5 8 Р Е Ш Е Н И Е № 114 София 23 септември 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар: Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 403/2020 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по жалба на подсъдимия Д. Х. П. против въззивна присъда № 2/12.02.2020 г., постановена по ВНОХД № 300/2019 г. от Окръжен съд – Кюстендил. В жалбата се сочи, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен, неправилен и постановен при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че действията на подсъдимия не носят характеристика на грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а и свидетелите не са възприели поведението му като такова, изпълващо признаците на престъплението „хулиганство“. Отправени са алтернативни искания – за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият Д. П., редовно призован, не се явява. Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея, като изтъква, че въззивният съд е направил различна оценка на гласните и писмени доказателствени източници. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне в сила на атакуваната въззивна присъда. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С присъда № 25/25.03.2019 г., постановена по НОХД № 1731/2017 г., Районният съд – Дупница е признал подсъдимия Д. Х. П. за невинен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 325, ал. 2 от НК. Със същата присъда подсъдимият П. е бил признат за виновен за извършено от него на 16.04.2017 г., в [населено място] (в двора на РУ на МВР- Дупница) престъпление по чл. 131, ал.2, т. 4 във вр.с ал. 1, т.12 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, за което на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. За това престъпление е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимия, който е осъден да заплати на гражданския ищец Г. В. К. сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. Срещу така постановената присъда е подаден въззивен протест, по който е образувано ВНОХД № 300/2019 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил. С атакуваната сега нова присъда въззивният съд отменил първоинстанционния съдебен акт, с който подсъдимият е бил оправдан за извършено престъпление по чл. 325, ал.2 от НК и вместо това го признал за виновен, че на 16.04.2017 г. в [населено място], на бензиностанция „ОМВ“, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на власт, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, поради което и на основание чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложил на основание чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок за три години. Първоинстанционната присъда е отменена и в частта, с която за престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1, т. 12 от НК е приложен чл. 78а от НК, и вместо това на подсъдимия е наложено наказание за това престъпление от една година лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът определил общо най-тежко наказание, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба е основателна. Касаторът се позовава и на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, като е отправил и алтернативното искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В жалбата пестеливо са изложени доводи срещу процесуалната дейност на окръжния съд, но касационната инстанция следва да обсъди същата, тъй като тя се явява решаваща за изхода на делото. Данните по делото очертават, че образуваното пред въззивния съд ВНОХД № 300/2919г. е било насрочено в открито съдебно заседание на 19.09.2019 г. (л. 14, съответно л. 19 от делото), проведено в състав : председател (и докладчик) съдията Н. Г. и членове съдиите Й. Ц. и К. В.. В рамките на това заседание съдът е решил да допусне разпит на И. К. и Г. П. (заличени от списъка на лицата за призоваване като свидетели от първата инстанция) и допълнителен разпит на свидетелите В. С. и А. И. В.. Постановил е призоваването им за следващото съдебно заседание, насрочено за 13.11.2019 г. В съдебното заседание, проведено на тази дата, съдът в посочения по – горе персонален състав е дал ход на делото (очевидно на въззивно съдебно следствие) и е пристъпил към разпит на явилите се свидетели С. и В.. Постановено е и приобщаване на показанията им от досъдебното производство на основание чл. 281, ал.4 във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК. Съдът преценил, че делото не е изяснено от фактическа и правна страна, тъй като допусната до разпит свидетелка И. К. не се е явила, поради което е разпоредил новото й призоваване за следващото съдебно заседание, насрочено за 05.12.2019 г. В съдебното заседание на 05.12.2019 г. ход на делото не е даден, като производството е било отложено за 21.01.2020 г. Видно от протокола за проведеното съдебно заседание на тази дата (л. 48-49 от ВНОХД) делото е разгледано от съдебен състав : председател (и докладчик) Н. Г. и членове съдиите Й. Ц. и С. Н.. Съдът направил констатацията, че това съдебно заседание е в различен състав от предходното, проведено на 13.11.2019 г. и в което са извършвани процесуално – следствени действия. Посочена е и причината за това – възникнала невъзможност един от членовете на съдебния състав (съдия К. В.) да участва в това заседание. При тези уточнения, съдът е решил да „ преповтори действията от разпоредително заседание, за да спази принципа за неизменност на съдебния състав, разглеждащ делото“. С определение, постановено в новия персонален съдебен състав, са допуснати до разпит свидетелите А. В., В. С. и И. К.. Съдът е разпитал свидетелката К. и приложил процесуалната техника по чл. 281, ал.4 във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК по отношение на показанията й от досъдебното производство. Разглеждането на делото било отложено за 12.02.2020 г. В съдебното заседание, проведено на тази дата (л. 53 от ВНОХД), е даден ход на делото в състав на съда : председател и докладчик съдия Н. Г. и членове съдиите Й. Ц. и К. В.. Съдът докладвал, че в предходното съдебно заседание е проведен разпит на свидетелката К. в съдебен състав, различен от формирания за това съдебно заседание. В съдебния протокол е отразено становището на прокурора за прочитане показанията на К., а защитата е изразила съгласие за приобщаването на тези, дадени пред предишния въззивен съдебен състав. След така заявените становища на страните, съдът е счел, че с оглед „спазване на принципа за неизменност на съдебния състав, разглеждащ делото, следва да се прочетат показанията на свидетелката К., дадени в съдебното заседание от 21.01.2020 г. пред съдебен състав, различен от настоящия“. В тази връзка на основание чл. 281, ал.1, т. 1 от НПК са били прочетени показанията на свидетелката, дадени пред другия съдебен състав и от досъдебното производство. Съдът обявил съдебното следствие за приключено, дал ход на съдебните прения и постановил атакувания съдебен акт. В мотивите на присъдата си въззивният съд се е позовавал на показанията на свидетелката К. (виж мотиви - стр. 5 и 6, л. 57 от делото), като е формирал своите фактически и правни изводи за престъпната дейност на подсъдимия по чл. 325, ал.2 от НК и въз основа на данните, изводими от тях. Описаната процесуална дейност, извършена от втората инстанция, налага извод, че при провеждането на въззивното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи основания за отмяна на присъдата. В съдебното заседание, проведено на 21.01.2020 г., съдът явно е имал предвид разпоредбата на чл. 258 от НПК, въпреки че това не е изрично посочено. Във втората алинея на законовия текст е предвидено, че когато някой член от състава на съда не може да продължи да участва в разглеждането на делото и се налага да бъде заместен, съдебното заседание започва отначало. В тази връзка и съдът, заседавал в състав – съдиите Н. Г., Й. Ц. и С. Н., е „преповторил действията от разпоредителното заседание“ , допускайки отново до разпит свидетелите К., С. и В., като е разпитал само първата от тях. Следващото заседание, в което е постановен и атакуваният съдебен акт, е протекло в първоначално сформирания съдебен състав - съдиите Н. Г., Й. Ц. и К. В.. В така създалата се процесуална ситуация очевидно е прието за допустимо действията по събиране на доказателствените материали да се извършва от различни съдебни състави, а приобщаването на гласните доказателствени източници (конкретно показанията на К.) по реда на чл. 281 от НПК от решаващия такъв да е напълно достатъчно, за да се спази изискването за неизменност на съдебния състав. Известно е, че прогласеното в чл. 258, ал.1 от НПК изискване не е самоцелно, а логически свързано с визирания в чл. 18 от НПК принцип на непосредствеността - съдът да основава решенията си на доказателствени материали, които е събрал и проверил лично, освен в предвидените от закона изключения. По конкретното дело съдът, който е разгледал и решил делото, чийто персонален състав е бил определен от участвалите в съдебното заседание на 12.02.2020г. съдии, е декларирал съобразяване с коментираното изискване. Действията му обаче по неговото приложение на практика са дистанцирани от принципите на непосредственост и устност. Това е така, защото към ценимата доказателствена съвкупност съдът е присъединил доказателствени материали, несъбрани лично от него- прочетените показания на свидетелката И. К., дадени пред друг въззивен съдебен състав, съответно от досъдебното производство, но без същата да е призована и разпитвана от решаващия съд. Несъмнено, като изрично предвидено изключение от посочените принципи, прочетените показания на свидетел се включват в доказателствените материали и се анализират като елемент от формираната доказателствена съвкупност, стига да са налице съответните предпоставки на чл. 281 от НПК за приобщаването им. В случая показанията на свидетелката са приобщени на основание чл. 281, ал.1, т. 1 от НПК, което е задълбочило още повече недостатъците в дейността на съда. Посочената разпоредба регламентира възможността да се прочетат показанията на свидетел, депозирани от него пред съдия в досъдебното производство или пред друг състав на съда, когато между тях и показанията, дадени в съдебното следствие, има съществени противоречия. Тоест, свидетелят трябва да е разпитан от съда, но са възникнали предпоставките на чл. 281, ал.1, т. 1 от НПК. Както вече се посочи, свидетелката К. не е призовавана и повторно разпитвана от решаващия съдебен състав в съдебното заседание, проведено на 12.02.2020 г., поради което и няма как да се приложи коментираната процесуална техника. Освен това в хода на досъдебното производство тя не е била разпитвана по реда на чл. 223 от НПК. Приложеният от съда процесуално неиздържан подход в крайна сметка е довел до това, че присъдата е постановена при участието на съдия (К. В.), който не е присъствал непосредствено при събирането на част от доказателствените материали и е в конфликт с основни принципи на наказателния процес, от които произтича и изискването по чл. 258, ал.1 от НПК. В съдебната практика последователно е изразявано разбирането, че нарушаването на разпоредбите на процесуалния закон относно състава на съда води до неговата незаконност. Нарушението на изискването за неизменност на съдебния състав е една от хипотезите на незаконен състав. Отделно от това, казаното обуславя и заключението, че решаващият състав на втората инстанция е основал решението си за фактите на деянието и приложението на правото в нарушение на чл. 13, ал.2 от НПК. Изводите за обективна и субективна съставомерност на действията на подсъдимия П. по чл. 325, ал. 2 от НК не са направени по реда и със средствата, предвидени в НПК, след като съдът се е позовал и на негодно присъединен доказателствен източник. Този процесуален порок от своя страна води до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, доколкото той оспорва и правните изводи на окръжния съд, които са направени в рамките на така приетите от него фактически констатации. Обобщено, касационната инстанция намира, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до безусловна отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Осъждането на П. за извършено от него престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК е довело до проявлението на забраната по чл. 78а, ал.7 от НК и налагане на наказание лишаване от свобода за престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1, т. 12 от НК, поради което атакуваната присъдата подлежи на отмяна изцяло. С оглед изхода на делото в тази инстанция, съответно основанието за отмяна на присъдата, не е налице необходимост да се обсъждат доводите в жалбата, свързани с материалната й незаконосъобразност, които следва да получат отговор при новото разглеждане на делото. При същото на съобразяване подлежи и това, че касационното производство е образувано само по жалба на подсъдимия, поради което действа и забраната за влошаване на неговото наказателноправно положение. Ето защо на чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 348, ал.3, т. 1 и т. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло въззивна присъда № 2/12.02.2020 г., постановена по ВНОХД № 300/2019 г. от Окръжен съд – Кюстендил. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на друг състав от въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.