РЕШЕНИЕ     № 432     София, 29.06.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и десета година в състав:                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                      МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №392/2009 година.   Производството е по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба от адв. В процесуален представител на ответника по исковата молба “С” О. - град С., против въззивно решение №248/07.11.2008 г., по гр.д. № 661/2008 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, ІІ-ри граждански състав, с което е отменено решение №104/10.12.2007 г. по гр.д. №425/2007 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта по иска за неимуществени вреди за разликата от 8000 лева до 15000 лева и “С” О. - град С. е осъдено да заплати на Н. Т. Р. от град С. още сумата 7000 лева на основание чл.200 КТ. С определение №378/10.4.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, по въпроса “Дължи ли служебно произнасяне съдът при съпричиняване на вредоносен резултат от страна на работника по смисъла на чл.201, ал.2 КТ?”. Върховният касационен съд, състав на ІV за да се произнесе по поставения въпрос съобрази следното: С изложението са представени решение №163/03.01.2008 г. по гр.д. №697/2007 г. по описа на Пловдивския районен съд, І-ви гр.състав; решение от 07.01.2008 г. по гр.д. №427/2007 г. по описа на Софийски апелативен съд, г.к., І-ви състав; решение от 10.12.2007 г. по гр.д. №590/2007 г. по описа на САС, г.к., І-ви гр. с. р. от 12.12.2007 г. по кас. гр.д. №401/2007 г. по описа на САС, г.к., І-ви гр.състав; решение от 20.12.2007 г. по кас.гр.д. №1126/2007 г. по описа на САС, г.к., І-ви гр.състав и решение №792/06.12.1988 г. по гр.д. №674/1988 г. по описа на ВС, ІV г.о. За първото решение липсват данни да е влязло в законна сила, поради което то не следва да бъде подложено на обсъждане. Всички останали представени решения са влезли в законна сила, но практика по тях е неприложима по висящия спор относно поставения въпрос, поради което съдът не дължи произнасяне във връзка с тях, и поради което отговорът на поставения въпрос следва да бъде даден на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По точното приложение на закона по поставения в изложението въпрос: Съгласно разпоредбата н чл.201, ал.2 КТ “Отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност”. Анализът на цитираната правна норма води до категоричен извод, че същата е диспозитивна.потребата от закона на модалния глагол “мога” сочи на една правна възможност за работодателя да се позове на факти и обстоятелства, които са свързани с допринасяне от страна на работника или служителя на трудовата злополука. За да се вмени на съда задължение да обсъди служебно съпричиняване от страна на работника или служителя правната норма би следвало да бъде формулирана без цитирания модален глагол. По основателността на касационната жалба. С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че съдът не дължи служебно произнасяне при липса на изрично възражение в тази насока. Въпреки това обсъждайки събраните по делото доказателства окръжният съд е стигнал до извод, че в процесния случай не е налице груба небрежност от страна на работника. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Твърди се, че въззивната инстанция не е обсъдила довода за съпричиняване на трудовата злополука от страна на работника. Излага се, че събраните по делото доказателства установяват това, тъй като въпреки проведения инструктаж ищецът е бил в момента на трудовата злополука без предпазната каска, а съобразно заключението съдебно-медицинската експертиза и разпита на вещото лице по нея не би се достигнало до телесно увреждане в такава тежка степен. Освен това се навежда довод, че присъденият размер е твърде завишен и не кореспондира на принципа заложен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Моли се за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и отхвърляне на претенцията за 7000 лева. Алтернативно се поддържа искане за намаляване на присъденото обезщетение предвид разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационният жалбоподател - “С” О. - град С., адв. М. Ответникът по касация Н. Т. Р. не заявява становища в настоящото производство. Третото лице – помагач – З. д. “Е” АД – София, не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и взе предвид становището на процесуалния представител на касационния жалбоподател, изразено в съдебно заседание намира за установено следното: С оглед отговора на поставения от касационния жалбоподател въпрос съдът намира, че въззивното решение е правилно. Във въззивната жалба на ответника по исковата молба категорично е наведен довод за приложение от съда на разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ. Окръжният съд правилно е приел, че с оглед събраните по делото гласни доказателства за проведен инструктаж и изслушаната съдебно-медицинска експертиза не е налице съпричиняване, тъй като не установена груба небрежност от страна на работника. Работодателят не е доказал груба небрежност от страна на работника по време на трудовата злополука.становените нарушения от страна на работника не представляват груба небрежност. Не всяко действие на работника в нарушение на съответните правила представлява груба небрежност. Небрежността като понятие в гражданското право представлява поведение, свързано с неполагането на дължимата грижа. Поради това работникът проявява груба небрежност само в случаите, когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. В процесния случай такова поведение за пострадалия работник не е установено. От данните по делото се установява, че е налице случайно, инцидентно и неволно движение от страна на работника-ищец, което е довело до падането му и до трудова злополука. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че по делото са налице данни, че извършването на работа е можело да се извърши с налична на обекта техника, нещо което не е сторено от работодателя, а е предпочетено извършването й по друг, очевидно неподходящ за случая начин. По довода за приложението на чл.52 ЗЗД настоящата съдебна инстанция намира, че правилно и в съответствие с разпоредбата на цитираната правна норма е определен и размерът на присъденото обезщетение. Преценени са всички установени по делото факти и обстоятелства, които определят тежестта на увреждането, неговите последици за здравето и личността на пострадалия, както и вида и интензивността на търпените болки и страдания с оглед установения в закона критерий за определяне на обезщетението по справедливост. Правилно са отчетени причинените от злополуката болки и страдания. Касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение първо от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №248/07.11.2008 г., по гр.д. №661/2008 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, ІІ-ри граждански състав. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: