Ключови фрази
Частна касационна жалба * прекратяване на производството по делото * изменение на решението в частта относно разноските * иск за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 670

гр. София 19.10.2015 година.


Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 17.09.2015 (седемнадесети септември две хиляди и петнадесета) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков

Членове: Борис Илиев

Димитър Димитров


като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3982 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 3515/03.06.2015 година, подадена от С. И. Р., Е. И. Р. и М. С. Р., срещу определение № 318/18.05.2015 година на Апелативен съд В., постановено по в. ч. гр. д. № 223/2015 година в частта му, с която е оставена без уважение подадената от тях срещу определение 280/23.03.2015 година на Окръжен съд Добрич, постановено по гр. д. № 963/2013 година, частна жалба с вх. № 2396/07.04.2015 година.
С определение № 809/30.10.2014 година на Окръжен съд Добрич, постановено по гр. д. № 963/2013 година е прекратено производството по предявеното от К. [населено място] срещу С. И. Р., Е. И. Р. и М. С. Р. мотивирано искане по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност, поради оттегляне на същото по реда на чл. 232 от ГПК. Това определение е било изменено с определение № 280/23.03.2015 година на Окръжен съд Добрич по гр. д. № 963/2013 година, постановено по реда на чл. 248 от ГПК. С последното К. [населено място] е осъдена да заплати на С. И. Р., Е. И. Р. и М. С. Р. сумата от 23 258.08 лева, представляваща направени в първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение с включен в него ДДС. За разликата над уважения размер от 23 258.08 лева до пълния претендиран такъв от 30 000.00 лева искането на С. И. Р., Е. И. Р. и М. С. Р. за изменение на определението № 809/30.10.2014 година на Окръжен съд Добрич, постановено по гр. д. № 963/2013 година е оставено без уважение. В тази му част определението е било обжалвано от С. И. Р., Е. И. Р. и М. С. Р. с частна жалба с вх. № 2396/07.04.2015 година и е потвърдено с определение № 318/18.05.2015 година на Апелативен съд В., постановено по в. ч. гр. д. № 223/2015 година. За да обоснове този резултат съставът на Апелативен съд В. е приел, че искането на С. И. Р., Е. И. Р. и М. С. Р. за изменение на определението за прекратяване на първоинстанционното производство по реда на чл. 248 от ГПК е допустимо, а от представените с молбата за това доказателства се установява реалното заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение, като същото се дължи заедно с ДДС. Освен това съдът е приел, че производството по делото се е отличавало с фактическа и правна сложност. Уговореното и заплатено от С. И. Р., Е. И. Р. и М. С. Р. адвокатско възнаграждение обаче било за процесуално представителство и защита пред първата инстанция до приключването й със съответен акт по съществото на спора. Производството пред Окръжен съд Добрич е било приключило преди провеждането на редовно първо съдебно заседание по спора. Според състава на Апелативен съд В. последното обстоятелство трябвало да бъде отчетено при преценка на основателността на направеното от К. [населено място] възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. В тази връзка е посочено, че се иска отнемането на имущество на стойност 635 307.48 лева, при която стойност минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 19 589.22 лева, а ако бъде включен и ДДС то дължимата сума е 23 507.06 лева. Ако се съобрази, че делото е приключило с предприето от С. И. Р., Е. И. Р. и М. С. Р. едно процесуално действие, а именно изготвяне на отговор на исковата молба и че не е проведено първо съдебно заседание, то съобразно чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното такова е 14 691.91 лева, а в включен ДДС-17 630.29 лева. Съобразявайки обема на делото и сложността при подготвяне на отговора, въззивният съд е приел, че не следва да се присъжда този минимален размер, а размер надвишаващ същия. Изложени са съображения, че присъдената от първоинстанционния съд сума от 23 258.08 лева с ДДС надхвърля минималния размер с 5627.79лева и че този размер е адекватен на сложността на делото. В частната касационна жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на определение № 318/18.05.2015 година на Апелативен съд В., постановено по в. ч. гр. д. № 223/2015 година като е поискано същото да се отмени в обжалваната му част и да се постанови друго, с което направеното от жалбоподателите искане за присъждане на разноски бъде уважено в пълния му размер.
Ответната страна по жалбата К. [населено място] не е подала отговор и не е изразила становище по допустимостта и основателността на същата.
П. на Р. Б. не е подала отговор на частната касационна жалба и не е изразила становище по допустимостта и основателността й.
С. И. Р., Е. И. Р. и М. С. Р. са били уведомени за обжалваното определение на 25.05.2015 година, а подадената от тях частна касационна жалба е с вх. № 3515/03.06.2015 година като е подадена по пощата на 01.06.2015 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Жалбата е подадена от заинтересовани страни и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 284 от ГПК. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
В мотивираното си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК С. И. Р., Е. И. Р. и М. С. Р. твърдят, че въззивният съд се е произнесъл по следните прави въпроси, които са от значение за изхода на спора и са обусловили изводите на съда като са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а именно:
1) Зависи ли обемът на отговорността на ищеца за заплащане на разноските на ответника при прекратяване на делото от обстоятелството дали по делото е било проведено открито съдебно заседание или такова не е било проведено, съответно зависи ли фактическата и правна сложност на делото от последващия договарянето на възнаграждението факт в кой момент е прекратено производството по делото като се сочи, че този въпрос е разрешен в противоречие с определение № 410/12.06.2012 година, постановено по ч. гр. д. № 366/2012 година по описа на Върховния касационен съд, гражданска колегия, ІІІ г. о.;
2) От какво се определя дали договореният и изплатен хонорар е прекомерен, съответно кой е минималният размер на дължимото възнаграждение в случаите на прекратяване на производството-от съпоставката му с фактическата и правна сложност на делото и от предмета на договора за поръчка, сключен с ответника и неговия представител по делото след връчването на исковата молба или от случайния факт в кой последващ момент от процеса е прекратено производството като се сочи, че този въпрос е разрешен в противоречие с определение № 233/30.09.2013 година, постановено по гр. д. № 3520/2013 година по описа на Върховния касационен съд и
3) Съставлява ли прекратяването на производството след връчването на исковата молба на ответника, възлагане от негова страна на защитата по делото и изготвяне на отговор от неговия процесуален представител, съответно съставлява ли при същите обстоятелства последващият отказ от иск или оттегляне на иска обстоятелство, което води до последващо намаляване на фактическата и правна сложност на делото и поради това до последваща прекомерност на вече договорения от ответника и изплатен хонорар, в случай че съобразно с правните очаквания на ответника след връчването на исковата молба изплатеното от него възнаграждение не може да се прецени като прекомерно като се сочи, че този въпрос е разрешен в противоречие с т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 година, постановено по тълк. д. № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС, което твърдение се отнася и до първите два въпроса.
Във връзка с горното трябва да се има предвид, че определение № 410/12.06.2012 година, постановено по ч. гр. д. № 366/2012 година по описа на Върховния касационен съд, гражданска колегия, ІІІ г. о и определение № 233/30.09.2013 година, постановено по гр. д. № 3520/2013 година по описа на Върховния касационен съд са такива по чл. 288 от ГПК като с тях не е допуснато касационно обжалване на актовете на въззивните съдилища и поради това не е даван отговор на поставените с жалбите правни въпроси. Затова те не представляват задължителна съдебна практика по смисъла на ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС и ТР № 2/28.09.2011 година, постановено по тълк. д. № 2/2010 година на ОСГТК на ВКС. Затова не може въз основа на тях да бъде преценявано съществуването на основания за допускане на касационно обжалване на определение на Апелативен съд В. по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Такава преценка обаче може да се извърши с оглед на твърденията за протироречието на обжалваното определение със задължителните указания по т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 година, постановено по тълк. д. № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС.
Формулираните от касаторите въпроси се отнасят за това в какъв размер е отговорността на ищеца за заплащане на извършените от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение при прекратяване на исковото производство поради оттеглянето на иска по реда на чл. 232 от ГПК или поради отказ от същия по реда на чл. 233 от ГПК, извършени след като на ответника е връчен препис от исковата молба, ако договорът между ответника и неговия довереник е сключен за процесуално представителство до приключване на съдебното производство като е заплатен пълния размер на уговореното възнаграждение-дължи ли се пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение или се дължи такова само за извършените до момента на прекратяването на производството действия. Освен това се поставят и въпросите дали самото прекратяване е основание за намаляване на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК и дали същото може да бъде намалявано по този ред като се вземат предвид извършените от процесуалният представител до момента на прекратяването действия и дължимото се за тях адвокатско възнаграждение, а не пълния размер на заплатеното такова. Тези въпроси са били разглеждани от състава на Апелативен съд В. и са обусловили правните му изводи, поради което трябва да бъде допуснато касационно обжалване на определението в обжалваната му част за проверка на съответствието на даденото с него разрешение на въпросите с указанията по т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 година, постановено по тълк. д. № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС.
По силата на чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право да иска заплащането на извършените от него разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение, при прекратяването на производството по делото. С връчването на препис от исковата молба ответникът се уведомява за образуваното срещу него исково производство и от този момент той има възможността да търси правна помощ и да упълномощи адвокат за защита на правата си. Въпросите за предмета на договора за поръчка между ответника и неговия адвокат, за размера на възнаграждението и начина на плащането му са въпроси на вътрешни отношения между страните по този договор. Затова той може да е само за извършването на определени процесуални действия от страна на адвоката или за пълно процесуално представителство до приключването на производството било пред съответната инстанция, било до окончателното приключване на спора пред всички инстанции. Размерът на адвокатското възнаграждение и начинът на заплащането му също може да бъдат установени било както отделни възнаграждения за действия, което ще се извърши от упълномощения адвокат, било като едно общо такова за всички действия, които ще бъдат извършени. Във втория случай възнаграждението се определя с оглед преценката на страните по договора за поръчка какви процесуални действия ще трябва да се извършат в съдебното производство и евентуалната продължителност на същото. Не съществува законова изискване за момента, в който възнаграждението на адвоката трябва да бъде заплатено, поради което няма пречка това да стане едновременно със сключването на договора за поръчка и извършването на упълномощаването. От момента на извършването на плащането ответникът е извършил разноски за адвокат и има възможност да претендира заплащане на същите по реда на чл. 78, ал. 4 от ГПК при прекратяването на производството. За да се иска заплащането на тези разноски обаче те трябва да са направени във връзка с висящото съдебно производство. Това налага те да са извършени до момента, в който ответникът е узнал за прекратяването на воденото срещу него производство. Отговорността по чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК има деликтен характер като е обективна такава вредите причинени на другата страна от предявяването на недопустим или неоснователен иск и е ограничена по обем само до заплатените такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат. В тези случаи не е предвидена възможност за пълно или частично освобождаване на ищеца от тази отговорност извън случая по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Затова ако договорът между ответника и неговия довереник е сключен за процесуално представителство до приключване на съдебното производство като е заплатен пълния размер на уговореното възнаграждение ищецът ще трябва да заплати на ответника пълния размер на заплатеното на адвоката възнаграждение, независимо от това, че не са се сбъднали очакванията за процесуалните действия, които е било необходимо да бъдат извършени и за продължителността на процеса, с оглед на които е определено същото. Предвид на посоченото при осъществяване на отговорността по чл. 78, ал. 4 от ГПК ищецът не може да иска тя да се ограничи само до такова за извършените от адвоката до момента на прекратяването на производството действия, в случай че такова заплащане е предвидено в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а съдът не може да присъди на ответника разноски за възнаграждение само за тези действия. Оттеглянето или отказът от иска са действия на ищеца, които се извършват по негова преценка, затова не може да се изисква от ответника при подготовката на защитата си да се съобразява с тях, още повече че настъпването им не е сигурно. Поради тази причина чл. 78 от ГПК не дава възможност на ищеца да се освободи от задължението си или от част от него чрез собствени действия. Отговорността на ищеца за разноски за адвокат може да бъде намалена само по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Правната и фактическа сложност на делото е различна за всеки конкретен случай и се преценява с оглед на наведените от страните релевантни за спора факти и връзките между тях, възможностите за тяхното доказване, а също така и предвид свързаните с фактите правни твърдения и дейността, която трябва да се извърши за установяване на действителните отношения между страните. От това следва, че правната и фактическа сложност на делото се преценяват с оглед на въведените в спора факти и изложените въз основа на тях правни твърдения, а не с оглед на конкретно извършените от страните процесуални действия. Последните като правно съдържание е различно от правната и фактическата сложност на делото. Поради това само по себе си обстоятелството, че производството по делото е прекратено поради оттеглянето или отказ от иска не представлява самостоятелно основание за намаляването на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Такова обстоятелство не представлява и фактът, че производството е приключило без спора да бъде разрешен по същество и не са извършени всички предвидени в закона процесуални действия на съда и страните. Съгласно указанията дадени в т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 година, постановено по тълк. д. № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС когато съдът е сезиран с искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. От това следва, че правната и фактическа сложност на делото не са поставени в пряка зависимост от броя на фактически извършените процесуални действия.
С оглед на изложеното определението на Апелативен съд В. е неправилно в обжалваната си част. Съдът е посочил, че спорът по делото се отличава с фактическа и правна сложност, но трябвало да бъде отчетен фактът, че производството пред Окръжен съд Добрич е приключило преди да се първото съдебно заседание по делото. Това обстоятелство е трябвало да се отчете при преценката на основателността на направеното от К. [населено място] възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. С оглед на това съставът на Апелативен съд В. е посочил, че се иска отнемането на имущество на стойност 635 307.48 лева, при която стойност минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 19 589.22 лева, а ако бъде включен и ДДС то дължимата сума е 23 507.06 лева. Ако се съобрази, че делото е приключило с предприето от С. И. Р., Е. И. Р. и М. С. Р. едно процесуално действие, а именно изготвяне на отговор на исковата молба и че не е проведено първо съдебно заседание, то съобразно чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното такова е 14 691.91 лева, а в включен ДДС-17 630.29 лева. Съобразявайки обема на делото и сложността при подготвяне на отговора, въззивният съд е приел, че не следва да се присъжда този минимален размер, а размер надвишаващ същия. Изложени са съображения, че присъдената от първоинстанционния съд сума от 23 258.08 лева с ДДС надхвърля минималния размер с 5627.79лева и че този размер е адекватен на сложността на делото. По този начин въззивният съд е приел, че на С. И. Р., Е. И. Р. и М. С. Р. се дължат разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на писмен отговор по искова молба без явяване в съдебно заседание и е преценявал евентуалната прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение с оглед на предвидения за това процесуално действие минимален размер на възнаграждението. По този начин въззивният съд е ограничил отговорността на К. [населено място] за извършените от касаторите разноски за адвокатско възнаграждение до такива за извършеното конкретно процесуално действие, а именно подаването на отговор на исковата молба. Освен това той неправилно е изменил предмета на сключения между касаторите и техния адвокат договор за процесуално представителство. Видно от приложения на лист 3336 от делото на Окръжен съд Добрич договор той е за процесуално представителство по делото до окончателното му приключване във всички съдебни инстанции. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА определените в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения такива се отнасят до договорите сключвани между адвокатите и клиента, като минималното възнаграждение се определя с оглед на поетите от адвоката с договора задължения. Затова минималното адвокатско възнаграждение, което може да бъде присъдено по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК не може да бъде по-малко от предвиденото в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за съответния договор, който е сключен между страната и нейния адвокат. В случая това е договор за процесуално представителство, защита и съдействие, поради което и с оглед цената на иска минималния размер на адвокатското възнаграждение трябва да бъде определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При цена на иска от 635 307.48 лева минималния размер на дължимото се адвокатско възнаграждение е 19 589.22 лева, а когато към него се прибави дължимия се съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения ДДС този размер е 23 507.06 лева. С потвърденото от въззивния съд определение на Окръжен съд Добрич на С. И. Р., Е. И. Р. и М. С. Р. са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 23 258.08 лева, което е по-малко от посочения по-горе минимален размер. Видно от намиращите се на листа от 3336 до 3341 от делото на Окръжен съд Добрич С. И. Р., Е. И. Р. и М. С. Р. са заплатили на упълномощения от тях адвокат възнаграждение за представителство пред първата инстанция в размер на 30 000.00 лева. Тъй като определение 280/23.03.2015 година на Окръжен съд Добрич, постановено по гр. д. № 963/2013 година е влязло в сила в частта му, с която К. [населено място] е осъдена да заплати на касаторите сумата от 23 258.08 лева въпросът дали същите са извършени и дали искането по чл. 248 от ГПК е направени в срок не могат да бъдат обсъждани. Спорен е само размерът на възнаграждението, което трябва да бъде присъдено на касаторите. Както се посочи по-горе минималния размер, който може да бъде присъден по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК е 23 507.06 лева. Трябва обаче да се има предвид, че производството се отличава с фактическа и правна сложност, което е отчетено изрично както от първоинстанционния така и от въззивния съд. Поради това не са налице основанията за присъждане на минималния размер на адвокатското възнаграждение, а същото трябва да бъде присъдено в пълния му размер. С оглед на това определение № 318/18.05.2015 година на Апелативен съд В., постановено по в. ч. гр. д. № 223/2015 година трябва да бъде отменено в частта му, с която е оставена без уважение подадената от касаторите срещу определение 280/23.03.2015 година на Окръжен съд Добрич, постановено по гр. д. № 963/2013 година, частна жалба с вх. № 2396/07.04.2015 година като К. [населено място] бъде осъдена да им заплати сумата от още 6 741.92 лева (разликата между присъдената сума от 23 258.08 лева и дължащата се такава от 30 000.00 лева) разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е без значение обстоятелството, че производството по делото пред Окръжен съд Добрич е приключило преди провеждането на първо съдебно заседание. Преди оттеглянето на исковете упълномощеният от касаторите адвокат е подал отговор на исковата молба. С това, като се има предвид, че с изтичането на срока за подаване на такъв се преклудират значителна част от правата и възраженията, които могат да се правят от ответниците, е извършена значителна част от действията, които е трябвало да бъдат изпълнени.
С оглед изхода на делото К. [населено място] ще трябва да заплати на С. И. Р., Е. И. Р. и М. С. Р. сумата от 45.00 лева разноски за настоящата инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение


ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 318/18.05.2015 година на Апелативен съд В., постановено по в. ч. гр. д. № 223/2015 година в обжалваната му част.
ОТМЕНЯВА определение № 318/18.05.2015 година на Апелативен съд В., постановено по в. ч. гр. д. № 223/2015 година в частта му, с която е оставена без уважение подадената от С. И. Р. с Е. [ЕГН], Е. И. Р. с Е. [ЕГН], двамата от [населено място], [улица] М. С. Р. от [населено място],[жк]. [ЕГН] срещу определение 280/23.03.2015 година на Окръжен съд Добрич, постановено по гр. д. № 963/2013 година, частна жалба с вх. № 2396/07.04.2015 година и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. [населено място] да заплати на С. И. Р. с Е. [ЕГН], Е. И. Р. с Е. [ЕГН], двамата от [населено място], [улица] М. С. Р. от [населено място],[жк]. [ЕГН] сумата от още 6 741.92 лева (разликата между присъдената сума от 23 258.08 лева и дължащата се такава от 30 000.00 лева) разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция и сумата от 45.00 лева за извършени пред настоящата инстанция разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.