Р Е Ш Е Н И Е № 510 гр.София, 20.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на п рокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 496/2010 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на защитник на подсъдимата Ж. И. Б. против решение № 178/08.06.2010 год. по въззивно нохд № 275/2010 год. на С. апелативен съд, наказателна колегия, 7-ми състав. Поддържат се доводи за нарушение на закона както по отношение на квалификацията на деянието, така и при определяне на наказанието. С касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК се обосновава искането за прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление и за определяне на наказание при предпоставките на чл.55 НК с приложението на чл.66, ал.1 НК. Искане само за намаляване размера на наказанието се поддържа от подсъдимата в последната й дума. Частните обвинители Р. К. К. и П. С. Й. - лично и чрез повереника си, оспорват основателността на жалбата и правят искане да бъде оставена без уважение. Частните обвинители М. Г. Б.-Т., Н. И. Т. и Р. В. К. чрез повереника си обосновават искането си решението да бъде оставено в сила с липсата на допуснати нарушения от поддържаните в жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че няма допуснато нарушение на закона както по отношение квалификацията на деянието като особено тежък случай, така и с отказа да се приложи чл.55 НК и да се определи наказание под предвидения минимум. Обосновава искането си решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: П. окръжен съд с присъда № 4/28.01.2010 год. по нохд № 278/2008 год. признал подсъдимата Б. за виновна в това, че на 18.06.2007 год. в[населено място] като водач на МПС в нарушение на правилата за движение – чл.5, ал.2, т.3, чл.21, ал.1 и чл.20, ал.1 ЗДвП, и управление след употреба на алкохол /2,40‰/ по непредпазливост причинила смъртта на повече от едно лице – А. Т., С. К. и С. Й., като случаят е особено тежък. На основание чл.343, ал.3, пр.1 и 5, б.Б, пр.2 вр.ал.1, б.В вр.чл.54 НК я осъдил на 12 години лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Приложил чл.343Г от НК и наложил на подсъдимата наказание по чл.37, ал.1, т.7 НК – лишаване от право да управлява МПС за срок от 14 години от влизане на присъдата в сила, както и чл.59, ал.4 НК. Произнесъл се по въпросите за веществените доказателства и размера на дължимите разноски. С. апелативен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 275/2010 год. /което е второ след решението по въззивно нохд № 361/2008 год., с което е отменена присъдата по нохд № 490/2007 год. на П. окръжен съд на процесуално основание изменил присъдата само в частта относно нарушенията на ЗДвП като оправдал подсъдимата по обвинението да е извършила нарушение на чл.5, ал.2, т.3 и чл.20, ал.1 ЗДвП и потвърдил в останалата част. Въззивното производство е образувано по жалбата на подсъдимата, съдържаща искане за отмяна и връщане с оглед приложението на гл.27 НПК или за изменение с преквалифициране на поведението й като престъпление, което не е особено тежък случай и определяне на наказанието при предпоставките по чл.55 и чл.66, ал.1 НК. Частните обвинители в жалбата си поддържат, че наказанието лишаване от свобода в определения му размер 12 години е занижено и не съответстващо на изискванията по чл.35, ал.3 НК и чл.37 НК, с което обосновават необходимостта от изменение в тази част. Въззивният съд изцяло е възприел установената въз основа на събраните по предвидения процесуален ред доказателствени средства фактическа обстановка. Възприел е като правилна оценката им по съображения за съответствие с действителния смисъл. Отговорил е на доводите и възраженията, поддържани в жалбите, за нарушение на закона и за явна несправедливост на наложеното наказание, които по изложените подробни съображения е определил като неоснователни. Мотивирал е решението си да приеме, че не е допуснато процесуално нарушение, поддържано от подсъдимата и защитника й, като не е разгледано делото по реда на глава 27 НПК и не е приложена диференцираната процедура, налагаща определянето на наказание под предвидения минимум. Отстранил е нарушенията на закона, доколкото това се е налагало, след констатацията, че няма допуснати нарушения на норми по ЗДвП, които да са в причинна връзка в произшествието, в който смисъл е изменил първоинстанционния съдебен акт. Всички доводи и възражения са били обсъдени, а решението да бъдат приети като неоснователни е подробно мотивирано по начин и със съдържание, предписани в чл.337, ал.2 НПК. Неоснователно е възражението в жалбата на подсъдимата, че с утвърждаване квалификацията на деянието, приета от първоинстанционния съд, по чл.343, ал.3, пр.1 и пр.5, б.Б, пр.2 вр.ал.1, б.В НК е допуснато нарушение на закона. Въззивният съд е изложил подробно съображенията си за неоснователността на оценката, че законът е приложен неправилно, които настоящият състав изцяло споделя. Обосновани са с установеното по делото конкретно обективирано поведение на подсъдимата, начина на извършване на деянието, резултата от извършеното и последиците, оценката за степента на обществена опасност на деянието и всички останали обстоятелства, обобщената оценка на които води до извод, че е извършено престъпление с изключителна тежест и надхвърля преценката за обикновения случай за същото такова престъпление. Правилно съдът се е позовал на постоянната съдебна практика и цитираните ППВС № 1/1977 год. и ППВС № 1/1983 год., за да направи извод, че е налице „особено тежък случай” по смисъла на чл.93, т.8 НК. Налице е изключително висока степен на обществена опасност на деянието предвид динамиката на този вид престъпления, броят на убитите – повече от минимално предвидения за съставомерност на деянието по квалифициращия признак „смърт на едно лице”, другите настъпили, макар и несъставомерни последици – имуществени вреди от причинените увреждания на други автомобили, средни телесни повреди на две лица. Законосъобразен е изводът, че и степента на обществена опасност на подсъдимата е висока – деянието е извършено поради допуснатите от нея нарушения на правилата за движение – най-тежките от предвидените в ЗДвП – управление на МПС след употреба на алкохол в стойност, значително надвишаваща определената в закона като основание за наказателна отговорност, в резултат на което е изпаднала в състояние на непригодност поради повлияване на психофизическото й състояние правилно и безопасно да управлява МПС, както и нарушаване режима на скоростта по смисъла на чл.21, ал.1 ЗДвП-също в стойност, значително над указаната за съответния участък от пътя. Безпротиворечивото единство на изключително високата степен на обществена опасност на деянието и личността на дееца е основанието да се приеме за верен правния извод, че деянието на подсъдимата отговаря на критериите за квалифицирането му като особено тежък случай. Не са налице и предпоставките на чл.55, ал.1 НК, както правилно въззивният съд е мотивирал отказа си да приеме за основателно възражението за явна несправедливост на наказанието. Тази норма се прилага по изключение и то само за случаите, когато установените по делото фактически обстоятелства за деянието и автора могат да бъдат характеризирани по начин, че да показват наличието на по-ниска степен на обществена опасност. По убедителен начин съдът е изразил своето виждане, че при оценката на всички относими за отговорността на подсъдимата обстоятелства при спазване на правилата за индивидуализация няма основание наказанието да се определи при условията на чл.55 НК, макар и това да не е невъзможно и при възприетата квалификация. Основание за този извод е вярната оценка на установеното за личността на подсъдимата, за извършеното деяние, мотивите, резултата, последиците и въздействието върху обществото. Всички обстоятелства са обсъдени и им е дадена вярна оценка. Не броя, а тежестта и значението им при определяне на обществената опасност са от значение, за да може да се обоснове извода дали са налице основанията за определяне на наказанието при предпоставките на чл.54 или на чл.55 НК. В конкретния случай няма подценяване в нарушение на чл.107, ал.3 НПК на установените обстоятелства. Въззивният съд е изложил съображения, основани на действителната оценка на тежестта и значението на смекчаващите обстоятелства и законосъобразно е приел, че няма основание за приложението на чл.55 НК. Не може да се определят като приоритетни за решаването на въпроса за наказанието обстоятелства като влошеното здравословно състояние-здравословните проблеми не са се отразявали нито върху възможността да упражнява обществено полезен труд, нито да изпълнява обичайните си житейски задължения в семейството и по отношение на близките си. А ако действително е имала съзнание за болестно състояние, влияещо на нормалния й начин на живот, при демонстрираното грубо незачитане на закона това обстоятелство не би могло да се определи като смекчаващо. Няма основание да се определи като обстоятелство със значителна тежест и значение на смекчаващо, както се поддържа в жалбата, самопризнанието й. От данните по делото за поведението й преди и по време на наказателното производство не може да се направи извод, че тя действително е дала отрицателна оценка на извършеното, доколкото това не се отнася до искането й за намалена наказателна отговорност. Семейното й положение, добрите характеристични данни, липсата на предходни осъждания или висящи производства, както и данните за други констатирани по предвидения ред и санкционирани нарушения на ЗДвП са оценени според тежестта им. При престъпленията по транспорта от съществено значение е преди всичко поведението на подсъдимия като участник в движението по пътищата съобразно правилата, предписани в закона. След като е установено, че са пренебрегнати по недопустим начин и са допуснати изключително тежки нарушения, че последиците не са само за семейството й с нараняване на едно от децата й, чийто живот и здраве не е имал необходимата за една добра и грижовна майка стойност, но преди всичко за неизмеримата загуба за родителите на тримата пострадали, загинали в началото на своя жизнен път, без да са допринесли за това с поведението си, за трайно наранената психика на оцелелия техен връстник, изживял ужаса от настъпилата пред очите му смърт. Цялостната и обоснована оценка на установените обстоятелства е основанието въззивният съд по изложените съображения да направи законосъобразен извод, че не може по отношение на тази подсъдима да се приложи предвидената като изключение правна възможност по чл.55 НК. Определянето на наказанието под предвидения минимум е възможно и в случаите на проведено съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция. Доколкото такова искане е поддържано, въззивният съд е мотивирал невъзможността за прилагане на диференцираната процедура, с която да обоснове възможността наказанието да бъде определено на това основание в по-нисък размер. Такава процесуална възможност не е налице за настоящата инстанция и не следва да бъде обсъждана независимо, че се поддържа в пледоарията от единия защитник. Обосноваването на искания с конкретни доводи за нарушения е предвидено от законодателя, но при стриктно спазване на предвидените в НПК съдържание и срокове – както по отношение на жалбата, така и по отношение на допълнението към нея. Касационният съд не извършва служебна проверка – извън касационните основания, предвидени в чл.348 НПК, освен ако не констатира т.нар. абсолютни основания. По тези съображения не следва да се разглеждат нито доводите за процесуално нарушение с неприложението на глава 27 НПК, нито поддържаното основание за наличието на предпоставките на чл.2, ал.2 НК /последните поначало нямат отношение към законодателни промени в процесуалното, а в материалното право/. Водим от горните съображения за липса на касационни основания от поддържаните по смисъла на чл.348, ал.1, т.т.1 и 3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 178/08.06.2010 год. по въззивно нохд № 275/2010 год. на С. апелативен съд, наказателна колегия, 7-ми състав по жалбата на подсъдимата Ж. И. Б.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: