009г. ищците Н. К. и С. К. сключили договор за покупко-продажба,обективиран с нот.акт №62/2009г./лист 10 от горното дело/,по силата на който продали на ответниците В. В. и Е. Т. 1/2 идеална част от процесния недвижим имот.Също така,не се спори между страните по делото,а и от писмените доказателства по делото се установява,че договорът за покупко- продажба на недвижим имот и учредяване на суперфиция ,обективиран с нотариален акт №9/12.01.1972т./лист 8 от делото/,сключен между П. Б.,Н. Б.,от една страна като продавачи и купувача Н. Й. К.-настоящия първи ищец по делото,както и договора за окончателна делба на построената жилищна сграда,сключен между горепосочените лица,са осъществени по време на брака между Н. Й. К. и С. С. К..Предвид на това,договорът за доброволна делба от 1973г.,посочен по –горе,е сключен без участието на съпругата на Н. К.-С. К.,като впоследствие двамата съпрузи са се разпоредили с посочената сделка с 1/2 идеална част от процесния имот,която е част от получения,съгласно договора за доброволна делба, дял на съпруга Н. К. недвижим имот-самостоятелен обект в построената жилищна сграда.Следователно,съгласно приетото с т.3 на Тълкувателно решение №5/2013г. на ОСГТК на ВКС,налице е хипотезата ,при която доброволната делба е извършена без участието на единия съпруг-в случая съпругата-втората ищца С. С. К.,като последицата от това неучастие в договора за делба на единия съпруг,не води до нищожност на делбата на осн.чл.75,ал.2 ЗН,както неправилно е прието в мотивите на обжалваното решение от въззивния съд.Това е така,защото имотът е получен в дял на съпруга съделител Н. К. и в този случай е налице придобивна сделка и участие на другия съпруг не е необходимо.Впоследствие с така придобитите самостоятелни обекти на собственост по този договор, двамата съпрузи-настоящи ищци Н. К. и С. К. са се разпоредили с част от същите,като са продали със сключения договор за покупко-продажба описаната 1/2 идеална част от имота на купувачите по същата-нот.акт №62/2009г., на двамата ответници по иска В. И. В. и Е. Г. В.,която сделка е породила своето вещно-прехвърлително действие,поради което ищците не се легитимират като собственици на тази част от процесния имот. С оглед изложеното, касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение,а въззивното решение в обжалваната му част като правилно,но по мотивите на настоящото касационно решение, следва да бъде оставено в сила. На основание член 78,ал.8 ГПК,на ответника по касационна жалба „Банка ДСК”ЕАД,гр.София,следва да се присъдят поисканите и направени разноски за настоящата касационна инстанция,представляващи юриконсултско възнаграждение в размер на 450 лева. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение №32/26.01.2018г. на Плевенски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№884/2017г. по описа на същия съд,в частта,с която е потвърдено решение №49/11.04.2016г. по гр.д.№388/2015г. по описа на Районен съд,гр.Н.,в частта на последното,с която е отхвърлен иска с правно основание член 124,ал.1 ГПК,предявен от Н. Й. К. и С. С. К. за признаване за установено по отношение на В. И. В.,Е. Г. Т. и „БАНКА ДСК”ЕАД,гр.София,че Н. Й. К. и С. С. К. са собственици на останалата 1/2 идеална част от процесния имот,а именно:първи сутеренен етаж-жилище с идентификатор №****,състоящо се от спалня,кухня,коридор и сервизно помещение,заедно със съответстващите му идеални части от сградата с идентификатор №**** е от правото на строеж върху Поземлен имот с идентификатор №**** в [населено място], [улица]. ОСЪЖДА Н. Й. К. и С. С. К. да заплатят на „БАНКА ДСК”ЕАД,гр.София сумата от 450 лева/четиристотин и петдесет лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: