6 Р Е Ш Е Н И Е № 52 София, 17.05..2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІІІ г.о.,в открито заседание на тридесети март през две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Райна Стоименова като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2388 от 2021г.,за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Сдружение“ Съюз на българските автомобилисти“ срещу решение № 328 от 2.04.21г. по в.гр.дело № 2635/20г.на Софийския апелативен съд. С него е отменено решение от 7.05.20г.по гр.дело № 9253/19г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлил предявените от В. Димитрова А. и М. Г. Я. на основание чл.59 ал.1 ЗЗД искове срещу Сдружение „Съюз на българските автомобилисти“ за разликата над по 150 лв до по 168 107.50 лв обезщетение да ползване на УПИ -1474 в кв.7 на местност „НЗП Хладилника – В.“ [населено място], за периода от 9.07.2002г.до 9.07.2007г., ведно със законната лихва, считано от 9.07.07г.до окончателното плащане и вместо него в отменената част е постановено друго, с което е присъдена допълнително разликата над по 150 лв до по 168 107.50 лв за всеки от двамата ищци, на основание чл.59 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 9.07.07г.до окончателното изплащане. С определение № 60862 от 6.12.21г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да назначи допълнителна експертиза при оспорването й пред първоинстанционния съд и въведено оплакване в отговора на въззивната жалба. По приложението на чл.201 и чл.202 ГПК е установена съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК / решение № 129 от 8.11.17г.по гр.дело № 60344/16г.на Трето г.о.; решение № 103 от 04.07.2017 г. по гр.д. № 4405/2016 г., І г.о. на ВКС, решение № 542 от 07.02.2012 г. по гр.д. № 1083/2010 г., ІV г.о. на ВКС, решение № 248 от 16.11.2015 г. по гр.д. № 1271/2015 г., ІІІ г.о. на ВКС/, съгласно която преценката на експертното заключение следва да се извършва като се има предвид, че съгласно чл.195, ал.1 ГПК вещо лице се назначава, когато за изясняването на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други, с каквито съдът не разполага. Посредством експертните заключения се установява значението на определени факти и процеси за спорното правоотношение, механизмът на протичането на тези процеси и др. което дава възможност на съда да разреши конкретния правен спор, макар да не разполага със специални знания в определена област. При действието на новия ГПК, при оспорване на заключението, за да назначи друго или повече вещи лица, съдът трябва да вземе становище по претендираните от страната или констатираните от съда служебно недостатъци на представеното заключение. Ако заключението е непълно (не е отговорено изчерпателно на всички поставени въпроси с оглед нуждите на процеса), съдът преценява дали назначеното вещо лице може да се справи с поставената задача. Ако съдът прецени, че първоначално назначеното вещо лице може да се справи, той му възлага допълнително заключение, а ако съдът прецени, че вещото лице не може да се справи, както и ако първоначалното заключение е неясно, съдът назначава друго вещо лице или повече вещи лица, като може да включи в техния състав и първоначално назначеното вещо лице. Когато съдът прецени, че представеното заключение е необосновано и възниква съмнение за неговата правилност, той възлага повторно заключение, като назначава друго или повече вещи лица. При действието на новия ГПК не всяко оспорване на представеното заключение води до възлагането на допълнително или повторно заключение. Допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение. Освен това заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички събрани и относими по делото доказателства. В тази връзка съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице дори и когато страната не е направила възражение срещу него – чл. 202 ГПК, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2013г.от 9.12.13г.по тълк.дело № 1/13г.на ОСГТК на ВКС –т.3 въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/ само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение ,от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи,поставени в основата на първоинстанционното решение,или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.В мотивите към т.2 от тълкувателното решение, отнасяща се за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, е предвидена възможността страната да се позове на тях във възивната жалба или в отговора. В решение № 22 от 2.07.19г.по т.д.№ 587/18г.на ТК на ВКС, 1-во т.о.е посочено, че задължението на съда да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет искания, доводи и възражения на страните, ако те са своевременно направени,съобразени с инстанционната фаза на делото и по установения процесуален ред е пряко посочено в закона – чл.236 ал.2 вр.чл.273 ГПК.Ако във въззивната жалба,респ.в отговора по чл.263 ал.1 ГПК, страната е направила конкретни правни искания,доводи и възражения,които са били напълно игнорирани от въззивния съд, същият е отрекъл задължението си по чл.236 ал.2 вр.с чл.273 ГПК. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.Поддържа се, че исковата претенция за заплащане на главница над сумата от 150 лв, дължима на всеки от ищците, е погасена по давност, както и че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е допуснал допълнителна експертиза, въпреки оспорване на заключението от страна на дружеството пред първата инстанция и в отговора на въззивната жалба. Ответниците по жалбата В. Димитрова А. и М. Г. Я. молят въззивното решение да бъде потвърдено. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че с решение от 5.04.2016г.по гр.дело № 1796/02г.на Софийски градски съд е признато за установено, че ищците В. Димитрова А. и М. Г. Я. са собственици на основание реституция по чл.1 ал.1 ЗВСВОНИ и наследство на процесния поземлен имот.Със същото решение, влязло в сила на 19.01.19г. СБА е осъден да предаде владението на ищците ,т.е. със сила на пресъдено нещо е установено,че през процесния период е ползвал имота без правно основание.Направен е извод за наличие на фактическия състав на предявения иск, както обогатяването на ответната страна, така и обедняването на собствениците на имота,произтичащо от ползването на имота без наличието на основание за това.За неоснователно е прието възражението на ответника за изтекла давност по отношение на увеличената част на иска.Изложени са съображения,че с исковата молба, искът за сумата от 300 лв, не е предявен като частичен.Само в случай на изрично заявяване на иска като частичен, при изменение по реда на чл.214 ГПК чрез увеличение на размера му,би намерило приложение ТР № 3/19г.от 22.04.19г.по тълк.дело № 3/16г.на ОСГТК на ВКС.Докато по въпроса за давността в случай на увеличение на иска за парично вземане, който не е заявен като частичен, изтеклата погасителна давност по отношение на увеличената част на иска се преценява към момента на предявяване на иска с исковата молба,тъй като не представлява предявяване на нов иск, а форма на прецизиране на размера му.Посочено е,че искът е предявен на 9.07.2007г.с предмет вземане за неоснователно обогатяване за период пет години преди предявяването му,поради което възражението на изтекла погасителна давност е неоснователно.Съдът е кредитирал експертното заключение досежно размера на обогатяването, респ.обедняването и е уважил иска в пълния предявен размер след допуснато увеличение по реда на чл.214 ал.1 ГПК за сумата 336 215 лв, представляващи обезщетение на база средния пазарен наем за имота за процесните пет години, които е присъдил поравно на ищците, в съответствие с претендираната от тях разделност. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290 ал.2 ГПК, намира,че е основателна по следните съображения: Правилна е преценката на съда,че са налице предпоставките на чл.59 ал.1 ЗЗД за успешното провеждане на иска – със сила на пресъдено нещо е признато за установено,че ищците са собственици на процесния имот на основание реституция по чл.1 ал.1 ЗВСВОНИ и наследство, ответното дружество е владяло имота за процесния период,с което се е обогатило неоснователно за сметка на ищците.Правилно въззивният съд е приел,че исковата претенция не е погасена по давност, тъй като за периода от 2007г.,когато е подадена исковата молба до 2019г.,когато е допуснато увеличение на иска, давността е спряла да тече, както по отношение на първоначално предявения размер от 300 лв, така и за разликата до увеличения размер.Този извод е в съответствие с Тълкувателно решение № 3/16г. от 22.04.19г.на ОСГТК на ВКС,в което е посочено,че се счита, че искът е предявен за цялото субективно материално право, респективно за пълния размер на вземането при парични притезания, когато ищецът не е посочил, че предявява иска като частичен. Ако от събраните по делото доказателства се установява, че спорното право /вземането/ е в по-голям размер от заявения с исковата молба, това обстоятелство не дава основание за извод, че предявеният иск е частичен. Разпоредбата на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК предоставя право на ищеца до приключване на съдебното дирене в първата инстанция да измени размера на предявения иск. В тази хипотеза след изменение на размера на иска спорното право продължава да се претендира на същото основание и със същото съдържание, като промяната е само по отношение на размера. Давността за вземането, включително и за увеличената част, е прекъсната с исковата молба и е спряла да тече докато трае исковият процес, защото пред съда е заявено цялото спорно право, без да е посочено, че се предявява частичен иск /както е в случая/. При определяне на размера на дължимото обезщетение въззивният съд се е позовал на съдебно- оценителната експертиза, без да изложи съображения защо възприема заключението, въпреки оспорването му от ответната страна както в първата инстанция,така и в отговора на въззивната жалба.Възраженията са били,че не са посочени никакви пазарни аналози за имота,не е взето предвид дали в периода е имало реализирани сделки за наем за сходни имоти, вещото лице не е съобразило,че функционалните характеристики на имота към процесния имот се дължат на подобренията,извършени от СБА, поради което определеното обезщетение е неправилно и несправедливо.Въззивният съд не е дал отговор на тези доводи в мотивите на решението.При това положение и предвид отговорите,дадени на поставения по делото въпрос в практиката на ВКС, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото допускането на допълнителна съдебно-оценителна експертиза и обсъждане на заключението й в съвкупност с останалите доказателства по делото би могла да установи релевантни за спора обстоятелства и евентуално да доведе до различни изводи за размера на дължимото обезщетение. Предвид на изложеното,въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне при условията на чл.293 ал.3 ГПК за ново разглеждане от друг състав на Апелативния съд, който следва да допусне поисканата от ответното дружество допълнителна или разширена съдебно –оценителна експертиза. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 328 от 2.04.21г.,постановено по в. гр.дело № 2635/20г.на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.