О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 251   София, 09.06.2010 година   Върховният касационен съд на Република България, ВТОРО отделение на гражданската колегия , в закрито заседание на  седми юни две хиляди и  десета  година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА  БАЛЕВСКА           ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА           ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ   при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) БАЛЕВСКА ч. гр. дело №  102 / 2010   година  и за да се произнесе , взе предвид :   Производството по чл.274 ал.3 т.2 ГПК.   Д. А. Х. и В. В. Х. обжалват и иска да се отмени РЕШЕНИЕ /в частта , имащо характер на определение/ Nо 80 от 13.01.2010 година по гр.д. Nо 1793/2009 година на Варненския окръжен съд , с което е ИЗМЕНЕНО РЕШЕНИЕ Nо 2179 от 06.07.2009 година по гр.д. Nо 9568/2007 година на Варненския районен съд по чл. 108 ЗС, в частта за дължимите разноски. Поддържа се, че обжалваното определението е незаконосъобразно , поради допуснати нарушение по приложение на процесуалните правила- чл. 64 ал.2 ГПК / отм./ и чл. 64 ал.4 ГПК / отм./ С инкорпорирано в жалбата изложение се поддържа довод , че касационното обжалване е допустимо, както от гл.т. на защитим материален интерес над 1000 лв. , така и поради обстоятелството, че по въпроса за предпоставките съдът да се намали заплатения за процесуална защита от страната адвокатски хонорар поради прекомерност на основание чл. 64 ал.4 ГПК / отм./, обжалваното определение е постановено в противоречие с Определения на ВАС в обратния смисъл, както и се разрешава противоречиво от съдилищата , обосновано с представена практика- определения на ОС Кърджали и ОС Велико Търново, с което се приема , че намалението може да се извърши само ако изрично е поискано от противната страна , в чиято тежест са разноските. В срока по чл. 276 ГПК не е подадено възражение от ответника П. По подадената частна жалба , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия , намира : Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение в частта по разноските , имащо характер на определение, окръжният съд е изменил решението на районния съд в частта , по присъдените разноски в полза на ответниците по иска Д. А. Х. и В. В. Х. общо в размер на 1807 лв. / деловодни разноски и хонорар за защита/, като е намалил същия на 1007 лв. ,поради прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответниците по иска - въззиваема страна. Обжалваното определение се обхваща от режима на обжалване по реда на чл. чл. 274 ал.3 т.2 ГПК- определения с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. С въззивното решение досежно дължимите разноски , имащото характер на определение , съдът е изменил решението на първата инстанция само в тази част, приемайки , че присъдените от първата инстанция разноски по отношение на претендирания адвокатски хонорар следва да се намали поради прекомерност. Искането за произнасяне в частта за разноските е направено с възивната жалба на П. Т. П., като неразделна част от искането му за отмяна на първоинстанционното решение и пререшаване на спора по същество по отхвърления ревандикационен иск. Искане за намаление на адвокатските възнаграждения поради прекомерност, не е правено. Представената с частната касационна жалба съдебна практика сочи, че съдилищата , по приложение разпоредбата на чл.64 ал.4 ГПК / отм./, разрешават противоречиво въпроса дали намалението може да се извърши от съда служебно, когато се приеме , че защитата по делото не съставлява фактическа и правна сложност , или това може да бъде извършено само ако има изрично искане на страната ,в чиято тежест са дължимите разноски , с оглед на постановения правен резултат по делото. Отговорността за разноски по делото е облигационно вземане, за тази страна , в чиято полза е отсъдил съда и задължение , в тежест страната, в чиято полза не е отсъдил съда. Тази отговорност е обективна отговорност, установена от закона- чл. 64 ал.1 и ал.2 ГПК /отм./ възпроизведена отчасти в чл. 78 ал. 1-3 ГПК и е в рамките на направените от страната и доказани по надлежен начин разноски. Съгласно чл. 64 ал.4 ГПК / отм./, ако заплатеното от страната възнаграждение на адвокат е прекомерно спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може да присъди разноските в по-нисък размер, но не по-малко от дължимото минимално възнаграждение определение по чл. 36 ЗА респ. по Наредбата за адвокатските възнаграждения. Спорният въпрос може ли съдът служебно да намали разноските следва да бъде разрешен по начина , който е намерил израз в разпоредбата на чл. 78 ал.5 ГПК чрез даденото разрешение ,а именно , че намаление на адвокатския хонорар поради прекомерност може да се извърши от съда не по негово усмотрение и инициатива, а само ако има искане на насрещната страна. Заплатените разноски за адвокатски хонорар са израз на изпълнение на договорно/ мандатно/ задължение на страната, чието материално право е предмет на съдебна защита и адвокат, осъществяващ процесуалното представителство по защитата по конкретно делото, поради което и намесата на съда по преценка от гл.т. на прекомерност на уговореното възнаграждение може да бъде реализирана , само и доколкото е поискана. След като в конкретния случай, окръжният съд е приложил разпоредбата на чл. 64 ал.4 ГПК / отм./ служебно, без изрично искане на насрещната страна , то обжалваното определение , с което е постановено намаление на договорния хонорар за защита на страната-ответник, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Встъпвайки в правата на въззивен съд, вместо „измененото” решение-определение досежно дължимите за първата инстанция и въззивното производство разноски , следва бъде постановено ново определение / имащо характера на неразделна част от въззивното решение /, с което направените по делото разноски до този етап на производството се присъдят по правилата на чл. 64 ал.2 ГПК / отм./. При данните по делото, с оглед на изхода на спора –оставяне в сила на решението на първата инстанция по отхвърления ревандикационен иск на П. Т. П. и представените писмени доказателства за направените разноски от страна на ответниците по иска Д. А. Х. и В. В. Х. - дължими ДТ, платени деловодни разноски и адвокатски възнаграждения ,настоящият състав намира , че дължимите разноски са доказани и следва да се присъдят както следва – в полза на ответника/ въззиваема страна / В. В. Х. – за сумата 1900 лв. / 800 лв. заплатен адвокатски хонорар за първата инстанция по договор за правна помощ Nо 00022101 и 1100 лв.по фискален бон 175613 776 за клиент Nо 000308 – за въззивната инстанция , а за ответника / въззиваема страна / Д. А. Х. 2170 лв./ 1070 лв. за първата инстанция , от който 800 лв. адвокатски хонорар по договор за правна помощ Nо 00022102 и 1100 лв. –адвокатски хонорара за втората инстанция по фискален бон 175613776 за клиент Nо 000309/ . По изложените съображения и на основание 274 ал.3 ГПК във вр. с чл.278 ал.2 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия   О П Р Е Д Е Л И :   ОТМЕНЯВА решение /в частта , имащо характер на определение/ Nо 80 от 13.01.2010 година по гр.д. Nо 1793/2009 година на Варненския окръжен съд , с което е изменено решение Nо 2179 от 06.07.2009 година по гр.д. Nо 9568/2007 година на Варненския районен съд по чл. 108 ЗС, в частта за дължимите разноски и вместо него п о с т а н о в я в а: ОСЪЖДА П. Т. П. от гр. В.Nо 2203281047, живущ ул.”Т” 52 да заплати на В. В. Х. от гр. В. с ЕГ Nо 3401141050 , живуща жк.”В” 23 ет. 4 ап. 406 сумата 1900 лв./ хиляда и деветстотин лева/ разноски по делото за първа и въззивна инстанция. ОСЪЖДА П. Т. П. от гр. В.Nо 2203281047, живущ ул.”Т” 52 да заплати на Д. А. Х. от гр. В. с ЕГ Nо 3401201000 , живуща жк.”В” 23 ет. 4 ап. 406 сумата 2170 лв./ две хиляди сто и седемдесет лева/ разноски по делото за първата и въззивна инстанция.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: