О   П   Р   Е   Д   Е  Л  Е  Н  И  Е № 523                        гр.София,  28,06, 2010г.   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и десета година  в състав:                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА                                       ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА                                                           МАРИАНА КОСТОВА   след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д.  № 334/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:          Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 121 ГПК и е образувано е по частна касационна жалба на дружеството “С” АД - София срещу определение №14909 от 16.12.2009 г. постановено по в. ч. гр. д. №12099/2009 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, с което е потвърдено определението от 29.10.2009г. по гр.дело №38 598/2009г. СРС, ГО, 75 състав за прекратяване на производството и изпращане на делото по подсъдност на Районен съд Казанлък. С въззивното определение е прието, че делото е подсъдно на съда по седалището на ответника. Иска се отмяна на определението и изпращане на делото на компетентния за разглеждане на спора съд – СРС. Като основание за допускане на касационно обжалване на определението се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Жалбоподателят счита, че определението не е съобразено с чл.422, ал.1 ГПК и новия институт на заповедното производство. Като въпроси по чл.280, ал.1 ГПК сочи - реда за предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК, за подсъдността на установителния иск и правомощията на съда да разгледа иск по чл.422 ГПК. Касационното обжалване е обосновано с допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – липсата на съдебна практика. Ответникът по касация Е. М. В. от Казанлък не взема становище по допустимостта и основателността на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение намира, че частната касационна жалба следва да бъде допусната до разглеждане по същество, защото е налице, както основната, така втората допълнителна предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От формулираните въпроси от значение за крайния изход на спора е този за нормите, които определят подсъдността на иска по чл.422, ал.1 ГПК – дали се прилагат общите правила за подсъдност на исковете или пък такова правило може да бъде изведено от самата разпоредба на чл.422, ал.1 ГПК. Особената местна подсъдност по чл.411, ал.1 ГПК определя местно компетентния съд по разглеждане на заявленията за издаване на заповед за изпълнение. Преди изменението с ДВ, бр.42 от 2009г. компетентният районен съд е по постоянния адрес или по седалището на длъжника, която подсъдност съвпада с общата местна подсъдност по чл.105 ГПК, или по местоизпълнение на задължението, която няма аналог в общите разпоредби за определяне на общата подсъдност по Раздел ІІ на ГПК. Това частично разминаване между правилата, определящи подсъдността в заповедното производство и правилата за определяне на местната подсъдност в исковото производство, беше преодоляно с изменението на ГПК и отпадане на подсъдността по местоизпълнението на длъжника. Чл.422, ал.1 ГПК не е норма, която определя местната подсъдност на исковете относно вземането. Тя определя само срока, в който трябва да бъде предявен иска и от кога се счита за предявен. След изменението на чл.411, ал.1 ГПК през 2009г. очевидно, ще има съвпадение между местната компетентност на съда по издаването на заповедта за изпълнение и съда, който трябва да разгледа иска относно вземането, защото тя ще е по адреса или седалището на длъжника. Липсата на специални правила в заповедното производство, които да определят местната подсъдност на исковите производство относно вземането по издадената заповед за изпълнение, налага изводи за прилагането на правилата за местна подсъдност по раздел ІІ Местна подсъдност. Предявяването на иска относно вземането се развива по правилата на исковото производство и в този смисъл не може да бъде отречено правото на ответника на отвод пред сезирания съд. Заповедното производство се развива само с участието на заявителя, а във фазата по обжалване законът не предвижда възможност за длъжника да отведе съда сезиран с издаването на заповед за изпълнение. Едва в исковото производство длъжникът ще може да се позове на липсата на местна компетентност на съда за издаване на заповед за изпълнение. Следователно, липсата на специални правила в заповедното производство обвързващи компетентността на съда, който ще разглежда иска за вземането, със компетентността на съда издал заповедта за изпълнение, дава основание да се приеме, че общите правила за исковия процес при определяне на местната подсъдност, се прилагат и за определяне на местнокомпетентния съд за иска по чл.422, ал.1 ГПК. В случая отвода на СРС е направен своевременно, ответникът е доказал, че седалището му е в гр. К., следователно съдилищата законосъобразно са определили компетентния за спора съд - Казанлъшкия районен съд. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ОСТАВЯ В СИЛА определение №14909 от 16.12.2009 г. постановено по в. ч. гр. д. №12099/2009 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, с което е потвърдено определението от 29.10.2009г. по гр.дело №38 598/2009г. СРС, ГО, 75 състав за прекратяване на производството и изпращане на делото по подсъдност на Районен съд Казанлък. Определението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: