Р Е Ш Е Н И Е № 9 София, 22.02.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 31.01.2012 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 1052 / 2010 година Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на П. Б. П. от [населено място] против въззивното решение на Софийски градски съд от 06.07.2010 год., по т.д.№ 3843/2008 год., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд от 30.06.2008 год., по гр.д.№ 16118/2006 год., постановено при участието на третото лице помагач- М. [фирма]/ в несъстоятелност/ и е осъден касатора, в качеството му на ответник по предявения иск с правно основание чл.402, ал.1 ТЗ/ отм./, във вр. с чл.45 ЗЗД да заплати на ЗД [фирма], [населено място] сумата 1 462.80 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „автокаско” на собственика на л.а. „ФОРД МОНДЕО” с ДК [рег.номер на МПС] за причинени на последния имуществени вреди от виновно предизвикано на 03.11.2003 год. в [населено място] пътно - транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная 2.07.2006 год. до окончателното и изплащане и направените от ищеца деловодни разноски от 355.41 лв.. С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното решение, по съображения за липса на надлежна пасивна материалноправна легитимация за ответника, обоснована с изменението на чл.213, ал.1, изр.4 КЗ, във вр. с § 143 ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр. 97/ 23.11.2007 год./ - касационно основание по чл.281, т.2 ГПК. Алтернативно поддържаното оплакване е за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснато нарушение на материалния закон- чл.213, ал.1 КЗ, във вр. с § 143 ПЗР на ЗИДКЗ и очертаният от законодателя със сочената разпоредба кръг на пасивно легитимираните да отговорят по регресния иск на застрахователя лица, като се иска отмяната му и решаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция. С определение № 569/08.08.2011 год., постановено по горепосоченото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1ГПК. Прието е, че възприетото от въззивния съд разрешение, според което законовото правило на чл.213, ал.1, изр.4 ГПК не намира приложение в хипотезата на възникнало преди влизане в сила на КЗ суброгационно право на кредитора е в противоречие със задължителната, съгласно т.2 от ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС съдебна практика, обективирана в постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 47/2010 год., по т.д.№ 655/2009 год. на І-во т.о.; № 118/2009 год., по т.д.№ 40/2009 год. на І-во т.о.; № 212/ 2010 год., по т.д.№ 447/2009 год. на ІІ-ро т.о. и № 99/2009 год., по т.д.№ 70/2009 год.. Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по същата. Становище по касационната жалба не е заявило и третото лице- помагач в процеса. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да потвърди първоинстанционното решение на СРС, с което са уважени предявените от ЗД [фирма] обективно съединени искове по чл.402 ТЗ/ отм./, във вр. с чл.45 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД до размера на присъдените суми въззивният съд, въз основа на обстоен анализ на събраните по делото доказателства, е приел за доказани елементите от фактическия състав на посочените разпоредби, обуславящи деликтната отговорност на ответника и възникнало в полза на ищеца, като застраховател по имуществена застраховка „автокаско” на собственика на л.а. „ФОРД МОНДЕО” с ДК [рег.номер на МПС] – И. П. И., изплатил застрахователно обезщетение за причинените на последния имуществени вреди самостоятелно регресно право срещу деликвента за възстановяване на заплатеното. Съпоставяйки момента на настъпване на вредата с действието по време на разпоредбата на чл.213, ал.1, изр.4 КЗ Софийски градски съд е отрекъл основателността на въведеното от ответника възражение за липса на пасивна материалноправна легитимация, основано на § 143 от ПЗР на ЗИДКЗ, във вр. с чл.213, ал.1, изр.4 КЗ. Счел е, че суброгационните права на застрахователя се упражняват на самостоятелно правно основание – предоставено пряко от закона право на регрес при извършено плащане на застрахователното обезщетение на увредения, с когато е налице валидно съществуваща облигационна връзка, породена от сключен помежду им договор за имуществена застраховка, а не от самия договор, поради което приложение намира правната норма на чл.402 ТЗ/ отм./, действала към момента на възникване на така създаденото от закона право. Решението е неправилно и следва да бъде отменено. При постановяването му въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като не е съобразил придаденото с разпоредбата на § 143 от ПЗР на ЗИДКЗ обратно действие на нормата на чл.213, ал.1, изр.4 ЗИДКЗ, с която законодателят е определил кръга на легитимираните да отговорят по регресния иск на застрахователя лица и тяхната поредност. Или, както е посочено в цитираните по- горе решения на отделни състави на ВКС, ТК, вкл. и служебно известните на настоящия съдебен състав решения: № 19 /2011 год., по т.д.№ 314/2010 год. на І-во т.о. и № 41/2011 год., по т.д.№ 405/ 2010 год. на ІІ т.о., всичките постановените по реда на чл. 290 и сл.ГПК и съставляващи задължителна, според т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, съдебна практика от разпореденото от закона обратно действие на нормата на 213, ал.1, изр.4 КЗ, във вр. с § 143 от ПЗР на ЗИДКЗ следва, че същата е приложима за всички случаи на встъпване в право, по които не е извършено плащане до 23. 11. 2007 год./ деня на обнародването и със Закона за изменение и допълнение на КЗ/. Следователно независимо дали правото на регрес е възникнало по създадено при действието на ТЗ или на КЗ правоотношение, от обсега на чл.213, ал.1, изр.4 КЗ са изключени само регресните вземания на застрахователя, суброгирал се в правата на увредения, които са били удовлетворени чрез плащане към посочената дата, какъвто не е разглежданият случай.. Затова и суброгиралият се в правата на удовлетвореното лице – увредения от процесното ПТП собственик на м.п.с., застраховател [фирма] по обективираната в полица № а-20030300092901210021 от 06.08.2003 год. валидна имуществена застраховка „автокаско”, в качеството си на ищец не би могъл, позовавайки се на чл.402, ал.1 ТЗ/ отм./, успешно да предяви претенцията си, основана на правото му на регрес пряко към деликвента, когато последният има валидна застраховка „Гражданска отговорност”, освен при отказ на застрахователя по същата, основан на чл.268 КЗ да заплати дължимото обезщетение, или при претендиран размер на имуществени вреди, надхвърлящ размера на застрахователната сума по задължителна застраховка ”Гражданска отговорност”, каквито доводи въобще не са били навеждани в хода на делото, нито са ангажирани доказателства в тази насока. Следователно при наличие на безспорно притежавана от виновния за настъпилото на 03.11.2003 год. ПТП водач на л.а. П. Б. П. задължителна застраховка „Гражданска отговорност,” обективирана в приложена по делото в заверен от страната препис застрахователна полица № 6154074 от 31.12.2002 год. на застрахователя М. [фирма]/в несъстоятелност/ и размер на изплатено от ищеца, като застраховател по имуществена застраховка „автокаско” обезщетение на увреденото лице, ненадхвърлящ застрахователната сума от 70 000 лв., предявената срещу деликвента регресна искова претенция се явява е неоснователна предвид установената от законодателя поредност на пасивно легитимираните да отговорят по нея лица и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора по главния иск, неоснователна се явява и обусловената от него искова претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД. Що се касае до оплакването за недопустимост на обжалваното решение, аргументирано с липсата на надлежна пасивна легитимация за ответника - касационно основание по чл.281, т.2 ГПК, то същото е неоснователно. Материалноправната легитимация на страните не е процесуална предпоставка, т.е. условие за постановяване на решение по същество на делото и то от категорията на абсолютните, тъй като фактите, които обуславят същата са винаги част от основанието на иска и подлежат на преценка. Затова и обстоятелството, че искът не се отнася до този, срещу който е предявен няма за своя правна последица прекратяване на делото, а води до отхвърлянето му. Относно конкретните въведени от касатора доводи, основани на § 143 от ПЗР на ЗИДКЗ, във вр. с чл.213, ал.1, изр.4 КЗ настоящият съдебен състав изцяло споделя съображенията, изложени в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение на І-во т.о. на ВКС № 19/24.03.2011 год., по т.д.№ 314/2010 год., поради което не следва подробно да ги обсъжда. На касатора следва да бъдат присъдени и направените в хода на делото във всички инстанции деловодни разноски, възлизащи общо на сумата 192. 26 лв. / сто деветдесет и два лева и двадесет и шест ст./, които своевременно е поискал. Водим от горното съставът на второ търговско отделение ВКС, на осн. чл.293, ал.2 ГПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Д състав, от 06.07.2010 год., по гр.д. № 3843/ 2008 год., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 63 състав, от 30.06.2008 год., по гр.д.№ 16118/2006 год. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД [фирма], гр.София срещу П. Б. П. от [населено място] иск за сумата 1527.34 лв./ хиляда петстотин двадесет и седем лева и тридесет и четири ст./, представляваща изплатено от застрахователя застрахователно обезщетение по договор за застраховка „автокаско” за причинени в резултат на настъпило на 03. 11. 2003 год. в [населено място] пътно-транспортно произшествие имуществени щети на собственика на л.а. „ФОРД МОНДЕО” с ДК [рег.номер на МПС] - И. П. П. от [населено място], заедно с обезщетение за забава от 21.07.2006 год. до окончателното и изплащане, като неоснователен. ОСЪЖДА ЗД [фирма] , [населено място] да заплати на П. Б. П. от [населено място] с [ЕГН] разноски по делото за всички инстанции в общ размер на сумата 192.26 лв./ сто деветдесет и два лева и двадесет и шест ст./. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: