Р Е Ш Е Н И Е № 260 София, 03 юли 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и трети юни …........... 2015 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Красимир Харалампиев .................... ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ............................... .. Красимир Шекерджиев .................... при секретар .. Илияна Петкова ..................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Пенка Маринова .............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ........................... КНОХД № .. 683 .. / .. 15 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: В срок са постъпили касационни жалби от служебните защитници на подсъдимите М. С. и Р. П. и от самите тях. Обжалва се решение № 75 от 11.03.15 г., постановено по ВНОХД № 32/15 г. по описа на Софийски апелативен съд. Със същото е изменена присъда № 24 от 25.11.14 г. по НОХД № 496/14г. на Врачанския окръжен съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на двамата подсъдими по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК. В жалбите е посочено касационното основание по 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Иска се да се намалят наложените им наказания лишаване от свобода. Жалбите се поддържат в съдебно заседание. Представят се писмени бележки от жалбоподателя П., в които се развиват доводи, неотносими към касационното производство и процедурата, по която е протекло делото в първоинстанционния съд. Прокурорът сочи, че при разглеждане на делото не са допуснати нарушения на процесуалните правила и присъдата е законосъобразна, а наказанията са справедливи. Пледира обжалваното решение на САС да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилите жалби, посочените в тях основания и доводи, постановените съдебни актове и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното: Съдебното производство пред Врачанския окръжен съд е протекло по реда на глава ХХVІІ НПК в хипотезата на чл. 271, т. 2 НПК. С цитираната присъда наказателната отговорност на двамата подсъдими е ангажирана по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б”, вр. чл. 20, ал. 2 НК, за това, че при условията на опасен рецидив на 14.01.14 г., към 19.00 ч., в [населено място], отнели чрез сила от владението на А. С. и М. С. пари и вещи на обща стойност 5 623 лв., с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на осн. чл. 54, вр. чл. 58а от НК са осъдени на по ДЕСЕТ години лишаване от свобода, търпими в затвор при първоначален строг режим. Осъдени са да заплатят на двете пострадали сумата от 5 623.00 лв., представляваща имуществени вреди в резултат на престъплението. Съдът е зачел предварителното задържане на подсъдимите и се е произнесъл по направените по делото разноски. САС е изменил присъдата, като е намалил наказанието на П. на ОСЕМ години лишаване от свобода, а на С. – на ШЕСТ години и ОСЕМ месеца. Потвърдил е присъдата в останалата и част. При индивидуализацията на наказанията на двамата подсъдими окръжният съд е взел предвид всички смекчаващи отговорността обстоятелства, сочени в касационните жалби. Въззивният съд е приел, че още на досъдебното производство са направени самопризнания, спомогнали за разкриване на престъплението по смисъла на т. 7 на ТР № 1 от 6 април 2009 г. по т.д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС, като на това основание е намалил наказанията на двамата подсъдими. Намалените наказания са законосъобразни и не са явно несправедливи съгласно чл. 348, ал. 5 НПК. По голяма снизходителност не би реализирала основната цел по чл. 36 НК: да се поправят и превъзпитат осъдените да спазват законите и да се въздейства предупредително върху тях, доколкото П. е осъждан общо двадесет и един пъти, а С. – осем; както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото с оглед динамиката на този вид престъпления и силовото посегателство върху живота, здравето и имуществото на самотно живеещи по селата възрастни хора, доколкото пострадалите са на 83, съответно 80 години. Във връзка с посоченото, жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ и решението следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 75 от 11.03.15 г., постановено по ВНОХД № 32/15 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................