3 1 Р Е Ш Е Н И Е № 514 София, 08 ноември 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четвърти ноември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1632 по описа за 2013 година. С присъда по нохд № 1139/12 г. Районният съд-гр.Благоевград оправдал подсъдимия И. К. А. по предявеното му обвинение по чл.251, ал.1 от НК, във връзка с чл.11(изм.), ал.2,3 и 4 от валутния закон и чл.2, ал.2 и чл.8, ал.1 от Наредба № 10 от 16.12.2003 г. на министъра на финансите относно режима на износ на валутни ценности и задълженията за тяхното деклариране. По внохд № 123/13 г., образувано по протест на прокурора, Окръжният съд-гр.Благоевград отменил присъдата на БРС и вместо нея постановил нова присъда под № 1978 от 22.05.2013 г., с която осъдил подсъдимия по указаното обвинение, като му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три месеца с отлагане на изпълнението му по реда на чл.66, ал.1 НК – за срок от три години. На основание чл.251, ал.2 от НК БОС отнел в полза на държавата предмета на престъплението – 25 000 евро, с левова равностойност от 48 895,75 лева. Срещу новата присъда е постъпила касационна жалба от подсъдимия, с която се възразява наличието на всички основания по чл.348, ал.1 от НПК и иска оправдаване. Пред ВКС, по реда на чл.351, ал.3 от НПК е прието допълнение към касационната жалба. Подсъдимият и защитата му поддържат жалбата и допълнението. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за липсата на основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. 1.Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, поради което липсват причини за връщане на делото за ново разглеждане. В тази насока защитата на подсъдимия навежда доводи за допуснати от решаващия съд нарушения при оценката на част от събраните по делото доказателства и техните източници, а именно - показанията на св.К. не е следвало да бъдат кредитирани, тъй като са „голословни”; показанията на свидетелите М. и П. са „целенасочено интерпретирани”, а обясненията на подсъдимия – неоснователно игнорирани. Данните по делото не дават основание да се приеме, че така заявеното е основателно. За изясняване на обстоятелствата, от значение за правилното решаване на делото, са събрани доказателства не само от гласни доказателствени източници, но и от редица писмени такива, в частност и тези създадени в административното производство по Закона за митниците - акта за митническо нарушение, протокола за личен преглед, опис, разписка. Тъкмо посочената група доказателствени източници, указва, че показанията на св.К. не са „голословни”, а отделно от това са в синхрон и с данните, произтичащи от показанията на св.М. и П.. Възражението, че показанията на последно посочените двама свидетели „съдът целенасочено е кредитирал, въпреки, че същите се намирали на ГКПП Кулата по получен сигнал за пренасяне на 25 000 евро от подс.К.”,...като изложеното в мотивите, „че св.К. и с двамата полицейски служители св.М. и П., са минали по коридора на проверявания автобус” е „измислена правна конструкция”, също е неоснователно. Реч не може да става за наличието на правна конструкция, която не намира опора в доказателствения материал. Последният препятства извод за наличието на основания за недоверие в показанията на коментираните свидетели; проверката на документите за самоличност на пътниците в автобуса е извършена от съответния митнически служител (виж показанията на св.К.), а обстоятелството, че М. и П. са се намирали в автобуса, по време на извършване на проверката, по никакъв начин не засяга правомерността й. Доколкото в хода на съдебното разглеждане на делото, подсъдимият е отказал да даде обяснения, очевидно, няма как да се претендира, че съдът ги е игнорирал. 2. При изложеното в т.1, проверката за правилното приложение на закона е възможна в рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд. Изложените от БОС съображения относно наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав изцяло се възприемат от настоящия състав на ВКС. Безспорно е, че подс.А. не е декларирал изнасянето на валута в наличност, в размер, който предпоставя задължение за това. Обстоятелството, че инкриминираните парични средства са били поставени на обичайно място, а не са укрити, не налага друг извод. По-важно е друго, че на отправените му неколкократно запитвания за наличието на ценности (в това число и парични средства) за деклариране подсъдимият не е отговорил положително, очевидно по субективни причини, доколкото липсват такива от обективен характер. Към съображенията на БОС по чл.2, ал.2 от НК, ВКС може само да добави, че посочената норма на закона би имало място в настоящият процес, ако изменението на Валутния закон, последвало след извършването на инкриминираното деяние, допускаше износ на парични средства, независимо от техния размер, без задължение за деклариране. Коментираното изменение на закона обаче не е такова – виж чл.11б, ал.1 от ВЗ. 3. Наложеното на подсъдимия наказание по вид и в размер на минимума от предвиденото в закона не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. Липсват данни за наличието на предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност, при което правилно наказанието на подсъдимия е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона. Като е установил, че най-вече за поправянето на дееца, не е наложително той ефективно да изтърпи определеното му наказание лишаване от свобода, съдът е имал основание да приложи чл.66, ал.1 от НК. 4. Приложението на чл.251, ал.2 от НК е законна последица от извършеното от подсъдимия. Водим от горното на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 1978 от 22.05.2013 г., постановена по внохд № 123/13 г. на Окръжния съд-гр.Благоевград. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: