Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 171   гр. София, 10 април 2009г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми април, две хиляди и девета година, в състав:    ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА              ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                                      ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА   при  секретар  ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора  МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА н. д. № 151/ 2009 година   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. Г. И. срещу въззивно решение на Военно-апелативния съд на РБългария от 04.02.2009 година, постановено по ВНОХД№14/2009г., с което е потвърдена присъда №74 от 22.12.2008 година на Сливенския военен съд, по НОХД№74/2008година. В касационната жалба на подсъдимия И се релевират оплаквания за допуснато от съдебните инстанции нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно тълкуване на нормите на чл.86, ал.1, т.3НК и чл.82, ал.1, т.5 НК, обосновало незаконосъобразност на юридическото заключение за неприложимост на института - освобождаване от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание за извършеното престъпление по чл.391, ал.1НК. Предлага се атакувания съдебен акт да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд за прилагане материалноправната разпоредба на чл.78а НК, с произтичащите от това санкционни последици. В съдебно заседание на 07.04.2009година пред ВКС, подсъдимото лице и неговият упълномощен защитник, редовно уведомени не се явяват. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в пределите на касационната проверка по чл.347 НПК и упражнявайки правомощията, с които е оторизиран, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №74/22.12.2008година, постановена по НОХД№74/2008г., Сливенският военен съд признал подсъдимия кадрови редник И. Г. И., за виновен в това че на 05.05.2008 година, в под.26-030-Безмер като лице от денонощния наряд-дежурен по рота умишлено нарушил уставните правила на вътрешната служба в немаловажен случай, поради което и на основание чл.391 ал.1, пр.1НК, вр.чл.55, ал.1, т.2, б ”Б”НК ангажирал неговата наказателна отговорност и му определил наказание-ПРОБАЦИЯ, при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес, задължителни периодични срещи с пробационен служител и поправителен труд /при 15% удръжки върху възнаграждението в полза на държава/, за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА. По жалба на подсъдимия И е инициирано съдебно производство по ВНОХД№14/2009година, финализирало със съдебен акт на 04.02.2009година, с който е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба на подсъдимия И е НЕОСНОВАТЕЛНА. Правилно Сливенски военен съд и въззивната инстанция, в съответствие с възприетата фактология, базираща се на задълбочен анализ на доказателствения материал по делото и при съблюдаване съдържанието на материалноправната норма на чл.78а НК, са заключили, че инкриминираните действия на подсъдимия, субсумиращи се от обективна и субективна страна от престъпния състав на чл.391, ал.1НК, не обосновават освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Материалноправните изисквания, предпоставящи приложение на института на чл.78а НК са предопределени от тежестта на престъпното деяние и степента на лична опасност на неговия автор, и са лимитирани изчерпателно в б. б. „А”- „В” на чл.78а, ал.1 НК. Интерпретацията на същите аргументира установен регламент досежно пределите на предвидените санкции в особената наказателноправна норма, при умишлените и непредпазливи престъпления; необходимост от възстановяване на имуществените вреди, причинени с престъпното посегателство; и съблюдаване на определени правни предписания по отношение на съдебното минало на извършителя - да не е осъждан за престъпно деяние от общ характер и да не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава осма, Раздел ІV от НК. Инкриминираното престъпление, предмет на наказателното дело се обективира в умишлено нарушаване на уставните правила на вътрешната служба от редник И. , при изпълнение на денонощен наряд. Визираната конкретика по казуса сочи, че то е осъществено след като подсъдимият с влязло в сила на 08.04.2005 година решение е бил признат за виновен за извършено престъпно деяние по чл.343Б, ал.1НК и на основание чл.78а НК освободен от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание - глоба в размер на 500/петстотин/ лева, което изключва правоприлагане на чл.78а НК. В тази насока некоректни са възраженията в касационната жалба за дерогиране на института на реабилитация и на предписаното в чл.86, ал.1, т.3 НК. Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане. По отношение на лицата, освободени от наказателна отговорност по Глава осма на НК, разпоредбите на чл.85-88а НК не се прилагат, защото те не се считат за осъждани. Същите обаче не могат да бъдат поставени в по-тежко положение от осъдените на глоба по Наказателния кодекс, поради което с Постановление №7/1985година на Пленума на ВС е изрично указано, че спрямо тях може повторно да бъде приложен института на чл.78а НК, ако при съблюдаване на изискванията на чл.86 ал.1, т.3 НК е изтекъл предвиденият едногодишен срок от изпълнение на наложената парична санкция. Приобщените в хода на съдебното следствие пред първостепенния съд материали по изпълнително дело №1075/2005г. не съдържат фактически данни, обосноваващи извод за изминал съответен на визирания в закона, период от време и не предпоставят необходимост от прилагане на чл.78а НК - изпълнението на определеното по НАХД №1453/2004г. на РС-Ямбол административно наказание /глоба/ е започнало на 26.07.2005 година и приключило на 03.11.2008 година с депозиране на последната вноска. Неоснователни са и направените от процесуалния представител на подсъдимото лице доводи за несъобразяване с правните предписания на чл.82 НК. Визираната разпоредба мотивира изключване на изпълнението на наложената за престъпното деяние наказателна санкция, когато от деня на придобиване на юридически стабилитет на съдебния акт е изтекъл срок, надвишаващ с ½ /една втора/ лимитирания в ал.1, т.1-5 на чл.82 НК, последният от които предопределен от вида и времевите параметри на определеното наказание. Действително според установената фактология постановеното решение по НАХД №1453/2004г. е влязло в сила на 08.04.2005година и без оглед на предприетите действия /изпращане на съобщение за доброволно изпълнение; образуване на изпълнително дело; разпореждане на публичния изпълнител за разпределение на сумите при извършеното принудително изпълнение; и последващото събиране на дължимото/, погасителната давност по чл.82, ал.4, вр.чл.82, ал.1, т.5НК е изтекла на 08.04.2008година. Очертаните обстоятелства не обуславят обаче извод за удовлетворени законови изисквания по т.4 на Постановление №7/85 година, предпоставящи приложение на чл.78а НК за инкриминираното престъпление. За правоприлагане на визирания институт не е достатъчно към датата на осъществената престъпна дейност /05.05.2008година/ да е налице само предвиденият в чл.82 НК давностен срок, но и установеният от нормата на чл.86, ал.1, т.3НК, който следва във времето този, погасяващ изпълнението на наложеното административно наказание и изтича на 08.04.2009 година. Изложените съображения мотивират настоящия касационен състав да приеме, че в рамките на възложената му компетентност и предвид предоставените му процесуални възможности в съдебното производство, образувано по жалба на подсъдимия И, следва да остави в сила атакувания съдебен акт на Военно-апелативния съд, постановен по ВНОХД№14/2009година, с който е потвърдена присъда №74/22.12.2008 година на Сливенския военен съд. Воден от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №13 от 04.02.2009година, по ВНОХД №14/2009г. , по описа на Военно-апелативния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.