Р Е Ш Е Н И Е № 50020 София, 09.03.2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, I т.о., в открито заседание на двадесет и седми февруари, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав : Председател: Елеонора Чаначева Членове: Васил Христакиев Елена Арнаучкова при секретаря Ангел Йорданов след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т.д.№ 1439 по описа на ВКС за 2022г. и, за да се произнесе, взе предвид следното Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по подадената чрез юрисконсулт Ю. К. касационна жалба на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД срещу решение № 431/28.03.2022г. по възз.гр.д.№ 3192/21г. на САС в частта, с която е потвърдено решение № 900908/22.07.2021г. по гр.д.№ 167/2019г. на ОС - Благоевград за осъждане на „ДЗИ - Общо застраховане“ЕАД да заплати на В. П. С. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния внук М. И. С., настъпила при ПТП на 25.07.2018г., в размер на 40 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.05.2019г. до окончателното изплащане. В касационната жалба са въведени доводи за неправилност, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл.281, т.3, предл.1 и 3 ГПК.Релевирани са доводи за постановяване на решението в обжалваната част в противоречие с чл.52 ЗЗД и Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк.д.№ 1/2016г. ОСНГТК на ВКС и за необоснованост.Касаторът счита, че от събраните по делото доказателства следва да се направи извод, че отношенията между ищцата и починалия й внук са били нормални, присъщи за родствената връзка баба-внук, тъй като липсват чисто обективно житейски обстоятелства, придаващи изключителност на отношенията, няма заместваща грижа, както и, че търпените от ищцата болки и страдания не надхвърлят нормално присъщите по интензитет и времетраене, поради което искът подлежи на отхвърляне.Искането е за отмяна на решението в обжалваната част, за отхвърляне на иска за посочения размер и за присъждане на разноски. С писмен отговор ответникът по касация В. С. оспорва основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски. С определение № 50573/09.11.2022г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част, на основанието т.1 на чл. 280, ал. 1ГПК, по въпроса: Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на други лица, извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г.? Съставът на I т.о., съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, приема следното: Въззивната инстанция е анализирала подробно показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели С. С., Ю. Т. и И. Т. и въз основа на тях е приела за установено, че ищцата В. С. и починалият й внук са живеели заедно в едно домакинство в семейна къща, в която, на друг етаж, живее и другият син на ищцата със семейството си, и ищцата е полагала непосредствени грижи за своя внук.От свидетелските показания въззивният съд е установил, че ищцата е била очевидец на ПТП, дала е първа помощ на внука си, вдигнала го е от земята, изпаднала е в паника и е плачела постоянно.Установил е, че внукът на ищцата не е починал веднага, а след няколко дни в болницата, като при съобщението за смъртта му ищцата е загубила съзнание и са й правили успокоителни инжекции.Решаващият състав е приел за установено от свидетелските показания, че ищцата е получавала паник-атаки, имала е сърцебиене и задух, затворила се е в себе си, ходела е често на гробищата и още не е преодоляла загубата.От заключението на съдебно-психологичната експертиза по делото въззивният съд е приел за установено, че ищцата е претърпяла тежка психическа травма, която й е причинила дълбок стрес, и не е отзвучала в рамките на общоприетия адаптационен период, а промяната й е значителна и негативна.Въз основа на тези данни въззивният съд е приел, че между ищцата и починалия й внук е налице особено близка и трайна житейска връзка и смъртта му е нанесла изключителни морални болки и страдания с продължително проявление във времето. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване. С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк.д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС са изяснени критериите за определяне на лицата, активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близко лице, като е обявено за изгубило сила Постановление № 2/1984г. на Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до лицата, изброени в Постановление № 4/1961г. и Постановление № 5/1969г. на Пленума на ВС. Според т.1 от тълкувателното решение, „материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/25.V.1961г. и Постановление № 5/24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, и - по изключение - всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди“. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в постановления № 4/61г. и № 5/69 на Пленума на ВС, следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт); Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови баби/дядовци и внуци, както и братя/сестри; В традиционните за българското общество семейни отношения бабите/дядовците и внуците и братята/сестрите са част от най-близкия семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия родственик; В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек, преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен да обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, че случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия; Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда въз основа на фактите и доказателствата по делото и обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. От изложените мотиви към тълкувателното решение следва да се направи извод, че признаването по изключение на активна легитимация за получаване на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък на други лица, извън най-близките (по смисъла на двете постановления на Пленума на ВС от 1961г. и 1969г.), в частност на бабата и дядото, изисква доказване от тях, че, поради конкретни житейски ситуации и обстоятелства, които не могат да бъдат изброени изчерпателно, те са имали създадени с починалия техен близък особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващата при подобен вид връзка, както и, че интензитетът и продължителността на търпените от тях болки и страдания по повод загубата на техния близък надвишават тези, които е нормално да се понесат в случай на смърт при подобен вид връзка. В този смисъл следва да се даде отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване. По касационните основания: С оглед на дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е неправилно, като постановено в отклонение от формираната съдебна практика с Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк.д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, както и решение № 92/17.11.2020г. по т.д. №1275/2019г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 17/16.03.2021г. по т.д. № 291/2020г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 60070/29.06.2021г. по т.д.№ 904/2020г. на ВКС, І т.о. и др. и необосновано. Фактическата обстановка е правилно установена от въззивния съд, както е посочено по-горе.Обсъдени в своята цялост и поотделно гласните доказателства не разкриват проявление на нито един от изведените от посоченото тълкувателно решение критерии за изключителност на житейската връзка между ищцата и внука й и на претърпените от ищцата неимуществени вреди по повод смъртта на нейния внук. Анализът на гласните доказателства установява съвместно живеене, грижа, помощ и емоционална подкрепа, които ищцата е осигурявала на внука си, в резултат на което е била поддържана близка връзка помежду им. Тези конкретни отношения от гледна точка на традиционните за българското семейство ценности не надхвърлят обичайните за подобен вид родствена връзка, а съдържат характеристиките на общоприетите и следващи се в традиционните за българското общество отношения между бабите и дядовците и техните внуци. Съвместно съжителство в едно домакинство на бабата и дядото със семейството на тяхно дете, тесния ежедневен контакт в тази роднинска общност, грижите и помощта, която възрастните осигуряват за своите внуци, без да изместват и заместват родителите, са все обичайни обстоятелства и страни от живота на традиционното българско семейство.По делото не са установени особени житейски ситуации, характеризиращи се с изключителност и разкриващи по-голяма близост от считаната за нормална за съответната родствена връзка – напр. осъществяване на извънредни, заместващи грижа от ищцата, поради продължително отсъствие на родителите. Ето защо, не могат да бъдат споделени изводите на въззивния състав, че от доказателствената съвкупност следва да се направи извод, че връзката между ищцата и починалия й внук се е отличавала по съдържание от традиционно съществуващата родствена връзка баба-внук.Необосноваността на извода за изключителност на връзката произтича от това, че, от една страна, детето е било отглеждано от своите родители, и ищцата не е осъществявала изключителна и заместваща, а само допълваща грижа, а, от друга страна, ищцата също има и други живи деца и внуци и те всички заедно живеят задружно в семейната къща. Обстоятелството, че ищцата и починалият й внук са живеели в едно домакинство и ищцата е полагала непосредствени грижи за внука си са в рамките на традиционните за българското общество семейни отношения, в които бабите и дядовците са част от най-близкия родствен и семеен кръг и връзката с внуците им се характеризира с взаимна обич, близост, грижи и подкрепа, каквито именно са били и отношенията на ищцата с починалия й внук. Несподелими са и изводите на въззивния съд, че по делото е доказано претърпяването от ищцата по повод смъртта на внука си болки и страдания, които надхвърлят по обем, интензитет и продължителност обичайните при внезапната загуба на обичан близък.От настъпване на ПТП и смъртта на внука на ищцата до депозиране по делото на показанията на свидетелите и заключението на СПЕ е изминал непродължителен период от 3 години. От събраните гласни доказателства относно последиците от понесената морална травма от ищцата не се установява болките и страданията й да надхвърлят тези при подобни житейски ситуации. Недоказването на критериите, възприети в посоченото тълкувателно решение на ОСНГТК, като основание за присъждане по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на други лица, извън най-близкия родствен и семеен кръг на починалия по смисъла на Постановление № 4/1961г. и Постановление № 5/1969г. на Пленума на ВС, обуславя неоснователност на исковата претенция. Поради изложеното, на основание чл.293, ал.2 ГПК, въззивното решение в обжалваната част следва да бъде отменено. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция с отхвърляне на иска. На основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати направените от касатора разноски, както следва: разноските в първоинстанционното производство за свидетел и адвокатско възнаграждение с ДДС в общ размер на 1040лв., разноските във въззивното производство за ДТ за въззивно обжалване в размер на 800лв.(2% върху 40 000лв.) и разноските в касационното производство за ДТ и юрисконсултско възнаграждение в общ размер 930лв. или разноски пред трите инстанции в общ размер 2770лв. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2, ГПК, съставът на I т.о., Р Е Ш И: Отменя решение № 431/28.03.2022г. по възз.гр.д.№ 3192/21г. на САС в частта, с която е потвърдено решение № 900908/22.07.2021г. по гр.д.№ 167/2019г. на ОС - Благоевград, и вместо него постановява: Отхвърля иска на В. П. С. против „ДЗИ - Общо застраховане“ЕАД за обезщетение в размер на 40 000лв. за репариране на неимуществени вреди, настъпили от смъртта на нейния внук М. И. С. в резултат от ПТП на 25.07.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.05.2019г. до окончателното й изплащане. Осъжда В. П. С. да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ЕАД разноски пред трите инстанции в общ размер 2770лв.(две хиляди седемстотин и седемдесет лева). Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: