Р Е Ш Е Н И Е

№ 84

гр.София, 12.05.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев

Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3141 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. К. Ч. против решение № 261973 от 23.03.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 14373 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 20234125 от 23.10.2020 г. по гр. д. № 17895 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, с което е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ дисциплинарното уволнение на Г. К. Ч., ищецът е възстановен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност „професор“ в Отделение по кожни и венерически болести при Медицински институт на МВР, работодателят е осъден на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ да му заплати 11 677,15 лева обезщетение за оставането без работа поради уволнението за периода от 06.05.2020 г. - 23.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 18.05.2020 г. до окончателното заплащане на задължението, като вместо това тези искове са отхвърлени, а първоинстанционното решение е потвърдено в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за разликата над 11 677,15 лв. до пълния предявен размер от 15 342 и за периода от 24.09.2020 г. -6.11.2020 г.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли то да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените от него искове да бъдат уважени.
Медицински институт на Министерство на вътрешните работи не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба срещу решението на Софийския градски съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с определение № 94 от 10.2.2022 г. по настоящото дело по два въпроса. Първият от тях е за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи на ищеца, посочени в исковата молба, които имат значение за решението по делото. Вторият въпрос е дали въззивният съд е длъжен да изложи в мотивите си кои доказателства конкретно кредитира и въз основа на кои от тези доказателства почива правният извод за крайния съдебен акт. Трайната практика на ВКС по първия въпрос е, че въззивният съд е длъжен да изложи мотиви и да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решението по делото. В този смисъл е цитираното от касатора решение № 25 от 30.03.2017 г. по гр. д. №2389/2016 г. на IV ГО, както и решения № 22 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4581/2014 г., I Г.О., № 3 от 22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 534/2012 г., IV Г.О., № 149 от 3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1084/2011 г., III Г.О., № 411 от 27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1857/2010 г., IV Г.О., № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I Г.О., № 589 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 1359/2009 г., I Г.О. на ВКС и много други.
Разяснения по втория въпрос се съдържат още в т.3 на ППВС №1/1953 г., в която е прието, че съдът трябва конкретно, точно и ясно да каже какво приема за установено относно фактическите положения, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка. Когато по делото са събрани разноречиви доказателства, съдът е длъжен мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не. Практиката на ВКС, цитирана в посоченото от касатора решение № 257 от 30.04.2020 г. по гр. д. № 694/2019 г. на III ГО на ВКС, не се отклонява от зададените начала на мотивираност, яснота и конкретност на съдебното решение, а ги потвърждава и развива. В обобщение тази практика изисква мотивите на съда да не са декларативни, а следва да са аналитични и убедителни.
При тези отговори на поставените въпроси по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Г. К. Ч., с която са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за отмяна на уволнението на ищеца, за възстановяване на заеманата преди това длъжност - професор в Отделение по кожни и венерически болести при МИ на МВР, както и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението в размер на 15 342 лева за периода от 06.05.2020 г. до 06.11.2020 г., ведно със законната лихва от деня на уволнението до окончателното заплащане на обезщетението. Ищецът е заявил, че не е извършил нарушенията, посочени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, а заповедта не отговаря на изискванията на чл. 195 КТ. Позовал се е на изтекъл срок по чл. 194 КТ и е посочил, че не са му били искани обяснения за всички описани в заповедта нарушения. Освен това е изложил обстоятелства, които според него водят до извода, че работодателят е злоупотребил с правото на уволнение, тъй като истинската причина за уволнението е личният конфликт между него и директора на МИ на МВР професор С.. Ищецът не обиждал обучаваните от него специализанти и не сочел грешките им в присъствието на останалите лекари. Използването на порцеланова камбанка за свикване на лекарите за визитация според ищеца не е нарушение на трудовата дисциплина. Докладните записки срещу него са били подписани, без авторите им да са съгласни със съдържанието им. Изтъкнал е, че наложеното наказание било несъразмерно, предвид вменените нарушения.
Софийският районен съд е констатирал, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е достатъчно мотивирана, съответства на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, а при налагане на дисциплинарното наказание е спазен срокът по чл. 194 КТ. На ищеца била предоставена възможност за даване на обяснение по всички вменени нарушения, за които е наказан. Счел е, че не е доказано и наличието на злоупотреба с правото на уволнение. Приел е за установено, че ищецът е повишавал тон и е отправял неучтиви реплики в нарушение на изискването за етично и вежливо отношение спрямо колегите служители при работодателя, но наложеното наказание е несъразмерно тежко. Ето защо е отменил уволнението, възстановил е ищеца на заеманата преди това длъжност и му е присъдил 11 677,15 лева обезщетение за оставането без работа до датата на публичното съдебно заседание-23.09.2020 г., като е отхвърлил този иск за разликата до пълния предявен размер от 15 342 лв. и за периода от 24.09.-6.11.2020 г.
Софийският градски съд е достигнал до противоположния извод, че наложеното дисциплинарно наказание съответства на тежестта на установените по делото нарушения на трудовата дисциплина. Според въззивния съд по делото е установено наличие на злоупотреба с доверието на работодателя, че при изпълнение на професионалните си функции служителят ще спазва нравствените и етични правила и норми, ще се отнася с уважение към честта и достойнството на лекарите и медицинския персонал, ще помага за издигане престижа на Медицинския институт и ще обучава специализантите съгласно утвърдените правила и обща медицинска практика. Със самото си системно поведение, в качеството си на ръководител на отделение ищецът е създал атмосфера на страх и нежелание за работа от страна на преките си подчинени, като по този начин са настъпили неблагоприятни последици за работодателя, изразяващи се в уронване авторитета на отделението. Ето защо е отменил първоинстанционното решение в частите, с които исковете са били уважени и е постановил друго решение, с което е отхвърлил тези искове. В частта, с която искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ е бил отхвърлен, първоинстанционното решение е потвърдено.
В противоречие с отговора на първия въпрос въззивният съд не е изложил никакви съображения по изтъкнатото в исковата молба основание за незаконосъобразност на уволнението-злоупотреба с право от страна на работодателя. Този съд е допуснал и друго съществено процесуално нарушение- противно на разрешението на втория въпрос, дадено в практиката на ВКС, мотивите са декларативни и не съдържат необходимия анализ на доказателствата. Софийският градски съд не е посочил въз основа на какви конкретни доказателства кои обстоятелства в случая е приел за установени и какво е отношението им към тежестта на нарушението. Липсва обсъждане и конкретно и ясно препращане към свидетелски показания или докладни записки, които съдът приема за достоверни. Няма формулиране на поне едно конкретно деяние, извършено от ищеца и представляващо нарушение на трудовата дисциплина в исковия период, нито описание на фактическите обстоятелства, които могат да повлияят на преценката за неговата тежест. Ето защо решението на Софийския градски съд следва да бъде отменено поради допуснатите съществени процесуални нарушения и настоящата инстанция трябва да се произнесе по съществото на спора.
Касаторът е бил уволнен дисциплинарно заради следните нарушения:
1.За периода от 1.8-4.11.2019 г. по време на визитация е гонил доктор Г., крещейки, че е невежа и ще убие пациента, давал е на доктор Г. да бие порцеланова камбанка, с която приканва колегите си за визитация.
2. Забранявал е на доктор С. да присъства на сутрешни работи и общи визитации, ограничавал е достъпа и в отделението на лежащо болните и манипулационната.
3. Уронвал е авторитета на лекарите-специализанти.
4. Говорене на висок тон, блъскане с длан по бюрото, обиди и унизително поведение.
5. Събиране на визитация на лекарите и сестрите с порцеланова камбанка.
Иронични подмятания и уронване престижа на лекарите.
6. Неконкретизирани нарушения, състоящи се в непристойно поведение, включващо ежедневни обиди, унизителни подмятания, добре скалъпени интриги, ежедневни опити за конфронтация, злепоставяне повишаване на тон, прекъсване на прегледите на лекарите.
От показанията на свидетелите С., М., Т. и Г. се установява, че касаторът е използвал порцеланова камбанка, за да свиква лекарите на визитация. Повишавал е тон и е отправял критични забележки към лекарите-специализанти заради липса на теоретични знания или пропуски при лечението, скъсал е доктор С. на колоквиум. В резултат от неговите действия се е създала напрегната атмосфера в отделението. Свидетелката Г. няма спомен касаторът да е използвал думите „малоумник“ или „идиот“, твърди, че веднъж е нарекъл доктор С. „Чичо С.“. От съдържанието на тези показания не може да се приеме, че касаторът е извършил дисциплинарни нарушения, чиято тежест обуславя налагането на дисциплинарно уволнение. Доказва се безспорно едно единствено обидно обръщение към доктор С., а останалите твърдения за интриги, обиди, унизително поведение и други подобни са общи, неконкретизирани и в крайна сметка-неустановени по делото. Не е изяснено от страна на работодателя какво нарушение на трудовата дисциплина всъщност представлява свикването на визитация с помощта на камбанка и дали този способ е бил забранен в отделението. Ето защо дисциплинарното уволнение на посочените основания е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, без да е необходимо да се обсъжда наведения в исковата молба довод за злоупотреба с право. На основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ касаторът следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. От констатациите по трудовата книжка на касатора пред първата и пред въззивната инстанция е видно, че в резултат от незаконното уволнение той е останал без работа за целия исков шестмесечен период. Ето защо му се дължи обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ до пълния претендиран размер от 15 342 лв./6 по 2557,04 лв. месечно брутно трудово възнаграждение според служебна бележка изх. № 15487 от 24.7.2020 г./.
По тези съображения обжалваното решение трябва да бъде отменено и вместо следва да бъде постановено друго, с което предявените от касатора искове да бъдат уважени.
При този изход на спора работодателят дължи на касатора 5030 лв. разноски по делото и 673,68 лв. държавна такса по сметката на ВКС.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 261973 от 23.03.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 14373 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, ГО, III „Б“ въззивен състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ дисциплинарното уволнение на Г. К. Ч.-ЕГН: [ЕГН], наложено със заповед № 729 от 4.5.2020 г. на директора на Медицинския институт на МВР-ЕИК:129007218.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ Г. К. Ч. на заеманата преди уволнението длъжност професор в Отделение по кожни и венерически болести при Медицинския институт на МВР.
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ Медицинския институт на МВР да заплати на Г. К. Ч. 15 342/петнадесет хиляди триста четиридесет и два лева/ лв. обезщетение за оставането без работа за периода от 6.5.2020 г. до 6.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.5.2020 г. до окончателното и заплащане, както и 5030/пет хиляди и тридесет лева/ лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Медицинския институт на МВР да заплати 673,68/шестотин седемдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/ лв. държавна такса по сметката на ВКС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: