5 Р Е Ш Е Н И Е № 162 Гр.София, 24.01.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1079 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “П. К.” С.А., Гърция срещу решение № 444/16.08.2010г., постановено по гр.д.№ 8/2010г. от Софийския апелативен съд, с което е обезсилено решението от 12.10.2009г. по гр.д.№ 1489/2008г. на Софийския градски съд за признаване на основание чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО по отношение на [фирма], [населено място] на недобросъвестност на заявителя Г. И. П. при подаване на заявки № 68270/08.12.2003г., № 68316/09.12.2003г., № 68315/09.12.2003г. и № 68317/09.12.2003г. и е прекратено производството по делото съгласно чл.270, ал.3, изр.1 ГПК. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на закона и моли за неговата отмяна. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. С определение № 446/14.06.2011г. по т.д.№ 1079/10г. ВКС, ТК, І отд. допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по въпросите: “В случаите, в които търговската марка, за която се твърди, че е заявена недобросъвестно, е била прехвърлена от недобросъвестния заявител на трето лице, кой ще бъде пасивно легитимиран по установителния иск с правно основание чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО да бъде установен фактът на недобросъвестност на заявителя при подаване на заявка за търговска марка – заявителят, който към момента на завеждане на иска вече е прехвърлил правата си върху марката, или лицето, което е придобило правата върху марката в резултат на прехвърлянето и което е притежател на марката към момента на предявяване на иска?” и “Ако се приеме, че както недобросъвестният заявител, така и притежателят на марката са пасивно легитимирани като ответници по иска, тяхната процесуална легитимация съвместна ли е и следва ли да се счита, че недобросъвестният заявител и настоящият собственик на марката са задължителни другари в процеса?” Искът е предявен на основание чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО от “П. К.” С.А., Гърция срещу [фирма], като ищецът твърди, че притежава търговски марки, съвпадащи с фирменото му наименование, регистрирани в Министерството на развитието на Република Гърция, които са идентични и сходни с четири броя марки , регистрирани на името на Г. И. П. в Патентно ведомство на Република България. На 29.08.2007г. притежателят на марките ги е прехвърлил на ответника по иска. Изложени са факти и обстоятелства, въз основа на които ищецът обосновава недобросъвестността на заявителя, а с оглед на развиваната търговска дейност на територията на Европа, вкл. и в Република България – и съществуването на правен интерес да иска заличаването на марките, което право би могъл да реализира след установяване на факта на недобросъвестността чрез предявения положителен установителен иск. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответникът е приобретател на правата върху марка от заявителя Г. П.. Недобросъвестността на заявителя не била установена в отделно производство и същият не е конституиран по иска. Двете лица – заявителят и приобретателят имали съвместна процесуална легитимация с оглед естеството на спорното правоотношение, поради което предявеният само срещу настоящия притежател на правата установителен иск бил недопустим. По въпросите, обусловили допускането на касационното обжалване, съставът на ВКС, ТК, І отд. намира следното: Регистрацията на марка може да бъде заличена по реда на чл.26, ал.3 ЗМГО, като в случай, че заявителят е действал недобросъвестно при подаване на заявката, това обстоятелство следва да е установено с влязло в сила съдебно решение – т.4. Прогласеното от закона право на заинтересуваното лице за заличаване на марката предполага искане, оправено до Патентно ведомство, като в хипотезата на чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО този орган не извършва самостоятелна преценка за наличието на предпоставките за заличаване, а е задължен да зачете влязлото в сила съдебно решение по установителния иск съгласно чл.297 ГПК. Установителят иск за недобросъвестни действия на заявителя при подаване на заявка за регистрация на марка представлява иск за установяване на съществуването на факт с правно значение, предявяването на който е изрично предвидено в закона, което обуславя допустимостта му по правилата на процесуалния закон – чл.124, ал.4, изр.2 ГПК. Правният интерес при установителния иск за факт е обуславящ не само за допустимостта му, а и е определящ за надлежното конституиране на страните. Правното му значение на факта по смисъла на чл.124, ал.4 ГПК произтича и следва да е обвързано с упражняване или със защитата на право на ищеца. Надлежен ищец е лицето, което твърди, че разполага с правен интерес да се признае със сила на пресъдено нещо съществуването или несъществуването на конкретен факт.Легитимацията на ответника се определя от заявения интерес на ищеца и това е лицето, което черпи права от факт, който не съществува или противопоставя права въз основа на факт, който е част от обективната действителност, но този факт не е основание за претендираните права или би имал за резултат тяхното прекратяване. Искът по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО е положителен установителен иск, предоставен на “заинтересуваните лица”, като законовата норма не сочи изрично надлежния ответник по иска. Заинтересувано лице по смисъла на закона е лицето, което ще упражни правото да предприеме действия по заличаване на регистрацията на марка и би се ползвало от действието на заличаването съгласно чл.28, ал.3 ЗМГО. Легитимацията на ответника се определя от целените от ищеца правни последици. Установяването на факта на недобросъвестността на заявителя следва да се предяви срещу лицето, на което този факт може да бъде противопоставен. Заличаването на регистрацията ще има за последица преустановяване на действието на марката и погасяване на правата на маркопритежателя. Последиците от установителния иск ще настъпят в правната сфера на лицето, упражняващо права на основание на регистрацията – чл.10 ЗМГО. Недобросъвестността при подаване на заявката е резултат от действия на правен субект, като самото действие би могло да се квалифицира като факт, осъществяването на който е елемент от фактическия състав на заличаването на марката по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО. При прехвърляне на марката след регистрацията добросъвестността или недобросъвестността на настоящия притежател са ирелевентни, но оглед на засягане на правата му, същият следва да е обвързан от силата на пресъдено нещо на съдебното решение по установителния иск. З., прехвърлил правата си, с недобросъвестното си поведение при подаване на заявката, е накърнил правата както на лице, целящо заличаване на регистрацията, така и правата на приобретателя на марката. Приобретателят на марката би имал интерес недобросъвестността да се противопостави на заявителя, но този интерес не представлява процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск на ищеца, целящ заличаване на регистрацията. Приобретателят на марката може да обвърже заявителя чрез конституирането му като трето лице – помагач в производството, както и да предявяви обратен иск срещу него. В случай, че ищецът претендира настъпването на вреди от накърняване на правата му вследствие на недобросъвестността на заявителя, обезщетение за които ще претендира въз основа на заличаването на регистрацията, то заявителят би бил надлежен ответник по иска по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО. Основание за това е прогласеното в чл.28, ал.3 ЗМГО действие на заличаването от момента на подаване на заявката, а конституирането на заявителя ще има за последица обвързването му от силата на пресъдено нещо. Интересът на ищеца е определящ за легитимацията на ответника, но когато не протича пряко от законовата норма, ищецът следва изрично да се е позовал на свое право, което конституираният ответник оспорва или на право, претендирано от ответника, но отричано от ищеца. По изложените съображения на поставените правни въпроси на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК следва да се отговори в следния смисъл: В случаите, в които търговската марка, за която се твърди, че е заявена недобросъвестно, е била прехвърлена от недобросъвестния заявител на трето лице, пасивно легитимирани по установителния иск с правно основание чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО за установяване на факта на недобросъвестност на заявителя при подаване на заявка за търговска марка, могат да бъдат както заявителят, така лицето, което е притежател на марката към момента на предявяване на иска. Легитимацията на недобросъвестния заявител и на притежателя на марката не е съвместна и същите не са задължителни другари в процеса. По същество на касационната жалба. Предвид на отговорите на въпросите, по които е допуснато касационното обжалване, и на позоваването за наличие на правен интерес на ищеца от предявяването на иска по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО, касационната жалба е основателна. Ищецът има качеството на заинтересувано лице по смисъла на чл.26, ал.3 ЗМГО и е предявил иска за установяване на недобросъвестност на заявителя при подаване на заявката с оглед на упражняване на правото му поиска заличаване на регистрацията по чл.28 ЗМГО. Заличаването на регистрацията ще има за последица прекратяване на правото върху марка, поради което маркопритежателят следва да е обвързан от силата на пресъдено нещо по установителния иск. Ищецът не претендира права по отношение на заявителя в настоящото производство, поради което последният не е надлежен ответник по иска. З. и маркопритежателят към момента на предявяване на иска не са задължителни другари в процеса и следователно неучастието на заявителя в производството не е основание за недопустимост на предявения иск по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО само срещу притежателя на марката. С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционният акт и е прекратил производството по делото, поради което на основание чл.293, ал.3 ГПК след отмяната на решението делото следва да върне на САС за произнасяне по същество по въззивната жалба. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските съгласно чл.294, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 444/16.08.2010г., постановено по гр.д.№ 8/2010г. от Софийския апелативен съд. ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.