Р Е Ш Е Н И Е
№ 83
гр. София, 28.02.2023 година
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЯ РУШАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА
ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА
при участието на секретаря ЕЛЕОНОРА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурор КИРИЛ ИВАНОВ, изслуша докладваното от съдията КАРАКАШЕВА дело № 26/2023 година и съобрази следното:
Производството по чл.346, т.1 от НПК е образувано по касационна жалба на адв.Д. Д., защитник на подсъдимия В. И. Д. срещу нова присъда № 260167 от 15.12.2021г., постановена от Софийски градски съд, НО, 1 въззивен състав по ВНОХД № 2363/2020г.
В жалбата са въведени бланкетни доводи, ангажиращи касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.Отправени са искания в условията на алтернативност –за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подс.Д. по вмененото му обвинение или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС поради допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените.
В депозираното по реда на чл.351, ал.4 от НПК допълнение към касационната жалба са изложени подробни съображения в подкрепа на релевирания касационен повод по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.Процесуалната незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт е обоснована с твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл.13, чл.14, ал.1 и чл.107 от НПК.В тази насока се настоява, че обстоятелствата по делото не са изяснени всестранно, обективно и пълно; анализът на доказателствените източници е непълноценен; правно-релевантните факти са изведени въз основа само на част от доказателствата по делото, а така също и върху несъществуващи такива.Въведено е и оплакване за липса на аргументирано чрез аналитичното им изследване съдебно становище по достоверността на гласните доказателствени средства.Заявена е и доказателствена непълнота.Подробно е аргументирана тезата за липса на обективна и субективна съставомерност на деянието по чл. 343б, ал. 3 НК, поради неспазване на реда по Наредба № 1/2017 г. при установяването на наркотичната употреба.
В съдебно заседание пред ВКС, адв.Д. поддържа касационната жалба, изложените в нея и в допълнението към същата съображения и направените искания.
Подсъдимият В. И. Д. поддържа изложеното от защитата си.
Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на подадената жалба.Счита, че въззивният съд не е допуснал заявените в същата пороци, които да аргументират ангажирането на касационните основания по чл.348, ал.1, т. 1 и т.2 от НПК.Пледира обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила.
В правото си на последна дума подс.Д. моли за отмяна на обжалваната присъда.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на касатора и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда №444857, постановена на 03.07.2018г., Софийски районен съд, НО, 105 състав по НОХД № 2741/2018г. признал подсъдимия В. И. Д. за невиновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за това, че на 13.12.2017г., около 18.20ч., в гр. София, ж.к. "Красна поляна", по бул. "Никола Мушанов", управлявал МПС-л.а. марка „***“, модел ***, с рег. [рег.номер на МПС] , след употреба на наркотични вещества –кокаин, амфетамин, канабис, които са високо рискови наркотични вещества, съгласно Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл.3, ал.2 от ЗКНВП, като на основание чл.304 от НПК го оправдал.
Разноските по делото останали в тежест на държавата.
Недоволство от така постановената присъда изразил прокурорът от СРП.По подаден от последния протест било образувано въззивно производство пред СГС.Последното приключило със сега обжалваната присъда, с която първоинстанционната такава била отменена съгласно чл.336, ал.1, т.2 вр. чл.334, т.2 от НПК и подсъдимият бил признат за виновен в извършване на горепосоченото престъпление, като на основание чл.343б, ал.3 от НК и при условията на чл.54 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, търпимо при първоначален „строг“ режим и глоба в размер на 500.00лв.
С новата присъда, на основание чл.343г във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, подс.Д. бил лишен от правото да управлява МПС за срок от една година.
Въззивният съд зачел времето, през което подс.Д. бил задържан по реда на МВР, както и това, през което търпял мярка за неоклонение „задържане под стража“.Приспаднато било и времето, през което подсъдимия Д. бил лишен от правото да управлява МПС по административен ред.
На основание чл.68, ал.1 от НК въззивната инстанция привела в изпълнение наложеното на подс.Д. наказание лишаване от свобода за срок от три години с присъда по НОХД №881/2012г. на Специализиран наказателен съд, като постановила същото да бъде търпяно при първоначален „строг“ режим.
Разноските по делото били възложени в тежест на подсъдимия Д..
Подадената срещу въззивното решение жалба, предмет на настоящата касационна проверка е процесуално допустима- постъпила е в законоустановения срок, от правно легитимирано лице и е отправена срещу акт подлежащ на касационен контрол.Разгледана по същество е неоснователна.
Въззивната присъда и мотивите за нея отговарят на изискванията по чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305 НПК.Произнасянето на въззивния съд е преминало през необходимата и дължима от този съд проверка на правилността на оспорената пред него присъда, като е осъществен цялостен контрол над нея и пълноценно е изпълнена задачата на въззивната инстанция за проверка на фактическата и юридическа нейна обоснованост. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че оценъчната дейност на контролирания съд е в нарушение на принципните изисквания на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК. Изводите за релевантните обстоятелства и факти са формирани в точно съответствие с информацията от събраните доказателства, а аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като твърдяното в допълнението към касационната жалба избирателно третиране на фактически обстоятелства и едностранчивост на подхода не е налично.
Част от доводите на защитника визират неправилност на изводите на въззивния съд относно процесуалната годност на ползваните от него доказателствени средства и изведените фактически обстоятелства, с позоваване на нарушения на разпоредби на Наредба №1 от 2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.По този повод, касационния съд ще отбележи, че за съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК не е необходимо наличието на наркотично вещество при водача на моторното превозно средство да е установено по надлежния ред. За разлика от разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 от НК, в която елемент от състава на престъплението е определена степен на алкохолна концентрация, установена по надлежния ред, изискване за установяване по надлежния ред на употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача на МПС по надлежен ред липсва, съобразно формулировката на чл. 343б, ал. 3 от НК. /в този смисъл, Решение № 81/2018г. по н.д. № 237/2018г. на Трето НО, Решение № 116/2016г. по н.д. № 34/2016г. на Трето НО, Решение № 126/2019г. по н.д. № 540/2019г. на Второ НО, Решение № 25/2020г. по н.д. № 81/2019г. на Второ НО/. Действително, Наредба №1/17г. регламентира ред за установяване на употреба на наркотично вещество, но доколкото престъпният състав по чл. 343б, ал. 3 от НК не съдържа изискване употребата на наркотични вещества или техни аналози да се установи по надлежен ред, то следва извод, че правно релевантните факти, относими към коментирания престъпен състав, могат да бъдат установявани с всички допустими доказателствени средства.Единственото условие е ползваните такива да са предвидени в НПК (чл.105,ал.2), което в случая е спазено.
Неприемлив е отправения укор към въззивния съд, в основата на който е поставено твърдението, че предмет на анализ и оценка са били само част от доказателствата по делото.Касаторът не е счел за необходимо да посочи кои точно доказателствени материали са останали извън вниманието на въззивната инстанция, като е концентрирал усилията си в аргументиране на тезата за недостоверност на показанията на свидетелите К. и Г. поради взаимната им, а и с останалите събрани по делото доказателства противоречивост. Касационната проверка не констатира наличие на заявения порок-игнориране на едни доказателства за сметка на други, като наред с това счита, че в мотивите към присъдата се съдържат достатъчни по съдържание аргументи, разкриващи вътрешното убеждение на съда относно достоверността на доказателствените материали, включително и на оспорените от касатора.Контролираният съд не само е проверил доказателствените изводи на първия съд, но и ги е допълнил със собствени такива, подлагайки отново на обективна проверка и анализ цялата доказателствена съвкупност, включително и доказателствата събрани в хода на въззивното съдебно следствие, без да допуска отклонения от правилото за обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото.С нужната изчерпателност съдът е аргументирал кои доказателствени материали приема и кои не, излагайки последователно пътя на своите разсъждения.
Неукорима от процесуална гледна точка е преценката на въззивния съд, че решаването на въпросите относно деянието и вината на подсъдимия успешно може да се постигне чрез показанията на разпитаните по делото полицейски служители Р. К. и Р. Г., съобщили причините да предприемат действия за спиране на управлявания от подс.Д. автомобил, поведението му след напускането на автомобила и физическите негови признаци, провокирали съмненията им, че той е употребил наркотични вещества. Оспорването на коментираните гласни доказателствени средства защитата обосновава чрез противопоставянето им на информацията, обективирана в протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества от 13.12.2017г., съставен от свидетеля Р. Г. и в протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от същата дата, съставен от д-р Б. П., като навежда твърдения, че заявеното от свидетелите К. и Г. е в противоречие с отразеното в посочените писмени доказателства и в този смисъл - недостоверно.Касационната проверка установява, че контролирания съд е извършил надлежна и задълбочена преценка на заявеното от свидетелите К. и Г. , отчел е същественото значение на техните показания за установяване на решаващите по делото факти и отговорно е проверил тяхната достоверност.Всеки детайл от събраната информация е проследен в контекста на цялата доказателствена съвкупност.Проследеното и съпоставено съдържание на обсъжданите показания сочи, че те са подробни, конкретни и устойчиви по основните въпроси, включени в предмета на доказване и представляват индиция за тяхната достоверност. В извършената от контролираната инстанция оценка на коментираните доказателствени източници не се констатира допуснато нарушение на процесуалните правила.Не почива на истината и твърдението, че проверяваната инстанция е основала изводите си по фактите на доказателства, които не съществуват по делото.Вярно е, че съдът е допуснал техническа грешка при изписване на името на св.Р. Г. при обсъждане на съставения от него протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, като на л.5 от мотивите е посочил, че коментираното писмено доказателство е съставено от „Р. К.“, а на л.6 от същите – от „Р.“.Извън съмнение обаче е обстоятелството, че предмет на съдебната оценка е бил именно приобщения по надлежния ред протокол, съставен от св.Р. Г. в качеството му на контролен орган от съответната структура на МВР и това е ясно и недвусмислено заявено от решаващия съд, като изложените на л.5 и л.6 съдебни разсъждения категорично не дават основание да се сподели защитната теза, според която съдът е основал фактическите си изводи на доказателства, които не съществуват по делото.
Оплакването за допуснато процесуално нарушение, аргументирано с това, че тестовата касета, с която е направен теста за употреба на наркотични вещества на подс.Д. не е била приобщена по делото, а наред с това липсвали и документи за нейната изправност също се преценява като неоснователно.Извън съмнение е обстоятелството, че инстанционните съдилища са положили значителни усилия за изискването на коментираната касета от органите на МВР, които усилия са останали без резултат.Това обаче не сочи на доказателствена непълнота в какъвто смисъл е релевираният довод. На л.6 -7 от съдебните мотиви, проверявания съд коректно е отразил липсата на коментираната касета, както и на документи за нейната изправност.Правилно това обстоятелство не е формирало извод за оневиняване на подсъдимия, тъй като останалия доказателствен материал е достатъчен за обосноваване на направените от съда фактически изводи за съставомерното обстоятелство – употреба на наркотични вещества при управление на МПС.Следва да се посочи и това, че липсата на тестовата касета в конкретния случай няма значението, което му придава защитата. Безспорно, според чл.1, ал.3 от Наредбата един от начините за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози е чрез техническо средство /в настоящия случай това е Drug Test 5000 с фабричен № ARAM-0040, проба 169/.При наличие на някоя от хипотезите, визирани в чл.3а от Наредбата обаче е предвидено, че установяването на наркотичната употреба се извършва посредством медицинско и медико-токсикологично лабораторно изследване. Въведената от законодателя алтернативност цели от една страна обективност на резултата, т.е изключване на субективния фактор, а от друга - предоставя възможност на нарушителя да избере сам начина, по който да бъде установена употребата на наркотични вещества- при изразено несъгласие с показанията на техническото средство, с което е тестван, да му бъде направено лабораторното изследване .Без съмнение, при наличие на някоя от хипотезите , уредени в чл.6, ал.9 от Наредбата, меродавен е резултата от техническото средство, като при това положение липсата на тестовата касета би могла да бъде с решаващо значение, доколкото обективния признак от състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК в този случай ще бъде изведен само въз основа на регламента, установен Наредба № 1/2017г., т.е. при липса на други доказателствени източници, доказващи наличието му.Настоящият случай не е такъв.Установено е по фактите, че подс.Д. е оспорил показанията на техническото средство, с което му е проведен полевия тест, като е изразил желание да му бъде направено лабораторно изследване.Прието е от инстанционните съдилища също, че в съответствие с изискването на чл.7, ал.2 от Наредбата същият е бил съпроводен от полицейските служители до ВМА в рамките на срока, установен в чл.6, ал.6, т.2 от цитирания подзаконов акт, но е отказал да даде биологичен материал за изследване.Съдилищата по фактите са приели още, че такъв материал подсъдимия е предоставил при повторното му откарване във ВМА-МБАЛ –София на 14.12.2017г. в 21.15ч., като при проведеното му изследване е установена употребата на наркотични вещества –амфетамин, кокаин и тетрахидроканабинол , резултатите от което са обективирани в изготвената съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза, приобщена по надлежния процесуален ред по делото.При така установеното от фактическа страна въззивният съд правилно се е позовал на резултатите от посочената експертиза, като възраженията на касатора срещу ползането й за нуждите на доказателствения процес не се споделят. Въззивният съд не е нарушил закона като е отказал да се фокусира върху сроковете по чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1/2017 г. за явяване в медицинското заведение и вземане на кръвна проба. Още повече, че е невярна предложената с касационната жалба интерпретация на ефекта от неспазването на този срок, който не е свързан с негодност на пробата, с невъзможност за химическото й изследване и пр., а единствено и само с приемане за доказана на наркотичната употреба въз основа на показанията на теста за установяването й (арг. от чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/2017 г.). По делото липсват каквито и да е основания, които да поставят под съмнение достоверността на резултата от проведеното на подс.Д. лабораторно изследване, самият касатор не излага твърдения в насока злепоставянето му.Поради това, само и единствено с аргумент за неспазване на срока по чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредбата е невъзможно да се преодолее съществения факт, че химико-токсикологичното изследване на доброволно дадената от подсъдимия кръвна проба е извършено в рамките на наказателно производство и за нуждите на експертиза, назначена от водещият разследването по това производство при условията по чл. 144, ал. 1 НПК.Тази експертиза правилно е ценена като годен доказателствен източник, имащ решаващо значение за изясняване на въпросите за деянието и вината на подсъдимия.
Несъстоятелни са на последно място и въведените от касатора оплаквания, в които се твърди нарушено право на защита, аргументирано с различния начин на изписване на част от буквите и цифрите на техническото устройство, с което е проведено полевото изследване на жалбоподателя в обвинителния инструмент.Идентично по характер възражение е било поставено на вниманието на въззивния съд, който мотивирано е защитил заключението си за неговата неоснователност.Изложените в тази насока на л.9-10 от съдебните мотиви съображения са изчерпателни и срещат пълна касационна подкрепа, като касационния съд не съзира необходимост да ги възпроизвежда или допълва.
Доводът за нарушение на материалния закон също е неоснователен.Той е подкрепен единствено с твърдението за обективна и субективна несъставомерност на поведението на подс.Д. по смисъла на чл.343б, ал.3 от НК.
Настоящият състав намира, че при вярно установена фактическа обстановка, въззивната инстанция правилно е приложила материалния закон, като е приела, че подсъдимият Д. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК.Касационният съд се съгласява с изложените на л.11 и л.12 правни съображения на контролираната инстанция, като в допълнение към тях ще посочи и следното:
Коментираното престъпление е формално, на просто извършване, и за съставомерността му не се изисква настъпването на конкретен престъпен резултат. При настоящата редакция на нормата на чл.343в, ал.3 НК, законодателят не е ограничил времево употребата на наркотичните вещества или техни аналози и не е предвидил като съставомерен елемент повлияване на дееца.ВКС е имал повод да посочи, че извършителя на престъплението го осъществява от субективна страна, когато между употребата на наркотично вещество и управлението на МПС е изминал период, които е по- малък от този необходим за разграждането и изхвърлянето на веществото от тялото му. В конкретния случай този период не е бил изминал, следи от амфетамин, кокаин и тетрахидроканабинол в организма на Д. са били налични към момента на проведеното му лабораторно изследване, като едновременната употреба на установените в кръвта му вещества е засилила мнокократно общият им ефект.При това положение, въззивният съд не е нарушил материалния закон, признавайки подс.Д. за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
В рамките на установената фактология няма основание жалбоподателя да бъде оправдан, каквото искане е направено в сезиращия документ, тъй като това може да бъде сторено само в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, която в настоящия случай не е налице. Така че не са налице основания за отмяна на постановената от Софийски градски съд присъда и оправдаване на подсъдимия.
В касационната жалба няма оплаквания относими към наложеното на подсъдимия Д. наказание и при липсата на служебно начало за тази инстанция не следва да бъдат обсъждани въпросите, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК.
С оглед на изложените съображения атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила, тъй като липсват основания за неговата отмяна или изменение.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 260167 от 15.12.2021г., постановена от Софийски градски съд, НО, 1 въззивен състав по ВНОХД № 2363/2020г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |