Р Е Ш Е Н И Е № 311 гр.София , 09 октомври 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора от ВКП П.Долапчиев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 945/2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане /озаглавено жалба/ на осъдения К. А. К. за възобновяване на нохд №1301/2013 г. по описа на Районен съд-гр.Петрич, на основание чл.422 ал.1 т.5 във вр.с чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. С искането се оспорва законосъобразността на постановеното по нохд №1301/2013 г. споразумение /наричано от осъдения присъда/ ,като от една страна се твърди ,че за същото престъпление-ползване на преправен официален документ за самоличност /българска лична карта/, той е бил вече осъден в Р.Гърция, където е изтърпял наложеното му по това осъждане наказание, а от друга- че не е извършил деянието по нохд 1301/2013 г.,тъй като не е ползвал ,нито представял пред българските власти нередовни документи.Освен това посочва ,че споразумението по нохд 1301/2013 г. на РС-Петрич е незаконосъобразно ,тъй като с него той е признат за виновен в извършването на престъпление, за което не е предаден с ЕЗА от друга държава. Моли да бъде отменено споразумението. В хода по същество на делото пред ВКС, служебно назначеният защитник на осъдения-адв.М. намира искането за основателно и моли да бъде уважено, като се възобнови наказателното дело и се върне за ново разглеждане. Представителят на ВКП счита искането за процесуално допустимо , но неоснователно,поради липса на основания за възобновяване на делото. Моли то да бъде оставено без уважение. В последната си дума осъденият К. К. моли да бъде уважено искането му за възобновяване на делото. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД след като прецени доводите , релевирани в искането на осъдения К. А. К., становището на страните, изразено в съдебното заседание и материалите по делото, намери за установено следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо ,тъй като има за предмет акт,попадащ в категорията на визираните в чл.419 и чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Постановеното от РС-Петрич определение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421 ал.1 от НПК. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С определение от 16.01.2014 г. ,постановено по нохд №1301/2013 г., РС-гр.Петрич е одобрил представеното му споразумение между подсъдимия К. К., защитника му и прокуратурата и е прекратил наказателното производство по делото. По силата на одобреното споразумение, което е влязло в сила веднага и е окончателно, подсъдимият се е признал за виновен в това ,че на 05.09.2013 г. на ГКПП „Кулата /съгласно чл.4 ал.1 от споразумението за съвместен контрол при преминаване на границата между Р.България и Р.Гърция от 2008 г./,пред служител на ГКПП –И. К. О.,съзнателно се ползвал от преправен официален документ за самоличност-българска лична карта/номер/ ,издадена на 07.09.2004 г от МВР-Велико Търново на името на Х. Х. Х. с [ЕГН],като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316 пр.2 във вр.с чл.308 ал.2 пр.3 във вр.с ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание десет месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С одобреното споразумение е налице произнасяне и по веществените доказателства и направените по делото разноски. Разпоредбите на глава Двадесет и девета от НПК предвиждат диференцирана процедура за решаване на наказателното дело със споразумение, без провеждане на същинско съдебно разглеждане на делото и при наличието на определени законови предпоставки. Споразумението между обвиняемия/подсъдимия и прокуратурата , изготвено в писмена форма, съдържа насрещно съгласуваните волеизявления на страните-обвинението и защитата, по въпросите , визирани в чл.381 ал.5 от НПК.Обвиненото лице признава виновното си поведение по отношение възведеното му обвинение, съгласява се да понесе такова по вид и размер наказание, каквото е договореното между неговия защитник и прокурора и се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред ,при провеждането на което прокурорът е този ,който трябва да докаже неговото виновно поведение. В замяна на процесуалното си поведение по признаване на вина, обвиняемия/подсъдимия очаква по-благоприятно наказателно правно третиране. В конкретният случай е било постигнато съгласие между прокуратурата, защитата и подсъдимия К. К. за това ,че подсъдимият е виновен в извършването на престъпление по чл.316 пр.2 във вр.с чл.308 ал.2 пр.3 във вр.с ал.1 от НК, както и ,че следва да му бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК в размер на десет месеца при първоначален „строг” режим. Така постигнатото споразумение е било представено на вниманието на съда в процедура по реда на чл.384 ал.1 от НПК. Видно от съставения съдебен протокол подсъдимият К. изрично е декларирал, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен, разбира последиците от споразумението и е съгласен с тях, че доброволно е подписал споразумението и ,че се отказва от разглеждане на делото по общия ред. Твърдението на осъдения в искането му за възобновяване ,че е незаконосъобразно осъден, по причина, че не е извършил възведеното му престъпление, е неоснователно.На първо място, ако К. К. не е бил съгласен с повдигнатото му обвинение , нищо не го е задължавало да сключва споразумение с прокуратурата за решаване на делото по реда на чл.384 от НПК и да признава вина . Диференцираната процедура за решаване на делото и отказът от разглеждането му по общия ред е само една възможност и нейното осъществяване е в резултат на насрещно съгласуваните и напълно доброволно дадени волеизявление на самия подсъдим и неговия защитник от една страна и прокуратурата от друга. Едновременно с това, гласните доказателствени средства-показанията на свидетелите И. С.,И. О., И. Б. еднопосочно и с необходимата категоричност установяват авторството в лицето на осъдения К. и механизма на извършване на престъплението по чл.316 от НК- представяне на преправената българска лична карта на служителя на ГКПП-Кулата И. О. на 05.09.2013 г. Между впрочем тези обстоятелства не се отричат и от К. К. в разпита му , проведен на досъдебното производство. Налице е и протокол за доброволно предаване, от който е видно ,че К. К. е предал на служителите при ГКПП-Кулата/П. инкриминираната българска лична карта. От данните , съдържащи се в изготвената по делото техническа експертиза безспорно се установява, че официалния документ-българска лична карта на името на Х. Х. Х., ползвана пред служител на ГКПП-Кулата от К. К., е преправена. На следващо място твърдението на осъдения К.,че не може да бъде осъден два пъти за едно и също престъпление /веднъж в Р.Гърция и втори път в Р.България/, не се установява.Действително ,съгласно чл.50 от Х. на основните права на ЕС „Никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление,за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона”. Х. притежава задължителна юридическа сила, като в чл.6 т.1 от Договора за Европейския съюз, изменен и допълнен от Лисабонския договор /в сила от 01.12.2009 г./ е посочено, че „Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в Х. на основните права на ЕС....,която има същата юридическа сила като договорите”.Договорът от Л. е ратифициран от Народното събрание със закон, приет на 21.03.2008 г.,обнародван в ДВ бр.36/04.04.2008 г. ,влязъл в сила за Р.България ,считано от 01.12.2009 година. С оглед на изложеното, Лисабонският договор и инкорпорираната с него Харта на основните права, са станали част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. В настоящият казус обаче принципа „non bis in idem”,прогласен и в 24 ал.1 т.6 от НПК, не е нарушен. И това е така, тъй като не е възможно К. К. да е осъден в Република Гърция за същото престъпление ,като това по нохд №1301/2013 г. на РС-Петрич , защото последното е извършено на 05.09.2013 г. при предаването на К. въз основа на ЕЗА от гръцките на българските власти ,на ГКПП „Кулата/П.”, като незабавно ,още на същата дата е било образувано наказателно производство срещу К. за престъпление по чл.316 от НК. Поради изложените обективни фактически данни, дори и да се приеме,че той е бил осъден за ползване на същия преправен документ от съд в Р.Гърция , то това ползване не е станало на инкримираните по нохд №1301/2013 г. място и дата , нито е осъществено пред български гранични власти, което прави невъзможна идентичност между фактическите обстоятелства на престъплението ,за което е осъден по споразумение по нохд № 1301/2013 г. на РС-Петрич и тези по твърдяното от осъдения престъпление, извършено на територията на Р.Гърция. В този смисъл и събирането на доказателства за евентуално производство, проведено в Р.Гърция, е лишено от основание .Независимо от това, следва да се отбележи, че представените от осъдения с допълнението към искането за възобновяване писмени документи, не могат да бъдат взети предвид /но дори ида се вземат предвид ,не променят горните изводи/, тъй като такива не могат да бъдат представяни и приети от ВКС в производството по възобновяване. На следващо място, ВКС констатира ,че не е нарушен принципа на особеността, визиран в чл.61 ал.1 от ЗЕЕЗА, на който се позовава осъдения К..И това е така ,тъй като престъплението по нохд №1301/2013 г.не е извършено преди предаването на лицето въз основа на ЕЗА, когато то не може да бъде наказателно преследвано,съдено или задържано в Р.България за престъпление ,различно от това,за което е издадена заповедта. Престъплението по коментираното дело е извършено след предаването му от гръцките на българските съдебни власти въз основа на ЕЗА №DP -00004, издадена на 13.07.2011 г.от Районна прокуратура-гр.Е.. Предвид изложените съображения, касационният съд не констатира основания за възобновяване на производството, отмяна на определението на РС-Петрич,с което е одобрено споразумението и връщане на делото за ново разглеждане. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. А. К. за възобновяване на производството по нохд №1301/2013 г. по описа на Районен съд-гр.Петрич. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/