Р Е Ш Е Н И Е № 13 град София, 25.01.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ....осемнадесети януари.. две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 2063 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби от подсъдимите М. А. Б. и З. Б. Д. срещу решение № 231/ 04.10.2012 г. по внохд № 225/12 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 23/ 11.06.2012 г. по нохд № 1039/2011 г. на Плевенския окръжен съд. В жалбата на подс. Б. са изложени оплаквания, относими към трите касационни основания. Отправени са алтернативни искания по същество- за оправдаване на касатора, за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване размера на наложеното наказание. В жалбата на подс. Д. бланкетно се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Авторството на деянието не е доказано по несъмнен начин, поради което касаторът следва да бъде оправдан. Алтернативно се отправя искане за намаляване на наказанието. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с атакувания съдебен акт и обсъди доводите на страните, установи следното: С присъдата на Плевенския окръжен съд подсъдимите са признати за виновни в това, че на 09.07.2011 г., в съучастие като извършители, а Б. и при условията на опасен рецидив, отнели чужди движими вещи на стойност 191 лв. от владението на А. Т. с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила. На осн. чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.29 ал.1 б.А и Б и чл.54 от НК подсъдимият Б. е осъден на осем години лишаване от свобода. На осн. чл.68 ал.1 от НК съдът привел в изпълнение наказанието от 11 месеца лишаване от свобода, наложено на Б. по нохд № 1280/2008 г. на Плевенския районен съд. На осн. чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 и чл.54 от НК подсъдимият Д. е осъден на четири години лишаване от свобода. На осн. чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от 8 месеца лишаване от свобода, наложено му по нохд № 686/2011 г. на Плевенския районен съд. По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения. В жалбата на подсъдимия Б. тези оплаквания са мотивирани с доводи за нарушение на принципа за изграждане на вътрешното убеждение на съда по фактите на базата на всестранно и пълно изследване на всички доказателства по делото. Касаторът счита, че анализът на доказателствата е неправилен и участието му в престъплението не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Навежда се и довод, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл.339 ал.2 от НПК. В жалбата на подсъдимия Д. се възразява срещу осъждането му на база на показанията само на един свидетел. Върховният касационен съд намира, че възраженията не намират подкрепа от данните по делото. В мотивната част на атакуваното решение Великотърновският апелативен съд е извършил анализ на всички събрани по делото доказателства, съпоставил е помежду им свидетелските показания и е изложил аргументи кои части от тях кредитира и защо. Съдържанието на заявеното от свидетелите е интерпретирано коректно, а изводите относно съставомерните факти са направени при спазване на правилата на формалната логика. От показанията на пострадалата Т. и на нейния приятел, св. С. съдът е установил, че нападателите са били двама, като високият ударил момчето в гърба, а ниският съборил момичето на земята и издърпал чантата й. Фактическите данни, съдържащи се в показанията им са подкрепени от показанията на очевидеца св. К. П., който категорично е посочил подс. Д. като един от нападателите. В същият смисъл са и показанията на полицаите, свидетелите Г. и Д., задържали последния в близост до местопрестъплението. Изводът на контролираната инстанция, че авторството на касаторите е установено както от събраните свидетелски показания, така и от обясненията на подс. Д., дадени пред съдия на ДП и прочетени в съдебно заседание при спазване на процесуалните изисквания почива на вярна интерпретация на доказателствената съвкупност, поради което и не подлежи на преоценка от касационния съд. Неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с прочитане на показанията на пострадалата и лишаване на подсъдимите от правото да й задават въпроси. Възражението е обсъдено на лист пети от решението и е отхвърлено с убедителни съображения. Първоинстанционният съд е пристъпил към прочитане на показанията на св. Т. след като е установил без всякакво съмнение, че тя трайно пребивава в чужбина и след като е получил съгласие за това от защитата на подсъдимите. От една страна са спазени изискванията по чл. 281 ал.1 т.4 от НПК, а от друга- нейните показания с нищо не допринасят за изясняване на авторството, защото е заявила, че не може да разпознае нападателите. Същото е заявил и приятелят й, св. С., затова неизвършването на разпознаване на подсъдимите по време на досъдебното производство не може да се приеме като нарушаване на правото им на защита. Въззивната инстанция не е оставила без отговор същото възражение, както се сочи в касационната жалба на Б., защото мотивите на решението сочат друго /вж.л.5/. Касационната инстанция не констатира нарушения в начина на изграждане на фактическите изводи на съда и в друг аспект- авторството на Б. да е установено при наличие на т.нар „оговор”. Вярно е, че като източник на доказателства в тази посока съдът е ценил и обясненията на подс. Д., надлежно приобщени по делото. Те обаче не могат да бъдат преценявани като „оговор”, защото фактите по нападението и действията на всеки от подсъдимите са изяснени и от други доказателствени източници, подробно обсъдени в решението. Решението не е постановено в нарушение на принципите по чл.13, чл.14 и чл.339 ал.2 от НПК, поради което липсват основания за отмяната му. Материалният закон е приложен правилно и тъй като в жалбите не са наведени доводи, различни от вече обсъдените относно авторството, настоящият касационен състав няма какво да добави към правните съображения на апелативния съд. Констатира обаче нарушение на закона в частта, с която на основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието, наложено на подсъдимия Б. по нохд № 1280/ 2008 г. От приложената по делото справка за съдимост на касатора е видно, че присъдата по това дело е влязла в сила на 01.02.2010 г. С определение № 1350/ 04.08.2010 г. по нчд № 2385/2010 г., на основание чл.25 вр. чл.23 от НК Плевенският районен съд е групирал наказанията по нохд № 1280/08 г., нохд №1615/09 г. и нохд № 2711/09 г. и е определил общо наказание от 1 година и 7 месеца лишаване от свобода, увеличено по чл.24 от НК на 2 години и 3 месеца. Отразено е също, че съгласно писмо от Затвора в [населено място], рег. № 442/20.05.2011 г. осъденият Б. е изтърпял общото наказание по трите дела и е освободен от затвора на 20.05.2011 г. При това положение липсват законовите основания за активиране на наказанието по нохд № 1280/2008 г., защото то реално е изтърпяно в пенитенциарно заведение. Неоснователни са оплакванията за явна несправедливост на наказанията. В жалбата на Б. са изложени доводи, които по съдържание пресъздават законовите изисквания, относими към индивидуализация на наказанието, а в тази на Д. въобще няма доводи. Върховният касационен съд не счита, че решаващата инстанция е допуснала нарушения при индивидуализацията на наказанията. Видно е от мотивите, че апелативният съд е проверил присъдата в тази й част и е намерил, че смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства по отношение и на двамата подсъдими са коректно отчетени от първата инстанция. Преценени са съобразно действителната им тежест, като наказанията са определени при превес на смекчаващите вината обстоятелства, под средния размер на предвиденото в съответните наказателни норми. Липсват основания за допълнителното им намаляване. Като взе предвид тези съображения и на основание чл. 354 ал.1 т.1 и т.4 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 231/ 04.10.2012 г. по внохд № 225/2012 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която на основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието, наложено на подсъдимия М. А. Б. по нохд № 1280/2008 г. на Плевенския районен съд. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: