4 Р Е Ш Е Н И Е № 447 София 11 февруари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1410/2014 година Производството по делото е по реда на чл. 419 и сл. от НПК, образувано по искане на главния прокурор за възобновяване на производството по ВНОХД № 429/2013 г. по описа на Софийски окръжен съд и изменение на постановеното по него решение от 13.11.2013 г. в гражданско-осъдителната му част. В искането за възобновяване е мотивирано оплакване за нарушение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване. Осъденият Д. Б. М. и неговият процесуален представител считат, че искането за възобновяване е основателно. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : І. С присъда № 145/18.06.2013 г., постановена по НОХД № 345/2012 г. от Районен съд- Костинброд, подсъдимият Д. Б. М. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 133 във вр. с чл. 129, ал.2 от НК, за което на основание чл. 78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено наказание глоба в размер на 1 000 лева. На основание чл. 45 от ЗЗД е ангажирана гражданската отговорност на подсъдимия и същият е осъден да заплати на гражданската ищца П. А. М. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. С въззивното решение, постановено по жалба подсъдимия, присъдата е потвърдена. Искането за възобновяване е процесуално допустимо и основателно. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а преценката следва да включва конкретно съществуващи обективни обстоятелства (виж, ППВС № 4/23.12.1968 г.). Несъмнено при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е длъжен да вземе под внимание всички обстоятелства, свързани с характера на деянието, пълния обем на последиците му, степента на вината, както и да съобрази съдебната практика. Процедирайки по този начин съдът, ще достигне до определяне на балансирано по размер обезщетение, което да не влиза в противоречие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. В конкретния случай, въззивният съд е утвърдил присъдата в гражданско –осъдителната й част, посочвайки и „допълнителни съображения, установените обстоятелства от съдебномедицинската експертиза”. Тези съображения, всъщност не са допълнителни, а са в основата на изводите на първата инстанция, обусловили и крайното й решение гражданският иск да бъде уважен в пълния му предявен размер от 10 000 лева. Основателно в тази връзка се посочва в искането за възобновяване, че въззивният съд е изложил идентични мотиви, вместо да осъществи надлежна въззивна проверка, така както изисква разпоредбата на чл. 313 и сл. от НПК Оправдава се от данните по делото и доводът, че съдебните инстанции са приложили завишени критерии, като не са отчели обективно съществуващите обстоятелства, свързани с вида и степента на увреждане, механизмът на получаването му, продължителността и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалата. Налице е една средна телесна повреда, изразила се в счупване на лъчевата кост на дясната ръка на типично място, а механизма на получаване е в резултат от падане на пострадалата върху терена. Предходните инстанции е следвало по- прецизно да обсъдят данните от съдебномедицинската експертиза. Установено е, че гражданската ищца е претърпяла спонтанни болки непосредствено след падането, че тази болка изчезва в рамките на около десет дни, а болките при движение и опипване продължава до срока на възстановителния процес. Съдебните състави не са коментирали, (а и такива не са установени по делото), доказателствено обезпечени факти, сочещи на допълнително усложнение след травмата, довели до влошено здравословно състояние на гражданската ищца, необходимост от по- интензивни медицински интервенции, извън поставянето на имобилизационна шина, и за търпени в резултат на това от нея допълнителни болки и страдания. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че потвърденият от въззивния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди, присъден в полза на пострадалата, не е адекватен на установените по делото обстоятелства. Критерият за справедливост на чл. 52 от ЗЗД налага неговото намаляване от 10 000 лева на 5 000 лева, който размер е съответен и на установените параметри от съдебната практика при сходни случаи. Дължи се и корекция в присъдената държавна такса, която следва да бъде намалена до размера на 200 лева. С оглед на изложеното и на основание чл.425, ал.1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела въззивно решение от 13.11.2013 г., постановено по ВНОХД № 429/2013 г. от Софийския окръжен съд, като НАМАЛЯВА размера на присъденото в полза на П. А. М. обезщетение за неимуществени вреди от 10 000 лева на 5 000 лева, както и размера на присъдената държавна такса от 400 лева на 200 лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.