Р Е Ш Е Н И Е
№ 35
гр.София, 27 април 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети
януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАПКА КОСТОВА
БЛАГА ИВАНОВА
със секретар Румяна
Виденова
и с участието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ
изслуша докладваното от
председателя
(съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 748/2008 година
Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея по жалба от името на подсъдимия В. С. Ц. срещу потвърждаването от апелативния съд-София на гражданската част на присъдата спрямо него, която постановил окръжният съд-София.
Първоинстанционната присъда - № 19 от 29 април 2008 год. по нохд № 955/2008 год., е за транспортното престъпление по чл.343, ал.4 във връзка с ал.3, б.”б” НК, извършено на 5 май 2007 год. (с моторно превозно средство-автобус, заради причинените по непредпазливост смърт на Х. П. Х. и тежка телесна повреда по чл.128 НК на 9-годишния му син А. Х. Х. – постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота). Наказанието на В. Ц. е 1 година и 6 месеца лишаване от свобода условно за 3 години, и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца; определено е при условията на съкратеното съдебно следствие в първата инстанция във връзка с чл.371, т.2 НПК и на чл.55 НК (под предвидения минимален размер). Присъдени са общо 200 000 лева обезщетения за причинените неимуществени щети, собствено на Ал. Х. – 30 000 лева, заради смъртта на баща му Хр. Х. – 70 000 лева, заради смъртта на Хр. Х. като съпруг на Н. С. Х. – 60 000 лева, заради смъртта на Хр. Х. като син на Н. А. С. – 40 000 лева.
Второинстанционното (въззивно) решение - № 411 от 27 октомври 2008 год. по внохд № 831/2008 год., е издадено по жалба от името и на втория подсъдим Д. Р. Н. Наказателната и гражданската отговорност на двамата като независими извършители на престъплението е различна, гражданските искове, по-конкретно, са уважени отделни и срещу Н. за още 240 000 лева общо(всеки иск – за 10 000 лева в повече).
Касационната жалба е за намаляване до „обичайните” на присъдените обезщетения, като се имат предвид вината, признанието на подсъдимия, възможността му да ги изплати и други подобни.
Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, докато другите страни, взели участие в него, са за отхвърлянето й.
ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение.
Липсват касационните основания за неговото отменяне или изменяне.
Трябва преди всичко да бъде уточнено, че касационната жалба оставя неправилното впечатление за оспорване и на наказателната част от въззивното решение. Недоволството на жалбоподателя е всъщност към размера на присъдените обезщетения, но използваната терминология дава повод за грешен извод – „явната несправедливост” например е белег единствено на наказанието, а обезщетението за непозволено увреждане е „гражданска санкция” само теоретично.
Претенцията за намаляване на присъдените обезщетения до „обичайните” не държи достатъчно сметка, че „обичайното” днес е твърде краткотрайно, че динамиката в обществените процеси не позволява надеждната употреба на този критерий. Съдът в същото време не е пропуснал или подценил нито един от критериите, утвърдени в съдебната практика при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД-тежест на причинените увреждания на здравето за преживелия пострадал, дълбочина на родствените връзки с покойния пострадал, конкретни измерения на загубата за детето, съпруга, родителя и др.подобни.
Що се отнася до самия размер на обезщетенията, той е справедливо определен, въпреки че към използваните критерии е посочен и един с доста неясно значение: „… справедливото обезщетение за случаи като този не може да бъде на стойност, по-малка от стойността на един апартамент…” (мотиви към възз.р., с.13 – защо точно тази вещ, за каква нейна разновидност става дума, цените й в кое населено място се отчитат и т.н.). Много по-убедителен в тази насока би бил според ВКС критерият, идеята за който се съдържа в становището на гражданските ищци: размерът на обезщетението, дължимо по силата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите”, предвидена в Кодекса за застраховането (ДВ, бр.103/2005 год., посл.изм. и доп. в ДВ, бр.109/2007 год.). Съгласно чл.266 КЗ минималните застрахователни суми, за които се сключва застраховката, са за 2 000 000 лева, когато се дължат за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт на едно пострадало лице при всяко застрахователно събитие, и 10 000 000 лева – за две или повече пострадали лица. Трябва да се има предвид обаче, че тези „лимити на отговорност” (§2, т.4 от допълнителните разпоредби към КЗ) ще действат чак след 11 юни 2012 год. (§ 28, т.3 от същите разпоредби), докато към настоящия момент и до 1 януари 2010 год. минималните застрахователни суми са 700 000 лева и 1 000 000 лева (пак там, § 27, ал.2); последните размери са посочени, впрочем, и в застрахователната полица с отношение към отговорността на подсъдимия (вж. на л.81 от сл.дело, т.1).
Застрахователната сума по задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите” би могла да бъде ползвана като един от критериите за решението на съда по приложението на чл.52 ЗЗД, тъй като задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице и защото двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор (т.нар. принцип на тъждественост – чл.267, ал.3 КЗ). Преимущество на обсъждания допълнителен критерий се явява законовото задължение за неговото периодично осъвременяване (вж. отново цитираните допълнителни разпоредби - § 4, ал.3 и 4).
Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС – І наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 411 от 27 октомври 2008 год. по внохд № 831/2008 год. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: